Пеликановият паяк (Archaeidae) е един от най-чудатите представители на паякообразните. Не по-голям от оризово зърно и приличащ повече на птица, отколкото на паяк, той е специализиран да убива. Но не какви да е същества, а своите собствени събратя.
Какви други тайни крие „паякът-убиец“, както още го наричат?
Съдържание
Външен вид, произход и разпространение
Едва ли има някой, който да се чуди откъде идва името на този забележителен паяк, след като е видял снимката му. Погледнат отстрани, когато е в покой, той повече прилича на пеликан, отколкото на паяк.
Това, което наподобява клюн на пеликан, всъщност представлява видоизменена част от устния апарат на паяка – специално удължените хелицери. По време на лов, те действат като клещи, които улавят жертвата и я държат на безопасно разстояние – понеже тя е също паяк, който може да „отвърне на удара“.
За това спомага и дългата „шия“ на пеликановия паяк, която не е никаква шия, разбира се. Първо, защото челюстите му се намират в основата й. И второ, защото паякообразните дори нямат глава като отделен сегмент от тялото, така че за врат не може и да се говори. Те разполагат само с цефалоторакс (главогръд, който включва и краката) и коремче (абдомен, където са всички важни органи).
Другото, което трябва да споменем за този вид паяк е, че той е наистина древен. Открити са фосилизирани останки от пеликанов паяк датиращи от над 165 милиона години, още от периода Юра. Това го нарежда сред най-древните известни паяци на Земята.
Днес пеликановите паяци се срещат в отделни, отдалечени един от друг райони – Мадагаскар, Южна Африка и някои части на Австралия. Активни са предимно нощем и често се движат с главата надолу.
Как ловува пеликановият паяк?
Различните видове паяци демонстрират много и разнообразни ловни тактики. Някои използват мимикрия, други излъчват феромони, трети манипулират жертвите си, за да привличат повече.
Както вече споменахме, пеликановият паяк е канибал, специализиран в ловуването на други паяци. Вместо да плете свои собствени мрежи, той използва чуждите, за да ловува и да се храни.
Използвайки свръхчувствителните си предни крака като сензори, той лесно открива паяжините на своите жертви. Бързината не е сред силните му страни, затова пеликановият паяк устройва засада, имитирайки вибрациите, които обикновено се генерират от уловена в паяжината плячка. И щом паякът-домакин се приближи достатъчно, той го атакува със своите „клещи“, като собственото му тяло остава на безопасно разстояние.
Друго анатомично предимство, което притежава пеликановият паяк, са челюстите му, които могат да се отварят под ъгъл от 90 градуса. Малко паяци имат тази способност, а тя позволява много добър захват и безопасно инжектиране на отровата, предотвратявайки възможна контраатака.
Специализираният начин на ловуване на паяка-пеликан е уникален и илюстрира отлично неговата еволюционна адаптация.
Как се размножава пеликановият паяк?
Освен чудатия си външен вид и уникалната им ловна тактика, пеликановите паяци имат и интересно поведение при чифтосване. Мъжките екземпляри използват комбинация от сигнали, за да привлекат женските – основно стридулация и вибрации, предавани чрез повърхностите, на които се намират. Стридулацита е процес, в който насекоми или други членестоноги търкат крайниците или други части на тялото си една о друга, произвеждайки звуци. Циказите и щурците са най-известните “стридулатори”.
Когато женската приеме ухажването, мъжкият пеликанов паяк се приближава предпазливо до нея и използва специализирани придатъци (педипалпи), за да пренесе сперматозоидите от своя генитален отвор в тялото на женската. Причината за това е, че както всички паяци, и този вид нямат външни репродуктивни органи. Процесът на пренос на спермата изисква значителна точност и бързина, тъй като женската може да стане агресивна във всеки един момент – дори след успешното чифтосване. Все пак говорим за паяци с канибалистични наклонности.
Непосредствено преди да снесе, женската опложда яйцата със спермата, съхранявана в специализирани структури за съхранение на сперма, напречени сперматеки. Снася ги в специален защитен сак, който изработва с копринени нишки и закрепя за някаква защитена повърхност – обикновено близо до леговището си.
Опасен ли е пеликановият паяк?
Фактите за този вид паяк може да звучат зловещо, но той всъщност не представлява заплаха за хората. Изобщо няма регистриран случай на ухапан от пеликанов паяк човек.
Да не забравяме, че е ендемичен и изключително дребен вид, който не надхвърля 1 см. дължина.
Comments are closed.