[dt_gap height=”10″ /]
Dermanyssus gallinae, по-известни като кокошинки, са ектопаразит по домашните птици и други видове птици.
Съдържание
Описание
Този вид акари се хранят с кръв и атакуват спящи птици през нощта. Като цяло са бели или сивкави на цвят, като стават по-тъмни или по-червени, когато са нахранени с кръв. Имат малко четина по тялото си, а краката им са дълги. Dermanyssus gallinae са считани за едни от най-сериозните вредители по птиците. След като се нахранят, те се крият в дупки и цепнатини далеч от слънчевата светлина, където се чифтосват и снасят яйца.
[dt_gap height=”20″ /]
Жизнен цикъл
Dermanyssus gallinae преминават през 5 етапа на жизнения си цикъл: яйце, ларва, протонимфа, деутонимфа и възрастен индивид. Женските представители снасят яйцата си далеч от приемника на тайни места и те се излюпват след 2 до 3 дена. Снасят по 4 до 8 яйца на веднъж, общо 25 яйца през целия си живот. Всички етапи, освен този на ларва изискват хранене с кръв, за да бъдат осъществени. Нимфите пият кръв и след няколко преобразувания се превръщат във възрастни за 4-5 дена. Възрастните представители прекарват по-голямата част от времето далеч от приемника и могат да оцелят в продължение на няколко месеца без да се хранят. По-голямата част от кръвопиенето се случва през нощта, като през деня кокошинките се крият от слънчевата светлина в процепи и дупки.
При благоприятни условия този жизнен цикъл може да бъде завършен в рамките на 7 дена, така че популациите могат да нарастнат много бързо – причинявайки анемия при силно засегнатите птици. Възрастните представители могат да оцелеят до 5 месеца без да се хранят. Развитието им се забавя при ниски температури и почти се преустановява под 9º C. Поради тази причина, инфестацията на птици, които са държани отвън често представлява проблем само през летния сезон.
Възрастните представители са с размери от 0,6 до 1 мм. Всяко хранене на Dermanyssus gallinae трае от 1 до 2 часа. През деня могат да бъдат намерени стотици до хиляди кокошинки криещи се в птичите гнезда. При много високи популации, те могат да се хранят от приемниците и през деня.
Dermanyssus gallinae могат да се появят в даден кокошарник по много начини. Могат да бъдат пренесени от диви птици, които влизат в контакт с домашните кокошки, от работници и посетители. Кокошинките могат да бъдат пренесени от една птицеферма в друга посредством кошници и други подобни предмети.
[dt_gap height=”20″ /]
Приемници на Dermanyssus gallinae
Въпреки че домашните птици, и по-специално тези снасящи яйца са основните приемници на Dermanyssus gallinae, други видове домашни птици и диви птици също могат да бъдат нападнати. Dermanyssus gallinae могат да нападнат някои видове бозайници, включително хора, особено при съжителствуване с птици. В някои случаи причиняват дерматит и кожни лезии, и има нови доказателства, че те могат да завършат жизнения си цикъл върху хора. Обикновено инфестации от този вид са преходни и се случват само ако предпочитаните пернати приемници не са налични. Като цяло, младите птици са най-уязвими.
[dt_gap height=”20″ /]
Разпространение
Dermanyssus gallinae са разпространени в Япония, Австралия и по-голямата част на Северното полукълбо, включително Европа и САЩ.
[dt_gap height=”20″ /]
Клинични симптоми и диагноза
Dermanyssus gallinae обикновено смучат кръв от областите около човката и ушите гърдите, гърба и краката на кокошките, причиняващи им болка, сърбеж, раздразнение, възпаления и намаляване на снасянето на яйца. Могат да се появят струпеи, хиперпигментация и загуба на пера. Краката на птиците може да се удебелят и кожата да започне да се лющи. Стават особено раздразнителни и постоянно се пощят. Ако са особено много на брой, Dermanyssus gallinae могат да причинят анемия при кокошките, която си проличава по бледостта на гребена им, както и слабост и летаргия. Кръвозагубата може да бъде особено голяма и дори фатална, имайки предвид факта, че хиляди кокошинки могат да се хранят от една единствена птица. Стресът и анемията от своя страна могат да направят птиците по-податливи и на други болести. Ако възникне вторична инфекция, лезиите по кожата на птиците могат да бъдат придружени от лоша миризма.
[dt_gap height=”20″ /]
Dermanyssus gallinae могат да засегнат здравето на птиците индиректно, тъй като те са носители на болести като салмонела, спирокетоза и др.
Може да бъде направена предполагаема диагноза при кокошки носачки, обикновено на база на предходна история на намаляващо яйцепроизводство, анемия и смъртност при млади или болни птици. Кървавите точки по яйцата индикират инфестация в клоаката на засегната кокошка. Окончателна диагноза може да бъде поставена след идентификация на яйца, фекалии или на самите кокошинки.
[dt_gap height=”20″ /]
Лечение и превенция
Могат да бъдат използвани ектопаразитициди, за да се лекуват засегнатите птици. Този вид химичен контрол над кокошинките трябва да бъде използван на ротационен принцип, за да се избегне изграждането на имунитет. Кокошинките могат да оцелеят до 10 месеца в празен кокошарник. Третирането на дървото с креозот ще ги убие. Превенцията на инфестацията в човешки местообитания се състои в елиминирането на преносителите. Елиминацията на инфестациите от кокошинки в човешки местообитания най-добре се постига чрез елиминирането на преносители, намаляването на потенциалните места за криене; разумната употреба на пестициди; последователната употреба на обезвлажнители, за да се поддържа среда с ниска влажност; често цялостно почистване; минимизирането на времето, прекарвано в къщи; спазване на безупречна хигиена. Лечението може да включи и приемането на орални медикаменти и може да отнеме няколко месеца докато кокошинките бъдат напълно премахнати.
[dt_gap height=”20″ /]
Не химичен контрол и превенция
Dermanyssus gallinae са сериозен проблем по целия свят, особено при птицефермите за яйцепроизводство и развъждане. Повечето такива помещения предлагат безброй места за криене на кокошинките. Първата мярка за предотвратяването или намаляването на популациите им е да се елиминират възможно в най-голяма степен тези места за криене. Това обаче може да означава значителни инвестиции за преустройство. Модерните помещения, създадени с цел да минимизират шанса за поява на кокошинките в действителност е по-малко вероятно да бъдат заразени.
[dt_gap height=”20″ /]
Тъй като дивите птици могат да пренасят кокошинките, техните гнезда около и в близост до кокошарниците трябва да бъдат премахвани системно, а достъпът на диви птици до кокошарниците трябва да бъде предотвратяван чрез мрежи и различни видове паравани.
[dt_gap height=”20″ /]
Каквито и да било предмети и оборудване, използвани при транспортиране между кокошарници, трябва да бъдат дезинфектирани при високи температури.
Лепкавите капани могат да хващат много кокошинки, но те обикновено са недостатъчни, за да се контролират техните инфестации. Въпреки това, те могат да бъдат използвани с цел мониторинг на популациите им.
Силиконовият прах предизвиква изсушаване на кокошинките и може да редуцира техните популации в кокошкарниците, въпреки че единствено той не е достатъчен.
[dt_gap height=”20″ /]
Химичен контрол над популациите на Dermanyssus gallinae
Dermanyssus gallinae прекарват по-голямата част от времето си далеч от птиците. Затова, третирането с химически препарати трябва да бъде проведено в местата, където се крият. Това е препоръчително да се извърши, когато кокошкарниците са празни и трябва да бъде предшествано от цялостно почистване и дезинфектиране на помещението и оборудването. Пръскането на самите птици в повечето случаи не е ефективно.
[dt_gap height=”20″ /]
Понастоящем не съществуват хранителни добавки или каквито и да било продукти за орален прием, които да контролират в достатъчна степен популациите на Dermanyssus gallinae.
Резистентността на Dermanyssus gallinae към различни акарициди е много сериозен проблем на световно ниво. Факторите на резистентност могат да бъдат толкова високи, че дори неразредени акарициди стават неефективни.
[dt_gap height=”20″ /]
Това означава, че ако даден продукт с определена активна съставка не успее да постигне очакваната ефикасност, много вероятно е вече да бъде изграден имунитета на кокошинките към продукта. В този случай, трябва да се прибегне до друг продукт с различна активна съставка.
