С други думи, българското название свърза дървениците с местообитанията им, без те да имат някакво предпочитание или връзка с дърво или дървен материал, както е при дървоядите, чиито ларви се хранят само и единствено с дървесина. Двата вида насекоми нямат нищо общо, освен сходното звучене на имената им.

И така, изборът на местообитание при дървениците не е случаен – те живеят в непосредствена близост до своите гостоприемници – хората. През деня дървениците се спотайват в своите убежища, а нощем излизат от тях, за да се хранят с нашата кръв.

Дървениците са дребни безкрили насекоми, чийто размер обикновено варира между 5 и 7 мм. След хранене, възрастна дървеница може да достигне и до 9 мм на дължина. Телата им са овални и сплеснати, което им позволява да се промъкват в съвсем малки пукнатини и процепи. На цвят са червеникаво- или жълтокафяви, а след хранене потъмняват.

Дървениците притежават 3 чифта крака, хоботче, с което се хранят, и малки антени, които трудно се виждат с просто око.

Както всички насекоми, и дървениците преминават през няколко стадия на развитие:

• • • Яйце
      Яйцата на дървениците са прозрачно бели и почти микроскопични – около 1.2 мм. Обикновено се излюпват в рамките на 10 дни при стайна температура.
    • Нимфа
      Този етап от жизнения цикъл на дървеницата започва след излюпването на яйцето и обхваща 4 стадия, във всеки от които насекомото трябва да приеме храна (кръв), след което да премине през линеене. Линеенето е процес, в който младите насекоми сменят твърдата си хитинова обвивка, за да могат да нарастват на размер. Под старата обвивка се образува нова, която е по-голяма от предишната. При процеса на линеене младите хлебарки са много бледо кафяви на цвят, почти прозрачни. Придобиват по-наситен червеникаво-кафяв цвят след хранене.
    • Възрастна дървеница
      След като премине през процеса на линеене 4 пъти, дървеницата достига полова зрялост и е готова да се размножава. Мъжките екземпляри са по-дребни от женските.

При оптимални условия целият процес за превръщането на едно яйце във възрастна дървеница, отнема около 30 – 40 дни. Тези насекоми живеят по няколко месеца до една година.

Дървениците си чифтосват посредством т.нар. „травматично осеменяване“, при което мъжкият екземпляр пробива хитиновата обвивка на женската, за да се осъществи оплождането. Сперматозоидите намират пътя си до специално място в тялото на женската в близост до яйчниците й, където се съхраняват и служат за оплождане на поне няколко партиди яйца.

Броят на произведените от женската дървеница яйца е пряко обвързан с условията на средата и по-конкретно с достъпа й до кръв. Колкото повече и по-често се храни женската, толкова повече яйца може да снесе.

Една партида може да съдържа от 1 до цели 50 яйца. Смята се, че една-единствена женска дървеница е способна да снесе повече от 300-500 яйца през целия си живот.

Дървениците не летят, не скачат, нито са бързоподвижни или особено умели в катеренето. Независимо от това, те доста успешно се разпространяват от едно място на друго. Как го правят? Откъде идват дървениците в домовете ни?

Истината е, че най-често сами ги внасяме – в дрехите или чантата си, с багаж или мебели. Дървениците, подобно на кърлежите, са е усъвършенствали способността си да пътуват „на автостоп“ и именно така се придвижват и разпространяват, възползвайки се от движението на техните гостоприемници-хората.

Най-често се заразяваме с дървеници при отсядане в хотел или друго място за настаняване, при пътуване с обществен транспорт (автобуси, влакове и самолети), при посещение в киносалон, чакалня, съблекални и други подобни места, където има голям човекопоток.

Но можем да прихванем дървеници и от съседи – особено ако става дума за жилищна кооперация или блок с много апартаменти. Тези вредители са способни да изминат до 30 метра в търсене на храна (гостоприемник), като могат да използват шорткъти като пукнатини или електрически инсталации, за да преминат от един апартамент в друг.

Така че, ако в жилище съседно на вашето има нашествие от дървеници и не се вземат мерки, рискът от заразяване е значителен.

Дървениците съпътстват и тормозят хората още от древността. През първата половина на XX век те са широко разпространени по целия свят, но с настъпването на Втората световна война и откриването на мощния инсектицид DDT, популациите им биват драстично ограничени. Масовата употреба на DDT (който вече е забранен, заради силно канцерогенния ефект върху хората) и други инсектициди през 50-те и 60-те години на XX век, почти елиминира проблема с дървениците в много развити страни в Европа и в Северна Америка.

През последните няколко десетилетия обаче, дървениците се завръщат с невиждана сила.

Според Френската агенция ANSES, повече от 1 от 10 френски домакинства са имали проблеми с дървеници между 2017–2022 г. Разходите за борба с дървениците за същия период възлизат на 230 милиона евро.

През 2023 г. Британска асоциация за борба с вредителите (BPCA) съобщава за драстично увеличение на сигналите за нашествия на дървеници в Лондон – с около 65%. Тази информация се базира на данни, предоставени от професионални ДДД фирми.

Причините за това са комплексни, но основните от тях изглежда са промените в климата и развиването на резистентност у дървениците към цели групи инсектициди, използвани срещу тях. Що се касае до климата, глобалното затопляне удължава жизнения цикъл на тези насекоми и спомага за по-бързото им и продължително размножаване.

Откриването на тези насекоми е истинско предизвикателство. Дървениците са развили еволюционна адаптация, която им позволява да живеят задно с нас, хората и да се хранят с кръвта ни, абсолютно необезпокоявани. Как успяват?

Първо, през деня се крият и няма как да бъдат забелязани, освен ако не търсите много внимателно – а трябва да знаете къде. И второ, хапят през нощта и то предимно хора, които спят.

Всичко това често до води до късно идентифициране на проблема, когато нашествието от дървеници вече е станало сериозно. Но за да се преборите успешно с тези вредители, трябва да установите къде са техните убежища – местата, на които се крият и размножават.

Дървениците най-често се крият и правят гнездата си в и около местата, на които прекарваме най-много време вкъщи в покой и сън – леглото и дивана. Но могат също така да са в непосредствена близост до тях, на тъмни и скрити места като: