Кобрите са най-опасните представители на змийското царство. Те обитават основно Азия. Смъртоносната им отрова много бързо поразява жертвите. Отдавна науката е открила и прилага змийската отрова за лечение и спасяване от тежки страдания на човека.
Една от най-удивителните особености на змиите въобще, а и на кобрите в частност – е смяната на активността им в течение на денонощието. Кобрите като правило живеят само в страните с горещ климат. Би трябвало да са се приспособили към този температурен режим. Но въпреки това кобрите могат да се излагат на слънце само утринните часове, докато не е твърде горещо. Щом се вдигне температурата, кобрите изпълзяват на сянка или се скриват в дълбоки и по-хладни дупки, където прекарват до вечерта. В края на деня, още преди настъпване на тъмнината, те се раздвижват и излизат на лов. Понякога предпочитат да отидат за плячка в близост до водоеми.
Ловът на кобри е опасно занимание, затова и в Индия, когато индийците тръгват, имат в запас ампули с противоотрова. До сега там се е запазил и старинен способ за защита от отровата: по време на лова те държат в жарава малък железен инструмент с форма на змийски зъб. При случай на ухапване от змия се изгаря мястото на поражението. Този способ е не само жесток, но и безполезен, защото отровата много бързо прониква вътре и извършва своите поражения.
В източна Индия, на Филипините и в някои области на Африка, живее черношийната кобра. Тя пък плюе отрова, което я прави доста опасна. Струята от въздух, която е наситена с фини капчици отрова, излезли от специалните канали на змийските зъби, се изстрелва от устата на влечугото с голяма сила и настига врага от метър и половина до три метра разстояние.
При това този вид кобра с поразителна точност насочва струята точно към очите на врага си, тоест в най-уязвимото място от всички открити места у животните. За да попадне в очите на човека, тъй като те се намират на по-голяма височина, кобрата мигновено надига цялото си тяло като изправя предната третина от него, отхвърля главата си назад и изплюва като от иглите на две спринцовки две много тънки струйки отрова. Попадайки на лигавицата на окото, отровата много бързо се всмуква, причинявайки страшна болка. Ако веднага не се предприемат мерки, може да настъпи слепота. Ухапването от черношийната кобра е също опасен, отровата й предизвиква тежък паралич и смърт.
Не по-малко опасна е голямата, или наречена кралска кобра, която живее в горите на Бирма, Индия, Виетнам, Китай, Малайския архипелаг и на Филипините.
Кралската кобра е голяма змия – размерите й достигат до 3.3 – 3.8 метра. Тя често е с черен, сив цвят на тялото с оранжева глава. Блестящите й очи с кръгли зеници са обкръжени с тъмножълт цвят и изглеждат бронзови. Погледът на змията е вторачен и крайно неприятен. В него няма хипнотична сила, но воже да породи суеверен страх.
Когато почувства опасност, кобрата започва приглушено да „киха“, след което се повдига като стълб нагоре и опъва своята „качулка“. В този момент издава продължително и гръмко съскане. От време на време кобрата обръща шията си на 180 градуса и тогава се вижда ясно нейната „корона“, едно шестостранно бяло петно. Заплашвайки, тя изхвърля напред предната част на тялото си. Останалите две трети са върху земята, като обичайно са навити във форма на широк обръч, за да има по-стабилна опора. При това положение главата на кобрата се намира на нивото на гърдите на човек със среден ръст.
Ако срещне пътник в гората, кралската кобра бързо преценява възможностите за опасност. Ако види, че той се отстранява, и тя изпълзява в противоположната страна. Но не така се държи тя в периода на размножаване. В този период срещата с нея е крайно опасна. Змията напада веднага. Често се качват по дърветата и нападат като се хвърлят отгоре. Може да нападне и слон, който е натоварен например да транспортира тиково дърво. Кобрата го поразява в най-уязвимите места – на края на хобота му или по кожата, обкръжаваща ноктите на слонския крак. При това тя вкарва толкова отрова, че слонът обикновено умира след 2-3 часа.
В медицинската наука и фармацията змийската отрова отдавна се употребява като лекарство. Тя е полезна за изработване на препарати, укрепващи имунната система. Отровата на кобрата спира спазмите и силните болкови усещания, а лекарства от отровата на индийската пепелянка и гюрзата способстват за бързо съсирване на кръвта даже при изразена хемофилия. Отровата на черната мамба, а именно отделения от нея специфичен белтък , се явява добър заместител на морфина, само без страничните му ефекти като пристрастяване.
Установено е, че отровата на кобрата разрушава клетките на злокачествените тумори у опитни животни. При хората препарати на такава основа снемат силната болка при терминални фази на заболявания.
Лекарствата, създадени на основата на змийската отрова, имат лечебно действие при невралгия, бронхиална астма, при някои сърдечни проблеми, при инсулт, болест на Алцхаймер и при рак, а също и в хомеопатията.
Разбира се змийската отрова в медицината се използва след специална обработка, тъй като в състава й влизат смъртоносни съставки. И въпреки че векове змийската отрова се използва в медицината, пълният механизъм на нейното въздействие не е изучен съвсем докрай.
Един от първите опити за използване на чиста змийска отрова с цел лечение на злокачествени заболявания е направен преди около 150 години от френския микробиолог А. Калмет. Получените положителни резултати са привлекли вниманието на много изследователи.
Не се използват такива лекарства с инжекционно приемане когато има треска, туберкулоза на белите дробове, порок на сърцето, недостатъчност на мозъчното и коронарното кръвообращение, поражения на бъбреците и черния дроб. Не се използват и при алергични, бременни и кърмещи жени.
Използват се и за изготвяне на противозмийски серуми. Те са нужни, защото ежегодно много хора стават обект на змийски ухапвания. Противоотровите се получават от кръвта на коне, на които се вкарват нарастващи постепенно дози змийска отрова в течение на 16 месеца. В хода на тази процедура се изгражда много стабилен имунитет и организмът на имунизирания кон може да понесе впръсване на 80 пъти по-голяма доза от обичайната смъртоносна доза.
За „издояване“ на змиите се използва специален съд, върху който е надяната тънка гума. Змията я хващат за главата и й позволяват да се захване за гумения край на специалния съд. Отровните змийски зъби го захапват и отровата се стича на дъното.
В специалните терариуми отрова от змиите се събира веднъж на 2-3 седмици. От малките змии се отделя по 20-4- мг отрова, а от крупните – по 500-900 мг при едно отрововземане. Събирането на отровата може да става и чрез електрошок. В този случай към устата на змията се прикачват електроди с напрежение 5-8 волта, които предизвикват спазъм на отровните жлези и те изпускат отровата.
Както всичко в природата – така и змийската отрова, може да носи смърт, може да носи и здраве. Зависи от позицията и възможностите. Науката е оценила този ресурс и го е впрегнала в полза на човешкото здраве.
Comments are closed.