[dt_gap height=”10″ /]
Обща информация
Ornithodoros са род кърлежи, принадлежащи към семейството на Argasidae, меките кърлежи. Повечето от 37-те вида кърлежи Ornithodoros обитават защитени ниши в дупки, пещери, бърлоги и птичи колонии.
[dt_gap height=”20″ /]
O savignyi и O coriaceus
Сред малкото видове, които паразитират върху добитък, O savignyi и O coriaceus са изключителни, тъй като те имат очи и почиват точно под или над нивото на земята, под сянката на дървета и скали, където добитъкът и дивите животни също почиват и спят. Видът O savignyi, живее в полусухите райони от Намибия до Индия и Шри Ланка и често има многобройни представители. Хората и домашните животни получават силно раздразнение и токсикоза от ухапванията на O savignyi, като в някои случаи е докладвано за парализа и смърт на животни.
[dt_gap height=”20″ /]
Видът O coriaceus, който се среща от северна Калифорния и Невада до Мексико, обитава леговища на елени под дървета и в близост до големи скали. Видът е добре познат като дразнител на елените и добитъка, а при хората ухапването му предизвиква остра кожна реакция. Епизоотичния аборт при говедата, причинен от бактерията Borrelia crocidurae, изглежда се пренася само от O coriaceus.
[dt_gap height=”20″ /]
O gurneyi
Видът O gurneyi се подслонява в почва под сенките на дърветата и в сухи райони на Австралия, където се срещат кенгурута; добитъкът рядко се среща в подобни местообитания.
[dt_gap height=”20″ /]
O porcinus
Сред многото видове кърлежи Ornithodoros, които обитават дупки, няколко вида са или естествено инфектирани с вируса на Африканската свинска треска в Африка или имат лабораторно потвърдена способност да пренасят бактерията в Европа и Северна и Южна Америка. Естественият преносител на Африканската свинска треска е O porcinus, който се среща в дупки на тропически африкански прасета и също така на таралежи. Видът в последствие се е адаптирал и към човешки домове и обори, където живее в пукнатини на стени и подове.
Домашните прасета, намиращи се в близост до инфектирани диви прасета могат да бъдат заразени с Африканската свинска треска и в последствие да умрат от нея. Дивите и домашни прасета не са включени в епидемиологията на Borrelia duttoni, причината за Африканската рецидивираща треска, която се пренася от O moubata. Вирусът на Африканската свинска треска е бил пренасян чрез инфектирано месо до Испания, където видът O marocanus, населяващ дупки на плъхове и местообитания на прасета, е ефективен преносител. O marocanus е също преносител на Borrelia hispanica. Африканската свинска треска е пренесена и в Бразилия, Хаити, Доминиканската Република и Куба. Американските видове O turicata, O dugesi, and O coriaceus са потенциални носители на вируса на Африканската свинска треска.
[dt_gap height=”20″ /]
O tholozani
O tholozani се среща с дупки, пещери, конюшни, каменни и глинени стени, човешки местообитания в полупустинни условия, степите и области с продължителни сухи сезони в Китай, южната част на бившия СССР, северозападна Индия и Афганистан до Гърция, североизточна Либия и източните Средиземноморски острови. Безбройните гризачи, таралежи и домашни животни поддържат популациите на O tholozani. Като реакция от ухапване на видът O tholozani, заразен с Borrelia persicus, хората развиват сериозна, а понякога и фатална Персийска рецидивираща треска.
[dt_gap height=”20″ /]
O lahorensis
O lahorensis, първоначално паразитиращи върху диви овце, почиващи си на завет под скалите, и в последствие върху добитък в равнините и планините на Тибет, Кашмир, южните части на бившия СССР до Саудитска Арабия и Турция, Гърция, България и Югославия. Двухостовият жизнен цикъл и продължителното прикрепване към приемници през зимата, характерни за O lahorensis ги правят биологически забележителни. Този вид кърлеж е вреден за добитъка през голяма част от зимния сезон, държан в заразени ясли; може да причини парализа, анемия и токсикоза, както и да пренесе причинителите на пироплазмоза, бруцелоза, Ку-треска, туларемия и евентуално Borrelia persica, причинителят на Персийската рецидивираща треска.
[dt_gap height=”20″ /]
O turicata
O turicata паразитира върху гризачи, живеещи в дупки, пукнатини или пещери, също така върху бухали, змии, костенурки, домашни прасета и други домашни животни в Южните щати и Мексико. За разлика от хранителните навици на повечето видове Ornithodoros, O turicata се нахранват за по-малко от 30 минути, но възрастните представители могат да са прикрепени към приемника в продължение на 2 дена. O turicata са свързвани с болести по прасетата, както и със сериозни токсични реакции и вторични инфекции при хората.
[dt_gap height=”20″ /]
O furucosus
O furucosus паразитира върху хора и домашни животни в домове и конюшни в северозападна Южна Америка. Други паразити по домашните животни и хората в Южна Америка са O braziliensis и O rostratus.
[dt_gap height=”20″ /]
Ornithodoros erraticus
Видът се среща в Средния Изток и Средиземноморието. Това е един от най-често срещаните меки кърлежи по хората. Основните му приемници в Испания са прасетата. Единствените човешки местообитания, до които видът има достъп са места в лошо състояние. Видът е преносител на вируса на Африканската свинска треска, както и на Borrelia crocidurae и B. hispanica. Когато кърлежът е инфектиран с Borrelia crocidurae, болестта повлиява на репродуктивният орган – тестисите при мъжките и яйчниците при женските. Кърлежът е преносител на Африканската свинска треска само в Испания и Португалия. Храни се през нощта, като се засища за около 15 минути. Малките бозайници са най-обичайните му приемници. Този вид рядко напада хора. Ornithodoros erraticus има субстанции в слюнката си, като противовъзпалителни и имуномодулиращи молекули, които помагат на кърлежа да смуче кръв от приемника и да пренася патогени лесно. Основни фактори при тяхното хранене са чифтосването, скорошното хранене и размерът.
[dt_gap height=”20″ /]
Ornithodoros hermsi
Ornithodoros hermsi е един от най-дребните представители на родът Ornithodoros. Женските представители са по-големи от мъжките. Ornithodoros hermsi имат мултихостов жизнен цикъл и някои женски представители са наблюдавани в продължение на 4 години без да се хранят. Паразитират върху гризачи и други малки бозайници. Любимият им приемник е западната катерица Eutamias. Както при всички други кърлежи, Ornithodoros hermsi преминават през стадиите на яйце, ларва, нимфа и възрастен индивид. Имат два подетапа в стадий ларва и три подетапа в стадий нимфа. Храненията през стадий на нимфа и по-големия обем кръв ще ускорят развитието от нимфа до възрастен индивид и ще понижат броя на преобразуванията в стадий нимфа.
[dt_gap height=”20″ /]
Видът се среща в северозападния регион на САЩ, включително Вашингтон, Орегон, Калифорния, Айдахо, Колорадо, и дори северна Аризона и Ню Мексико. Освен това се среща и в югозападна Британска Колумбия, Канада. Кърлежите от този вид обитават дървесни региони на голяма височина. Ornithodoros hermsi са намирани в гнезда на птици и гризачи. Видът е преносител на Borrelia hermsii, която причинява рецидивираща треска у хората. За разлика от твърдите кърлежи, O. hermsi се храни от приемника за кратък период, вариращ между 15-20 минути. Често се хранят през нощта. Ухапванията не са болезнени или осезаеми, което е опасно, тъй като жертвите няма да разберат докато не се появят симптомите на рецидивиращата треска.