web analytics
 
 
12.01.2015 Превента България

Кърлежите от семейство Ornithodoros

Какво трябва да знаем за кърлежите Ornithodoros? Те не са така познати, както твърдите кърлежи, нито толкова забележими – но също могат да паразитират по хора и да създават проблеми с патогените, които пренасят.

Обща информация

Ornithodoros са род кърлежи, принадлежащи към семейството на Argasidae, меките кърлежи. Повечето от 37-те вида кърлежи Ornithodoros обитават защитени ниши в дупки, пещери, бърлоги и птичи колонии.

O savignyi и O coriaceus 

Ornithodoros-savignyi1Сред малкото видове, които паразитират върху добитък, O savignyi и O coriaceus са изключителни, тъй като те имат очи и почиват точно под или над нивото на земята, под сянката на дървета и скали, където добитъкът и дивите животни също почиват и спят. Видът O savignyi, живее в полусухите райони от Намибия до Индия и Шри Ланка и често има многобройни представители. Хората и домашните животни получават силно раздразнение и токсикоза от ухапванията на O savignyi, като в някои случаи е докладвано за парализа и смърт на животни.

Видът O coriaceus, който се среща от северна Калифорния и Невада до Мексико, обитава леговища на елени под дървета и в близост до големи скали. Видът е добре познат като дразнител на елените и добитъка, а при хората ухапването му предизвиква остра кожна реакция. Епизоотичния аборт при говедата, причинен от  бактерията Borrelia crocidurae, изглежда се пренася само от O coriaceus.

O gurneyi

Видът O gurneyi се подслонява в почва под сенките на дърветата и в сухи райони на Австралия, където се срещат кенгурута; добитъкът рядко се среща в подобни местообитания.

O porcinus

Сред многото видове кърлежи Ornithodoros, които обитават дупки, няколко вида са или естествено инфектирани с вируса на Африканската свинска треска в Африка или имат лабораторно потвърдена способност да пренасят бактерията в Европа и Северна и Южна Америка. Естественият преносител на Африканската свинска треска е O porcinus, който се среща в дупки на тропически африкански прасета и също така на таралежи. Видът в последствие се е адаптирал и към човешки домове и обори, където живее в пукнатини на стени и подове.

Домашните прасета, намиращи се в близост до инфектирани диви прасета могат да бъдат заразени с Африканската свинска треска и в последствие да умрат от нея. Дивите и домашни прасета не са включени в епидемиологията на Borrelia duttoni, причината за Африканската рецидивираща треска, която се пренася от O moubata. Вирусът на Африканската свинска треска е бил пренасян чрез инфектирано месо до Испания, където видът O marocanus, населяващ дупки на плъхове и местообитания на прасета, е ефективен преносител.  O marocanus е също преносител на Borrelia hispanica. Африканската свинска треска е пренесена и в Бразилия, Хаити, Доминиканската Република и Куба. Американските видове O turicataO dugesi, and O coriaceus  са потенциални носители на вируса на Африканската свинска треска.

O tholozani 

O tholozani се среща с дупки, пещери, конюшни, каменни и глинени стени, човешки местообитания в полупустинни условия, степите и области с продължителни сухи сезони в Китай, южната част на бившия СССР, северозападна Индия и Афганистан до Гърция, североизточна Либия и източните Средиземноморски острови. популациите на O tholozani се поддържат основно от различни видове гризачи, таралежи и домашни животни. Като реакция от ухапване на видът O tholozani, заразен с Borrelia persicus, хората развиват сериозна, а понякога и фатална Персийска рецидивираща треска.

O lahorensis

O lahorensis, първоначално паразитиращи върху диви овце, почиващи си на завет под скалите, и в последствие върху добитък в равнините и планините на Тибет, Кашмир, южните части на бившия СССР до Саудитска Арабия и Турция, Гърция, България и Югославия. Двухостовият жизнен цикъл и продължителното прикрепване към приемници през зимата, характерни за O lahorensis ги правят биологически забележителни. Този вид кърлеж е вреден за добитъка през голяма част от зимния сезон, държан в заразени ясли; може да причини парализа, анемия и токсикоза, както и да пренесе причинителите на пироплазмоза, бруцелоза, Ку-треска, туларемия и евентуално Borrelia persica, причинителят на Персийската рецидивираща треска.

O turicata 

O turicataO turicata паразитира върху гризачи, живеещи в дупки, пукнатини или пещери, също така върху бухали, змии, костенурки, домашни прасета и други домашни животни в Южните щати и Мексико. За разлика от хранителните навици на повечето видове Ornithodoros, O turicata се нахранват за по-малко от 30 минути, но възрастните представители могат да са прикрепени към приемника в продължение на 2 дена. O turicata са свързвани с болести по прасетата, както и със сериозни токсични реакции и вторични инфекции при хората.

O furucosus 

O furucosus паразитира върху хора и домашни животни в домове и конюшни в северозападна Южна Америка. Други паразити по домашните животни и хората в Южна Америка са O braziliensis и O rostratus.

Ornithodoros erraticus

Видът се среща в Средния Изток и Средиземноморието. Това е един от най-често срещаните меки кърлежи по хората. Основните му приемници в Испания са прасетата. Единствените човешки местообитания, до които видът има достъп са места в лошо състояние. Видът е преносител на вируса на Африканската свинска треска, както и на Borrelia crocidurae и B. hispanica. Когато кърлежът е инфектиран с Borrelia crocidurae, болестта повлиява на репродуктивният орган – тестисите при мъжките и яйчниците при женските. Кърлежът е преносител на Африканската свинска треска само в Испания и Португалия. Храни се през нощта, като се засища за около 15 минути. Малките бозайници са най-обичайните му приемници. Този вид рядко напада хора. Ornithodoros erraticus има субстанции в слюнката си, като противовъзпалителни и имуномодулиращи молекули, които помагат на кърлежа да смуче кръв от приемника и да пренася патогени лесно. Основни фактори при тяхното хранене са чифтосването, скорошното хранене и размерът.

Ornithodoros hermsi 

O hermsiOrnithodoros hermsi е един от най-дребните представители на родът Ornithodoros. Женските представители са по-големи от мъжките. Ornithodoros hermsi имат мултихостов жизнен цикъл и някои женски представители са наблюдавани в продължение на 4 години без да се хранят. Паразитират върху гризачи и други малки бозайници. Любимият им приемник е западната катерица Eutamias. Както при всички други кърлежи, Ornithodoros hermsi преминават през стадиите на яйце, ларва, нимфа и възрастен индивид. Имат два подетапа в стадий ларва и три подетапа в стадий нимфа. Храненията през стадий на нимфа и по-големия обем кръв ще ускорят развитието от нимфа до възрастен индивид и ще понижат броя на преобразуванията в стадий нимфа.

Видът се среща в северозападния регион на САЩ, включително Вашингтон, Орегон, Калифорния, Айдахо, Колорадо, и дори северна Аризона и Ню Мексико. Освен това се среща и в югозападна  Британска Колумбия, Канада. Кърлежите от този вид обитават дървесни региони на голяма височина. Ornithodoros hermsi са намирани в гнезда на птици и гризачи. Видът е преносител на Borrelia hermsii, която причинява рецидивираща треска у хората. За разлика от твърдите кърлежи, O. hermsi се храни от приемника за кратък период, вариращ между 15-20 минути. Често се хранят през нощта. Ухапванията не са болезнени или осезаеми, което е опасно, тъй като жертвите няма да разберат докато не се появят симптомите на рецидивиращата треска.

Вижте още от нашия блог

Google рейтинг
4.8
На база на 503 отзива
Call Now Button
Viber контактViber контакт