Насекомоядните растения са едни от най-интересните хищници. Те разчитат на насекомите не само като източник на хранителни вещества, но и като опрашители. И тук възниква въпросът – как тези растения успяват да използват насекомите и за двете неща? Храненето им не възпрепятства ли репродукцията? В следващите редове ще отговорим на тези въпроси и ще разкрием някои от най-интересните факти за насекомоядните растения.
Съдържание
Как ловуват насекомоядните растения
Как ловуват насекомоядните растения? Те са хищници, но бидейки растения, не са от най-подвижните. У различните растения има различни приспособления, с които те се справят с тази задача, но всички те действат на принципа на капана.
Капани при различните видове
Насекомоядната росянка (Drosera) например успява да удържи в смъртните си „обятия“ насекомото, като го замазва с много лепкав секрет, който се отпуска от специални жлезисти влакънца. Тези влакънца покриват горната повърхност на листата и насекомите неусетно се оплескват с това растително „лепило“. Жертвата не само прилепва по тези влакънца, но е и принудена да се добере в агонията си до съседните влакънца, с което „хватката“ става съвсем смъртоносна.
При венерината мухоловка (Dionaea) листата се състоят от две половинки, които в точния момент се затварят бързо. Това става в момента, когато насекомото достигне до точно определени чувствителни зони от тяхната повърхност. В краищата си листенцата й имат стърчащи зъбчета, които са като фина решетка, която затваря окончателно жертвата вътре.
При видовете Sarracenia, Darlingtonia и Nepenthes листенцата са превърнати в ловящи стомнички, във вътрешността на които има разни притегателни за насекомите сокове. Жертвата не успява да се измъкне обратно на повърхността, защото й пречат едни своеобразни шипчета, които прикриват пътя за излизане. Насекомото загива, защото се „удавя“ в намиращата се там течност, в която има и събрала се от дъждовете вода.
Подводното растение с наименование Utricularia има пък на своите листа подмамващи балончета. Тези балончета имат нещо като клапан, който пропуска само в едната страна дребни водни същества.
Интелигентна сензорна система
Насекомоядните растения са изключително приспособени към улавянето на своята плячка чрез усъвършенствани механизми.Те разчитат на прецизни сензорни системи, които им позволяват да различават годната за консумация плячка от случайно попаднали в капаните им предмети като прашинки или тревички.
Жлезистите власинки на росянката например не само задържат плячката с лепкавия секрет, който изпускат, но и дават информация за обема и химичния й състав. Ако плячката е годна за консумация, растението задейства механизми, които затварят листата и започват отделяне на храносмилателни ензими.
Власинките на венерината мухоловка изпълняват сходна сензорна функция. Те пък впечатляват с чувствителността и бързината си. Капанът й се задейства при контакт на плячката само с няколко власинки и за много кратко време.
Ето защо, макар да са слабо подвижни, насекомоядните растения са доста ефективни хищници.
Опрашване при насекомоядните растения
Насекомоядните растения също разчитат на опрашване, за да се размножават. Това, разбира се означава, че едни и същи насекоми могат да им послужат както за храна, така и за репродукция. Ето защо тези растения са развили механизми, които предотвратяват улавянето на техните опрашители в смъртоносните им капани.
Подобно на другите растения, и насекомоядните привличат своите опрашители с красивите си, ярки цветове и аромата на нектара си. Това, което ги отличава, е че цветовете им често се намират на дълги стъбла или са по друг начин отдалечени от ловните структури (капаните). Това намалява риска насекомите-опрашители да се превърнат в храна за растението.
Венерината мухоловка и росянката са добри примери за това – техните капани обикновено са разположени на няколко сантиметра от земята, докато цветовете са по-високо, привличайки пчели, мухи и други насекоми.
Освен физическото разделение, насекомоядните растения често разчитат на различни аромати и цветове за всяка от двете функции – ловуване и опрашване. Интересен пример е растението Sarracenia – някои видове използват уникален нектар, който едновременно привлича насекоми към капаните и опрашителите към цветовете. Проучвания показват, че тези растения могат да регулират производството на нектар в различните си части в зависимост от сезона и нуждите на растението.
Защо тези растения се хранят с насекоми?
Насекомоядните растения обитават среди с бедна на хранителни вещества почва, като влажни гори, блата, песъчливи райони и водоеми. Основното, което липсва на тези места, е азот – ключов елемент, необходим за синтеза на белтъци, които са жизнено важни за растежа и развитието на растенията.
За да компенсират този недостиг, някои растения са еволюирали, развивайки уникални механизми за набавяне на азот и други жизненоважни елементи, като фосфор и калий. Вместо да ги извличат от почвата почвата, те си ги набавят от насекоми и други дребни животни.
Този начин на хранене е пример за адаптация към екстремни условия и подчертава изключителната способност на растенията да се приспособяват към средата си
Насекомоядните растения и науката през вековете
Растенията, които се хранят с насекоми или дребни животинки, предизвикват необяснима тревога у човека. Работата е навярно в това, че такова развитие на нещата изглежда, че противоречи на представата ни за мирозданието. Знаменитият естествоизпитател Карл Линей, който създал през 18 век класификация-система на живата природа, отказвал да повярва, че това е възможно. Толкова то не се вписвало в неговото разбиране за подредбата в природата. Той смятал, че уловът на такива насекоми от растения е случайно явление и ако насекомото престане да се дърпа, то би могло да се измъкне на свобода.
А Чарлз Дарвин пък – обратното. Толкова бил заинтригуван от особеното поведение на тези зелени хищници, че направил експерименти, за да получи повече информация. Той наблюдавал росянката и написал: “Росянката ме интересува повече, отколкото произхода на всички видове на света”.
Дарвин поставил мъх на листата-капани на хищното растение и наблюдавал как то бавно притиснало отвсякъде плячката си. Ученият даже подхвърлял малки парченца сурово месо и яйчен жълтък, за да види как ще реагира растението. Установил, че за да реагира растението-хищник, е достатъчно да попадне нещо, което тежи колкото човешки косъм.
Специалистите съветват: ако отглеждате вкъщи такива растения, то в никакъв случай не им слагайте шунка, месо или салам. За тая цел идеалната храна са им плодовите мушици и мушиците-дрозофили.
Comments are closed.