Бръмбар-бомбардировач

04.06.2017
04.06.2017 admin

бръмбар-бомбардировач

Великият римски натуралист Плиний разказва в своята „естествена история“ за един богатир, нещо като бик, чиято отбранителна тактика е да удари враговете си като взриви тор. Ударите и пораженията са толкова мощни, че този огън преследва всичко, до което се докосне. Така е според Плиний, а днес също има история от реалния живот на такъв типаж – това е бръмбарът-бомбардировач. Той е още по-интересно явление, защото носи със себе си като във вагон цял арсенал от химикали. Смесени в специална камера, те избухват във вид на кипеж, остър спрей, химическа експлозия, от която бягат и най-смелите.

Има стотици видове от този вид бръмбар по целия свят. Те носят различни защитни механизми. Някои от тях са не така експлозивни, но пък се пенят ефектно, или пък като пръскачка за морава разхвърлят остър и поразяващ химически агент.

Нашият герой – бръмбарът-бомбардировач има в корема си нещо като специална камера, в която се съдържа водороден прекис, нещо като кислородна вода, която употребяваме за дезинфекция. Там има и специални химикали, наречени хидрохинони. Когато бръмбарът се чувства застрашен, съдържанието на тази камера се влива в друга, където се извършват специални реакции при смесване. Тя съдържа катализатори, които подготвят експлозията.

В тази реактивна камера водородният прекис бързо се разлага на кислород и вряща вода, докато хидрохиноните се окисляват и се превръщат в бензохинони-силно дразнещи химикали, които са известни с това, че оцветяват кожата на човека в жълтеникаво кафяво и това устойчиво стои до три седмици. Тази смес се взривява от един бръмбар, може и да прилича като залп от скорострелни взривове, оръжие от времето на Втората световна война. Следва химическо изгаряне – поразени са малки нападатели като мравки, но могат да пострадат и по-големи врагове като нещастните земноводни.

 

Какво продставлява тази химическа бомба на бръмбара?

При температура от около 100 градуса по Целзий се постига мощна пара, от която няма как да се избяга, тя обгръща и поразява химически. Всичко това е съпроводено с плашещо съскане. Така го описва ентомологът Тери Ъруин от Смитсъновия институт. Подобна защита е злостно предупреждение за всяка гладна жаба, която си е позволила да си пъхне езика там, където не трябва. Лошо и се случва. На определени места може да има 200 от тези бръмбари, например под някоя скала, и всички те, ако реагират по този начин, се получава нещо като силна димна завеса от изпуснати поразяващи химически вещества.

бръмбар-бомбардировач Тези бръмбари са еволюирали така, че тяхната защита е доста усложнена. Това е невероятна химическа лаборатория. Водородният пероксид е естествен страничен продукт на обмяната на веществата в почти всички живи същества. Насекомите използват хинони, за втвърдяване на черупките си. Най- интересното е, че бръмбарът-бомбардировач е „измислил“ начин как да съхранява тези химикали, вместо да ги унищожава или ги изразходва излишно.

„Бомбардировачът“ може да стреля с тези съединения повече от 20 последователни пъти преди да му се изчерпят амунициите. Въобще как е възможно това създание да носи нещо като контейнер, в който „врят“ химикали, достигащи при реакции над 200 градуса по Фаренхайт, без това да ги увреди? Все едно да влезете в котел с вряща течност и да останете невредим.

Вероятно причината е в защитната кутикула, стената на камерата, където се извършват тези бурни реакции. Тя е с много здрави, плътни стени. В момента, в който се отвори „кутията“, всичко изригва директно към нападателя.

Получава се в началото нещо като залюляване, като при откат на оръдие, след което следва стрелбата. Собственото оръжие на бръмбара изстрелва отляво, отдясно, над и под главата на самия бръмбар. Единственото място на бръмбара, което не се докосва от тази негова агресивна смес, е устата му. Тоест и самият той е облъчен от химическата бомба.

На какво се дължи такава своеобразна еволюция на вида? Според проучване от знаменития химик-еколог Томас Айснер, насекомите, които не са развили крила, за да могат да се измъкнат при конфликтна ситуация, са били „принудени“ по някакъв начин да се спасяват и то това да стане максимално реактивно и бързо. Тъй като сместа облива и собственото му тяло, например нападателните мравки не могат да го полазят и уязвят по някакъв начин. Дори този род бръмбари, които са имали крила, са закърнели, защото новата им защитна тактика се оказала доста ефективна.

Историята на бръмбара-бомбардировач е още един пример за изобретателността на природата, която използва неизчерпаемия си ресурс от възможности, за да компилира нещо, което работи за оцеляване на съответния вид. Можем само да се поучим от нея.

 

 

Comments are closed.

Call Now Button