web analytics
 
 
11.05.2015 Превента България

Специализираният канибал: тайният живот​ на пеликановия паяк

Пеликановият паяк (Archaeidae)​ е един​ от най-чудатите представители​ на паякообразните.​ Не по-голям​ от оризово зърно​ и приличащ повече​ на птица, отколкото​ на паяк, той​ е специализиран​ да убива.​ Но​ не какви​ да​ е същества,​ а своите собствени събратя.

Какви други тайни крие „паякът-убиец“, както още​ го наричат?

Външен вид, произход​ и разпространение

Едва​ ли има някой, който​ да​ се чуди откъде идва името​ на този забележителен паяк, след като​ е видял снимката му. Погледнат отстрани, когато​ е​ в покой, той повече прилича​ на пеликан, отколкото​ на паяк.

Това, което наподобява клюн​ на пеликан, всъщност представлява видоизменена част​ от устния апарат​ на паяка​ – специално удължените хелицери.​ По време​ на лов,​ те действат като клещи, които улавят жертвата​ и​ я държат​ на безопасно разстояние​ – понеже​ тя​ е също паяк, който може​ да „отвърне​ на удара“.

За това спомага​ и дългата „шия“​ на пеликановия паяк, която​ не​ е никаква шия, разбира се. Първо, защото челюстите​ му​ се намират​ в основата​ й.​ И второ, защото паякообразните дори нямат глава като отделен сегмент​ от тялото, така​ че​ за врат​ не може​ и​ да​ се говори.​ Те разполагат само​ с цефалоторакс (главогръд, който включва​ и краката)​ и коремче (абдомен, където​ са всички важни органи).​

Другото, което трябва​ да споменем​ за този вид паяк​ е,​ че той​ е наистина древен. Открити​ са​ фосилизирани останки​ от пеликанов паяк датиращи​ от над 165 милиона години, още​ от периода Юра. Това​ го нарежда сред най-древните известни паяци​ на Земята.

Днес пеликановите паяци​ се срещат​ в отделни, отдалечени един​ от друг райони​ – Мадагаскар, Южна Африка​ и някои части​ на Австралия. Активни са предимно нощем и често се движат с главата надолу.

Как ловува пеликановият паяк?

Различните видове паяци демонстрират много​ и разнообразни ловни тактики. Някои използват мимикрия, други излъчват феромони, трети манипулират жертвите си,​ за​ да привличат повече.

Както вече споменахме, пеликановият паяк​ е канибал, специализиран​ в ловуването​ на други паяци. Вместо​ да плете свои собствени мрежи, той използва чуждите,​ за​ да ловува​ и​ да​ се храни.

Използвайки свръхчувствителните​ си предни крака като сензори, той лесно открива паяжините​ на своите жертви. Бързината​ не​ е сред силните​ му страни, затова пеликановият паяк устройва засада, имитирайки вибрациите, които обикновено​ се генерират​ от уловена​ в паяжината плячка.​ И щом паякът-домакин​ се приближи достатъчно, той​ го атакува със своите „клещи“, като собственото​ му тяло остава​ на безопасно разстояние.

Друго анатомично предимство, което притежава пеликановият паяк,​ са челюстите му, които могат​ да​ се отварят под ъгъл​ от​ 90 градуса. Малко паяци имат тази способност,​ а тя позволява много добър захват​ и безопасно инжектиране​ на отровата, предотвратявайки възможна контраатака.

Специализираният начин​ на ловуване​ на паяка-пеликан​ е уникален​ и илюстрира отлично неговата еволюционна адаптация.

Как​ се размножава пеликановият паяк?

Освен чудатия​ си външен вид​ и уникалната​ им ловна тактика, пеликановите паяци имат​ и интересно поведение при чифтосване. Мъжките екземпляри използват комбинация​ от сигнали,​ за​ да привлекат женските​ – основно стридулация​ и вибрации, предавани чрез повърхностите,​ на които​ се намират. Стридулацита е процес, в който насекоми или други членестоноги търкат крайниците или други части на тялото си една о друга, произвеждайки звуци. Циказите и щурците са най-известните “стридулатори”.

Когато женската приеме ухажването, мъжкият​ пеликанов паяк се приближава предпазливо​ до нея​ и използва специализирани придатъци (педипалпи),​ за​ да пренесе сперматозоидите​ от своя генитален отвор​ в тялото​ на женската. Причината​ за това​ е,​ че както всички паяци,​ и този вид нямат външни репродуктивни органи. Процесът на пренос на спермата изисква значителна точност​ и бързина, тъй като женската може​ да стане агресивна във всеки един момент – дори след успешното чифтосване. Все пак говорим​ за паяци​ с канибалистични наклонности.

Непосредствено преди​ да снесе, женската опложда яйцата със спермата, съхранявана​ в специализирани структури​ за съхранение​ на сперма, напречени сперматеки. Снася​ ги​ в специален защитен сак, който изработва​ с копринени нишки​ и закрепя​ за някаква защитена повърхност​ – обикновено близо​ до леговището си.

Опасен​ ли​ е пеликановият паяк?

Фактите​ за този вид паяк може​ да звучат зловещо,​ но той всъщност​ не представлява заплаха​ за хората.​ Изобщо няма регистриран случай​ на ухапан​ от пеликанов паяк човек.
Да​ не забравяме,​ че​ е ендемичен​ и изключително дребен вид, който​ не надхвърля​ 1 см. дължина.

Вижте още от нашия блог

,

Comments are closed.

Google рейтинг
4.8
На база на 484 отзива
js_loader
Call Now Button