Видове оси в България: кои жилят и как да ги разпознаете

В България се срещат много видове оси, но тези, които реално създават проблеми на хората – защото жилят – са основно няколко вида. Познаването на тези видове, тяхното поведение и специфики ще ви помогне да избегнете ужилвания и да реагирате правилно, ако откриете гнездо в близост до дома, двора или обекта си.

Според проучване на Feás et al., публикувано в списание Biology (2022) и базирано на данни на Световната здравна организация (WHO), жилещите насекоми (пчели, оси и стършели) в Европа са причинили 1 691 смъртни случая за 23 години. Така че нито осите, нито стършелите са за подценяване.

Видове оси в България, които жилят

Открити са над 30 000 вида оси. Най-общо се разделят на социални (които живеят в колонии) и самотни. Опасните видове са социалните, защото са по-агресивни – особено когато защитават гнездото си. Способни са да жилят многократно и да нападат синхронизирано, което ги прави особено опасни.

Ето кои видове оси се срещат най-често у нас и могат да създадат проблеми на хората.

Обикновена оса (Vespula vulgaris)

Един от най-разпространените видове оси в България е обикновената (Vespula vulgaris). Среща се както в населени места, така и в дивата природа.

Има характерна жълто-черна окраска и достига около 12–17 мм дължина (работничката).

Подобно на останалите социални оси, тя живее в колонии, в които има определена йерархия и организация. Размножава се само царицата (и мъжките оси), а работничките вършат всичко останало – строят и поддържат гнездото, защитават го, грижат се за ларвите и т.н.

Този вид оси обикновено изграждат затворени гнезда в подпокривни пространства, стрехи, в дървета или под земята.

Германска оса (Vespula germanica)

Германската оса много прилича на обикновената – и като външен вид, и като поведение.

Различават се само по цвета и шарката в предната част на главата. Vespula germanica има три отделни черни точки, докато vulgaris – форма, наподобяваща котва или обърнато „Т”.

Германската оса обаче е една идея по-добре приспособена към живот в близост до хората. Редовно изгражда гнезда в жилищни сгради, стопански постройки, паркове и обществени пространства.

Хартиена оса (Polistes dominula)

Европейската хартиена оса (Polistes dominula) е вид социална оса от род Polistes – един от най-големите родове в семейството, с над 300 описани вида и подвида.

Този вид оса също е с жълто-черна окраска, но се отличава с по-стройно тяло и по-дълги тънки крака, които висят надолу докато лети. Гнездото ѝ също е различно – с открити клетки, без външна обвивка.

За разлика от Vespula видовете, хартиената оса е значително по-спокойна. Рядко жили, освен ако не я ударите, притиснете или не застрашите гнездото й по някакъв начин.

Европейски стършел (Vespa crabro)

Стършелите са вид социални оси – най-едрите представители на семейството. У нас най-често се среща Европейският стършел (Vespa crabro), а в някои райони – и Ориенталският (Vespa orientalis).

В Южна Европа се разпространява и азиатският стършел (Vespa velutina) – инвазивен вид, който представлява потенциална заплаха за местната фауна, особено за медоносните пчели. У нас обаче присъствието му още не е официално документирано.

Като социални оси, стършелите също живеят в колонии със строга йерархия. Работничките от вида Vespa crabro достигат до 3 см, а цариците и повече. Тялото им е масивно, с по-широка “талия”, а главата е по-едра и с червеникаво-кафява окраска. Цветът е жълто-кафяв, с по-слабо изразен контраст в сравнение с осите.

Полетът им е съпроводен със силен, нисък бръмчащ звук.

Стършелите строят закрити гнезда от сдъвкана дървесина – най-често в хралупи на дървета, тавански пространства, под навеси, в комини.

Макар да имат лоша слава, стършелите не са по-агресивни от обикновената или германската оса. Ужилването от стършел е по-опасно от това на осата основно защото количеството на инжектираната отрова е по-голямо. Оттам и по-големият риск от усложнения и алергични реакции, вклчително анафилатичен шок.

Другата съществена разлика между осите и стършелите е, че последните по-рядко досаждат около масата. Предпочитат да ловуват други насекоми вместо да „крадат“ от нашата храна.

* Стършелът е по-малко агресивен от осата при случайна среща, но реагира много остро при заплаха към гнездото.

Кога е най-висок рискът от ужилване от оса или стършел?

Инцидентите с оси и стършели зачестяват в края на лятото и началото на есента, когато колониите им са достигнали голям размер и около гнездото има много работнички. Защото именно те са тези, които жилят. Жилото на осата и стършела всъщност е видоизменено яйцеполагало. Мъжките не разполагат с такова.

През есента, когато колониите им започват да се разпадат, осите започват да налитат на сладко и често с есрещат около маси, барбекюта и в заведения на открито. Причината е, че те активно търсят лесни източници на захари и храна, а не толкова протеин за изхранване на ларвите.

Най-опасната ситуация обаче не е една-две оси около масата, а застрашено гнездо. Ако осарник или гнездо на стършели бъде разклатено, ударено, напръскано или застрашено по друг начин, насекомите от колонията обичайно реагират синхронизирано.

Осите и стършелите са способни да „бият тревога“ с феромони и така да предупредят и повикат останалите насекоми от колонията. Именно поради тази причина много от опитите за премахване на гнездо на оси от неспециалисти завършват с множество ужилвания, а често – и в спешно медицинско отделение.
—–
Ако забележите гнездо на оси в жилището или имота си, най-добре се свържете с професионална фирма за борба с вредители като Превента. Нашите опитни дезинсектори са специално обучени да премахват гнезда на оси ефективно и безопасно.