Опасни ли са мравките: хапят ли, жилят ли и какво трябва да знаем

Мравките са навсякъде около нас – в градината, в парка, в гората, а понякога дори и вкъщи. И докато като цяло гледаме на тях благосклонно, тези насекоми не са съвсем безобидни – способни са да хапят, а някои и жилят.

В тази статия ще разясним кои видове мравки могат да бъдат опасни и какви ситуации да избягвате. Разбира се, ще получите и практически съвети как да се предпазите ефективно.

Кои мравки хапят и опасни ли са?

Истината е, че всички мравки са способни да хапят. Устният им апарат е устроен по начин, който позволява на насекомите да прегризват различни материи, да пренасят храна и други материали, както и да защитават колонията. Правят го чрез мощните си челюсти, наречени мандибули, които варират визуално и по размер при различните видове.

Макар да са хищници, мравките не нападат или хапят хора с цел набавяне на храна, а само и единствено при самозащита. Освен това, при ухапване не инжектират отрова като паяците например, нито пренасят болести като някои паразитни вредители (комари, бълхи, кърлежи).

Важно е да се знае, че България не се срещат опасни видове мравки, чиито ухапвания да се свързват със сериозни рискове за човешкото здраве. Някои – като горските мравки (от рода Formica) или дървесните мравки (от рода Camponotus) – могат да са агресивни при защита на колонията, но не и реална заплаха. При ухапване най-много да усетите леко щипване, придружено с парене (заради мравчената киселина), но обикновено тези симптоми бързо отшумяват. Разбира се, при хора с чувствителност и алергии, може да има и зачервяване, сърбеж и подуване на ухапаното място. НО нищо повече от това.

И така, ето кои видове мравки в България най-често могат да създадат проблеми с ухапвания:

• Горски мравки (Formica spp.)

Това са големи, обикновено червеникавокафяви мравки, достигащи 6–9 мм дължина. Изграждат внушителни куполовидни мравуняци от иглички и почва в иглолистни и смесени гори.

Могат да хапят неприятно, ако човек попадне върху самия мравуняк – най-вече защото много работнички се включват в отбраната му.

• Дървесни мравки (Camponotus spp.)

Това са сред най-едрите мравки у нас – обикновено дължината им е 6–12 мм, но има и по-големи видове. Черни на цвят, те често имат червеникав гръден сегмент. Изграждат гнездата си в различен вид дървесина – пънове, стари дървета, а понякога и в дървените части на къщи и постройки. Предпочитат местообитания с висока влажност.

• Мравки жътварки (Messor spp.)

Средни до едри мравки (5–10 мм), тъмнокафяви до черни, с масивни челюсти, пригодени да трошат и мъкнат различни семена. Колонии се срещат на открито – ливади или поля.

На други места по света обаче има мравки, които могат да причинят по-сериозни проблеми с ухапванията си, защото притежават изключително силни и големи челюсти и организират масови нападения с цел набавяне на храна. Такива са например Африканските армейски мравки (Dorylus spp.) или видът Eciton burchellii, който се среща в Южна Америка.

Има ли жилещи мравки в България?

Ако не знаете, че някои мравки жилят, вероятно не сте наясно, че тези насекоми спадат към разред Ципокрили (Hymenoptera) – заедно с пчелите и осите.

Подобно на своите роднини, някои видове мравки-работнички притежават жило, което всъщност представлява модифицирано яйцеполагало. Както при мравките, така и при останалите социални ципокрили, работничките са стерилни, размножава се само кралицата. И да, това означава, че само женските мравки жилят.

Но да се върнем на темата – има ли у нас видове мравки, които жилят и кои са те? За щастие, в България не се срещат опасни мравки със силно токсична отрова. Но има няколко вида, снабдени с жило, чиито ужилвания могат да предизвикат локално кожно раздразнение:

• Червена мирмика (Myrmica rubra или „European fire ant“ на английски)

Това са сравнително дребни мравки с дължина около половин сантиметър. Както името им подсказва, са червеникави на цвят. Обитават влажни места, често строят мравуняците си под камъни или стволове на паднали дървета край реки или водоеми. Не навлизат в обитавани от хора сгради.

При заплаха за колонията, стават агресивни. Ужилването на червената мирмика причинява локална кожна реакция – парене, зачервяване и подуване, като болката е сравнима с тази от жарване на коприва. Обикновено симптомите отшумяват бързо. При хора с чувствителност може да има и по-тежки алергични реакции, но това се случвамного рядко.

• Тротоарна мравка (Tetramorium caespitum)

Този вид мравка също е от подсемейство Myrmicinae. Работничките обикновено са с дължина от само няколко милиметра, кафеникаво-черни на цвят. Tetramorium caespitum е широко разпространен вид и се среща и в урбанизирани територии – най-често строят гнездата си в пукнатини в асфалта или в тротоари.

За здрав човек ужилванията от тези мравки в България са по-скоро досадни, отколкото рисковани. И все пак, може да има неприятни кожни реакции при хора с алергии към насекоми заради възможния по-силен имунен отговор.

Важно е също така да се отбележи, че макар да са механични преносители на болести, мравките не могат да заразят хората чрез ухапване или ужилване. Основната опасност е свързана с алергии или с последващи вторични инфекции, ако раната се замърси.

В други части на света обаче се срещат истински опасни мравки, чиито ужилвания са несравнимо по-силни и опасни.

Например огнените мравки (Solenopsis invicta), произхождащи от Южна Америка, причиняват силна пареща болка, а на мястото на ужилването могат да се образуват и мехури. Възможни са и тежки алергични реакции.

Още по-известна е мравката-куршум (Paraponera clavata) от тропичните гори на Централна и Южна Америка, чието ужилване е известно като най-болезненото в света. Както имет оподсказва болката е внезапна, изключително силна и може да продължи с часове. Въпреки това, отровата не е фатална за здрав човек. Реален риск съществува единствено при хора с алергии, които могат да развият анафилактична реакция.

За кои видове мравки да внимавате?

Ето обобщена информация за видовете мравки в България, които могат да създадат проблеми – как изглеждат, къде се срещат и с какво са опасни:

Как да се предпазим от ухапвания и ужилвания от мравки

Както вече разбрахме, мравките в България не представляват сериозна опасност за човека. Въпреки това, повечето видове са способни да хапят, а някои притежават и жило. И понеже действат като единен организъм, тези насекоми не бива да бъдат подценявани.

За да избегнете нежелани срещи, е важно да внимавате когато сте на открито край мравуняци, а също и да следите за нахлуване на мравки у дома.

• Внимавайте с мравуняците

Основното е да внимавате къде стъпвате или сядате по време на пикник, нощувка на открито или работа в двора. Огледайте предварително мястото за наличие на мравуняци или следи от други опасни насекоми. За да избягвате досадно пъплещи насекоми, както и ухапвания и ужилвания, не слагайте пикник одеялото или палатката си в непосредствена близост до гнездата на мравките. При работа в двора или градината, носете ръкавици, за да избегнете ухапвания.

Още по-малко желателно е да ги провокирате, разрушавайки мравуняк например.

• Носете подходящо облекло

При разходки в природата, особено в райони с гъста растителност, дълги панталони и затворени обувки могат да предпазят кожата от директен контакт с мравки, както и кърлежи.

• Когато сте вкъщи: следете за поява на мравки

Някои видове мравки проникват и в обитаваните от нас сгради – най-често в търсене на храна. В някои случаи обаче могат и да изградят гнездата си вътре или в непосредствена близост, което е крайно нежелателно – не само заради потенциалните ухапвания и ужилвания.

Както вече споменахме, мравките са механичен преносител на болести. Освен това, някои видове като дървесните мравки например могат да бъдат изключително деструктивни и да причинят щети в нашите жилища подобно на дървоядите.

Ухапванията и ужилванията от мравки в България са по-скоро досадни, отколкото опасни. Въпреки това, е добре да сте внимателни – особено с някои видове.