Кърлежите от семейства Dermacentor и Haemaphysalis са твърди кърлежи (от семейство Ixodidae), които представляват сериозен риск за здравето на хората и животните заради болестите, които пренасят. Ето какво трябва да знаете за тях:
Съдържание
Родът кърлежи Dermacentor и видовото му разнообразие
Dermacentor са род кърлежи, принадлежащ към семейство Ixodidae, семейството на твърдите кърлежи. Родът има космополитно разпределение, с месни видове на всички континенти, освен Австралия. Приемници на кърлежите от рода Dermacentor са малки бозайници, включително коне, елени, добитък, таралежи, тапири, хора и др. Преносители са на много патогени, включително Rickettsia rickettsii, причинител на Роки Маунтин петниста треска, Coxiella burnetii, причинител на Ку-треска, Anaplasma marginale, причинител на анаплазмоза при добитъка, Francisella tularensis, причинител на туларемия, Babesia caballi, причинител на пироплазмоза при конете, и Flavivirus, причинител на POW енцефалит. Кърлежите от рода Dermacentor инжектират невротоксин, който причинява парализа.
Според проучване на видовото разнообразие към 2010 г., съществуват 34 вида, принадлежащи към рода Dermacentor.
Dermacentor marginatus – обща информация
Госториемници на Dermacentor marginatus са домашни животни като овце, добитък и кучета и диви животни като елени, диви зайци, таралежи. Хората са друг любим приемник, а Dermacentor marginatus. Видът е разпространен в Мароко, Испания, Италия, Южна Франция, Швейцария, Западна Германия, Полша, както и широко разпространен в България. Dermacentor marginatus е познат и под наименованието „пролетен кърлеж”. Жизненият цикъл продължава една година докато бъде завършен. Кърлежите от този вид най-често се намират в ниски райони, както и в смесени / широколистни гори. Има голямо разпространение в долината на река Рейн и притоците й.
Болестите, които пренася Dermacentor marginatus, са различни: бабезиоза при кучетата; бабезия дивергенс при говедата; марсилска треска при хората и др. Други болести, които е известно да са причинени от Dermacentor marginatus са: Ку-треска, туларемия, руски пролетно-летен енцефалит и др.
Обща информация за видовете кърлежи от рода Haemophysalis
Малко от 166-те вида кърлежи Haemaphysalis паразитират върху добитък, но тези, които го правят, са икономически значими в Европа, Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия. Някои видове, които паразитират върху диви елени, антилопи и добитък, са се приспособили и към домашния добитък и в по-малка степен към овце и кози. Други видове, които са имали специфични предпочитания към различни видове диви овце и кози са се адаптирали основно към домашните породи на тези животни. Няколко африкански вида, които са еволюирали редом с хищници, сега паразитират върху домашни кучета. Незрелите представители на видовете, които паразитират върху домашен добитък, основно се изхранват от дребни гръбначни, но има и някои изключения. Всички представители на Haemaphysalis spp имат 3-хостов жизнен цикъл. Те са малки (ненахранените възрастни са по-малки от 4,5 мм.), кафеникави или червеникави и без очи. Повечето имат много къс устен апарат. Различните видове причиняват парализа и са преносители на бактерии, причиняващи Ку-треска, туларемия, бруцелоза и др.
Видът H punctata е широко разпространен, там където овце, кози и добитък се хранят в гори и шубрачести пасища от югозападна Азия до по-голямата част на Европа, включително южна Скандинавия и Великобритания. Незрелите представители на вида нападат птици, таралежи, гризачи и влечуги. Освен че пренасят анаплазма и бабезия, различни популации от H punctata са инфектирани с руски пролетно-летен енцефалит, както и вируса на Кримската-Конго хеморагична треска.
Възрастните представители на вида H sulcata паразитират върху домашни животни (основно овце и гъски) и са разпространени от северозападна Индия и южните части на бившия СССР до Арабия, Синай и южна Европа. Незрелите индивиди от вида са особено често срещани по гущери, но обхвата от приемници на ларвите и нимфите е подобен като този на H punctata.
H longicornis паразитират върху елени и домашни животни и са разпространени в Китай и североизточна Азия. Съществува партеногенен вид в северните райони. Последните са въведени в Австралия, Нова Зеландия и островите в Тихия океан, където запазват тази необикновена репродуктивна способност. Незрелите представители обикновено паразитират върху малки бозайници и птици, но могат да се хранят също така и с кръвта на домашни животни; големите концентрации от този вид кърлежи могат да станат сериозна заплаха за елените и домашните животни. Този вид кърлежи са основни преносители на Theileria orientalis, а също така и на Babesia ovata, B gibsoni, както и причинителите на Ку-треска, POW енцефалит и руски пролетно-летен енцефалит. Пиенето на кръв на ларвите от хората причинява остър дерматит.
Други представители на Haemaphysalis в Европа и Азия, паразитиращи върху домашни животни са H inermi (в низинните райони от северен Иран и югоизточните части на бившия СССР до централна и югоизточна Европа до Италия), H pospelovashtromae (планините в южните части на бившия СССР и Монголия), H kopetdaghicus (района на Каспийско море и Иран), както и H tibetensis, H xinjiangensis, и H moschisuga (в Китай).
От няколкото вида Haemaphysalis spp, паразитиращи върху домашни животни в югоизточна Азия, 3 вида са с особено важно значение: H bispinosa, разпространен в Пакистан, Бангладеш, Непал, Бутан, Шри Ланка и Малайзия и пренася Babesia spp на добитък, овце и кучета; H spinigera са основни преносители на вируса на Киасанурската горска болест в Индия; и H anomala, разпространен от низините на Непал до Шри Ланка и планините на северозападен Тайланд.
В районите с умерен климат в Азия, се срещат 18 други вида Haemaphysalis, които паразитират върху домашни животни: 9 вида се намират в Хималаите и заобикалящите планини и 9 вида в североизточна Русия, Корея и Япония. Няколко хималайски вида кърлежи показват предпочитания към овце и гъски.
В района под пустинята Сахара в Африка, 4 вида Haemaphysalis нападат добитък в планинско-горски и равнинни райони, влажни, крайречни гори. Това са H parmata (разпространени в Етиопия и Кения, Централна и Западна Африка до Ангола), H aciculifer (разпространени в Етиопия, Камерун и Зимбабве), H rugosa (разпространени в южен Судан и Уганда, Гана и Сенегал) и H silacea (разпространени в Зулу и източна Южна Африка).
