Едно ухапване от тази змия може да убие и слон. Отровата на кобрата обаче е не само смъртоносна, но и лечебна. Проклятие и лекарство едновременно.
В тази статия ще ви разкажем за тази опасна и интересна змия – кобрата – както и за силата на нейната отрова и как може да бъде използвана за лечение на смъртоносни болести като рак.
Съдържание
Обща информация за кобрата
Кобрите (Naja) принадлежат към семейство Elapidae и са най-опасните представители на змийското царство. За щастие, не се срещат в България. Разпространени са в тропични и субтропични региони на Азия и Африка и са символ на сила и опасност в много култури.
Макар да обитават региони с много топъл климат, тези змии не са особено активни в най-горещата част от денонощието, а предпочитат да се оттеглят на сянка, скрити в дълбоки и хладни места. Обикновено ловуват привечер, често край реки или други водни източници.
Най-разпознаваемата характеристика на кобрата безспорно е нейната “качулка“. Тя се образува от специални ребра, които змията разперва, когато се чувства застрашена или иска да сплаши враговете си. Често има характерни шарки, които варират при различните видове.
Друго специфично за кобрите е способността им да се изправят вертикално в заплашителна поза, както и да изхвърлят напред предната част на тялото си при нападение. И, разбира се, силната им отрова. Но за това по-късно.
Видове кобри
Кралската кобра е може би най-известната сред кобрите. Тя е и една от най-едрите – размерите й достигат до 3.3 – 3.8 метра. Често е с черен, сив цвят на тялото с оранжева глава. Блестящите й очи с кръгли зеници са обкръжени с тъмножълт цвят. Погледът на змията е вторачен и крайно неприятен. Макар да няма хипнотична сила, той може да породи суеверен страх. Среща се в в горите на Бирма, Индия, Виетнам, Китай, Малайския архипелаг и на Филипините.
Интересни змии принадлежащи към това семейството са и плюещите кобри. Такава е например черношийната кобра, която се среща в източна Индия, на Филипините и в някои области на Африка. Тя изтрелва отровата си със струя въздух с голяма сила и на сравнително голмо разстояние – от метър и половина до три метра.
При това този вид кобра с поразителна точност насочва струята точно към очите на врага си, тоест в най-уязвимото място от всички открити места у животните. За да попадне в очите на човека, тъй като те се намират на по-голяма височина, кобрата мигновено надига цялото си тяло като изправя предната третина от него, отхвърля главата си назад и изплюва като от иглите на две спринцовки две много тънки струйки отрова. Попадайки на лигавицата на окото, отровата много бързо се всмуква, причинявайки страшна болка. Ако веднага не се предприемат мерки, може да настъпи слепота. Ухапването от черношийната кобра е също опасен, отровата й предизвиква тежък паралич и смърт.
Лов на кобри
Ловът на кобри е опасно занимание, затова и в Индия, когато индийците тръгват, имат в запас ампули с противоотрова. До сега там се е запазил и старинен способ за защита от отровата: по време на лова те държат в жарава малък железен инструмент с форма на змийски зъб. При ухапване от змия се изгаря мястото на поражението. Този способ е не само жесток, но и безполезен, защото отровата много бързо прониква вътре и извършва своите поражения.
Отровата на кобрата: проклятие или лекарство?
Когато почувства опасност, кобрата започва приглушено да „киха“, след което се повдига като стълб нагоре и опъва своята „качулка“. В този момент издава продължително и гръмко съскане. От време на време кобрата обръща шията си на 180 градуса и тогава се вижда ясно нейната „корона“, едно шестостранно бяло петно.
Заплашвайки, тя изхвърля напред предната част на тялото си. Останалите две трети са върху земята, като обичайно са навити във форма на широк обръч, за да има по-стабилна опора. При това положение главата на кобрата се намира на нивото на гърдите на човек със среден ръст.
Ако срещне пътник в гората, кралската кобра бързо преценява възможностите за опасност. Ако види, че той се отдалечава, и тя изпълзява в противоположната страна. Но в периода на размножаване се държи различно и е крайно опасна. Напада веднага, като често се качват по дърветата и се хвърлят отгоре върху нищонеподозиращата жертва.
Може да нападне и слон, който е натоварен например да транспортира тиково дърво. Кобрата го поразява в най-уязвимите места – на края на хобота му или по кожата, обкръжаваща ноктите на слонския крак. При това тя вкарва толкова отрова, че слонът обикновено умира 2-3 часа след ухапването.
В медицинската наука и фармацията змийската отрова отдавна се употребява като лекарство. Тя е полезна за изработване на препарати, укрепващи имунната система. Отровата на кобрата спира спазмите и силните болкови усещания, а лекарства от отровата на индийската пепелянка и гюрзата способстват за бързо съсирване на кръвта даже при изразена хемофилия. Отровата на черната мамба, а именно отделения от нея специфичен белтък , се явява добър заместител на морфина, само без страничните му ефекти като пристрастяване.
Установено е, че отровата на кобрата разрушава клетките на злокачествените тумори у опитни животни. При хората препарати на такава основа снемат силната болка при терминални фази на заболявания.
Лекарствата, създадени на основата на змийската отрова, имат лечебно действие при невралгия, бронхиална астма, при някои сърдечни проблеми, при инсулт, болест на Алцхаймер и при рак, а също и в хомеопатията.
Разбира се, змийската отрова в медицината се използва след специална обработка, тъй като в състава й влизат смъртоносни съставки. И въпреки че векове змийската отрова се използва в медицината, пълният механизъм на нейното въздействие не е изучен съвсем докрай.
Един от първите опити за използване на чиста змийска отрова с цел лечение на злокачествени заболявания е направен преди около 150 години от френския микробиолог А. Калмет. Получените положителни резултати са привлекли вниманието на много изследователи.
Не се използват такива лекарства с инжекционно приемане когато има треска, туберкулоза на белите дробове, порок на сърцето, недостатъчност на мозъчното и коронарното кръвообращение, поражения на бъбреците и черния дроб. Не се използват и при алергични, бременни и кърмещи жени.
Използват се и за изготвяне на противозмийски серуми. Те са нужни, защото ежегодно много хора стават обект на змийски ухапвания. Противоотровите се получават от кръвта на коне, на които се вкарват нарастващи постепенно дози змийска отрова в течение на 16 месеца. В хода на тази процедура се изгражда много стабилен имунитет и организмът на имунизирания кон може да понесе впръсване на 80 пъти по-голяма доза от обичайната смъртоносна доза.
За „издояване“ на змиите се използва специален съд, върху който е надяната тънка гума. Змията я хващат за главата и й позволяват да се захване за гумения край на специалния съд. Отровните змийски зъби го захапват и отровата се стича на дъното.
В специалните терариуми отрова от змиите се събира веднъж на 2-3 седмици. От малките змии се отделя по 20-4- мг отрова, а от крупните – по 500-900 мг при едно отрововземане. Събирането на отровата може да става и чрез електрошок. В този случай към устата на змията се прикачват електроди с напрежение 5-8 волта, които предизвикват спазъм на отровните жлези и те изпускат отровата.
Както всичко в природата – така и змийската отрова, може да носи смърт, може да носи и здраве. Зависи от позицията и възможностите. Науката е оценила този ресурс и го е впрегнала в полза на човешкото здраве.
Comments are closed.