С времето, особено с развитието на човешките общества, търговията и миграциите, хлебарките са се разпространили по целия свят. Днес могат да бъдат открити почти навсякъде, освен на полюсите.

Една от причините за адаптивността и устойчивостта на хлебарките се крие в тяхната уникална физиология и анатомия.

Тялото на тези насекоми е сплеснато, овално и силно сегментирано, което им позволява да се промъкват през изключително тесни пространства. Размерите им варират от едва няколко милиметра при новоизлюпени нимфи, до над 12 сантиметра при някои тропически видове. Цветът обикновено е кафяв или черен – идеален камуфлаж в среда с ниска осветеност.

Както всички насекоми, така и хлебарките, имат тяло, което се състои от глава, гръдна част и корем.

Главата е сравнително малка, с фасетъчни очи, специално пригодени за виждане при ниска осветеност и чифт дълги антени. Антените са снабдени със специализирани сензори, които позволяват на хлебарките да усещат механични дразнения и различни химически сигнали, и им помагат да се ориентират в околната среда. Освен това им служат като средство за комуникация.

Коремът на хлебарките е най-голямата част от тялото им. В него са разположени всичките им органи. В задния му край се забелязват чифт къси израстъка, наречени церки, които имат сетивна функция.

Гръдната част e съставена от три сегмента, първият от които покрива горната предна част на тялото като щит. Тя включва и три чифта дълги крайници, всеки от които завършва с чифт кукички (подобни на миниатюрни нокти). Краката са снабдени и с тарзални подложки – възглавничковидни структури, които отделят лепкава секреция с адхезивни свойства. Благодарение на тези подложки и кукичките, хлебарките могат да се придвижват по гладки и вертикални повърхности.

Известно е, че хлебарките са доста бързи – развиват скорост до 5 км/ч, което е впечатляващо за размерите им.

Повечето видове имат и крила, но много малко от тях ги използват. Тези, които се срещат у нас, не летят.

Открити са повече от 4 500 вида хлебарки. За щастие, повечето от тях не представляват проблем за нас, хората. В България са разпространени 4 вида, които се категоризират като вредители: немската хлебарка (Blattella germanica), американската хлебарка (Periplaneta americana), ориенталската хлебарка (Blatta orientalis) и кафявоивичестата хлебарка (Supella longipalpa).

Всеки вид се характеризира със специфични биологични и поведенчески особености, включително предпочитани местообитания, активност и устойчивост. Разграничаването им спомага за локализирането на скривалищата на хлебарките и има съществено значение при избора на адекватни мерки за тяхното унищожаване.

• • • Германска (Немска) хлебарка

Германската хлебарка е сравнително малка, с дължина от 13 до 16 мм. Цветът й е светлокафяв, като характерна особеност са двете тъмни почти успоредни ивици, които минават отзад на главата до основата на крилата.

Този вид хлебарки предпочитат топли, влажни и скрити места – кухни, бани, зад уреди, мебели и в близост до тръбопроводи. От всички четири вида, германската хлебарка най-често се среща в жилища и заведения.

• • • Американска хлебарка

Това е най-голямата от разпространените в България хлебарки – достига до 5 см. Тялото й е червеникаво-кафяво с характерна жълтeникава шарка под формата на цифрата 8 на горния преден гръден сегмент.

Обитава влажни, тъмни и топли зони – канализации, мазета, шахти, тъмни складове. По-рядко се среща в жилищни помещения.

• • • Ориенталска хлебарка

Ориенталската хлебарка е със среден размер – достига дължина от 20 до 25 мм. Тялото й е тъмнокафяво до черно, с лъскава обвивка. Мъжките имат крила, покриващи около три четвърти от тялото, докато при женските крилата са значително по-къси.

Тези хлебарки предпочитат хладни и влажни места, като мазета и канализации. Не са така пъргави – движат се по-бавно от другите видове и са по-малко склонни да се катерят. По-устойчиви са на ниски температури.

• • • Кафявоивичеста хлебарка

Това е най-дребната от четирите вида хлебарки – достига едва 10–14 мм. Светлокафява, с две жълтеникави напречни ивици.

За разлика от другите видове, кафявоивичестата хлебарка обича сухи и топли местообитания – зад картини, в електроуреди или в гардероби. По-рядко обитава кухни и бани.

Хлебарките преминават през непълна метаморфоза (хемиметаболия), която включва три основни етапа: яйце, нимфа и възрастен индивид. При подходящи условия всяка от тези фази се забързва, което разбира се води до по-многочислени популации и по-сериозни проблеми с тези вредители.

Освен че се размножават и разпространяват доста бързо, хлебарките имат и ефективни механизми за поддържане на популациите си, което изключително много затруднява борбата с тях.

Един такъв механизъм е например партеногенезата – форма на безполово размножаване при някои видове, при която женската произвежда жизнеспособно потомство сама, без участие на мъжки. Обикновено това се случва, когато в популацията липсват мъжки хлебарки.

Когато те са налице, размножаването се осъществява по обичайния за насекомите начин. Мъжкият предава семенна течност на женската чрез специализирани репродуктивни структури. Тя от своя страна я съхранява в специален орган (сперматека), което позволява да опложда постепенно множество партиди яйца.

С други думи, една женска хлебарка е способна да създава няколко поколения след само едно чифтосване, а в някои случаи и изобщо без такова (при партеногенезата). Това, разбира се, е много голям проблем – защото означава, че ако след обработка оцелее дори само една женска хлебарка, популацията бързо може да се възстанови – а с нея и нашествието.

Имайте предвид, че при благоприятни условия само една женска немска хлебарка и потомството й могат да създадат популация от 30 000 насекоми за една година.

Но да се върнем на жизнения цикъл на хлебарките. След оплождането женската произвежда оотека – твърда защитна капсула, която съдържа от 10 до 50 яйца, в зависимост от вида. Тя е продълговата, обикновено кафява на цвят и предпазва яйцата от изсъхване и други външни фактори, неблагоприятни за тях, включително излагане на инсектициди.

Някои видове – като американската хлебарка (Periplaneta americana) например – закрепват оотеката на скрито място. Други – като германската хлебарка – я носят прикрепена към тялото си почти до самото излюпване на яйцата, което увеличава шансовете за оцеляване на потомството.

Инкубацията трае от няколко дни до няколко седмици в зависимост от вида на хлебарките и условията на средата. След това се излюпват младите хлебарки, наречени нимфи. Те приличат на възрастните насекоми, но са по-малки, по-светли на цвят и безкрили. Преди да се превърнат във възрастни индивиди, нимфите на хлебарките преминават през няколко етапа на линеене – смяна на външната хитинова обвивка, която се налага, за да могат да нарастват на размер.

Продължителността на жизнения цикъл на хлебарките варира от 2 до 12 месеца в зависимост от вида, температурата, влагата и наличието на храна.

Понеже често се движат из канализации, в тоалетни, контейнери за боклук и други мръсни места, хлебарките лесно могат да прихванат най-различни зарази и патогени. И когато след това полазят по масата, кухненския плот или директно нападнат хранителни продукти, могат да пренесат тези патогени върху тях а от там и на хората, които влизат в контакт с тези предмети.

Ето защо макар и по принцип да не хапят, хлебарките никак не са безобидни. Те пренасят и нaд 40 видa бoлecти – основно чрез заразена храна. Haй-чecтo cpeщaните сред тях ca стомашно-чpeвнитe зaбoлявaния, ĸaтo caлмoнeлa, дизeнтepия и коремен тиф. Но хлебарките могат да предават и някои вируси (Хепатит А), както и паразити – амеобиаза, лямбиоза, тении.

При нашествия от хлебарки, хората обитаващи инфестираните помещения, най-често се заразяват със стомашно чревни (бактериални) инфекции като:

• • • Салмонелоза

Хлебарките, подобно на гризачите, нерядко пренасят almonella [sp.] – бактерия, която може да причини салмонелоза. Заболяването не е животозастрашаващо, но е опасно е за деца, хора в напреднала възраст и такива с компрометиран имунитет.

• • • Дизинтерия

Причинява се от бактерии от род Shigella, които често се пренасят от хлебарки, и е вид гастроентерит.

• • • Coli инфекции

1. 1. 1. coli е гра-отрицателна бактерия, която често се изолира от домашните хлебарки. И макар тя да е нормална част от човешката чревна флора, някои патогенни щамове могат да причинят сериозни инфекции и усложнения. Това я прави един от най-честите причинители на инфекции, предавани от хлебарки в домашна среда.

Симптомите на трите заболявания са сходни: диария, понякога съдържаща кръв и слуз, болезнени стомашни спазми, гадене, повръщане и висока температура.

По сходен начин става и заразяването с тях – най-често чрез консумация на храна или напитки, замърсени с фекалии на насекомите.

Освен бактериални, вирусни и общи инфекции, както и паразити, хлебарките са способни да причинят и други здравни проблеми. Американска агенция за опазване на околната среда (EPA) изрично предупреждава, че хлебарките и техните изпражнения могат да причинят астма и алергии, особено при деца.