Въпреки репутацията им на упорити и отвратителни вредители, хлебарките притежават някои наистина удивителни способности и една от тях е да виждат в тъмното.
В тази статия ще обясним как точно го правят, разяснявайки как функционира зрението им и какво спиращо дъха откритие са направили учени от финландски университет в хода на свой експеримент с американски хлебарки. Освен това, ще разкажем и за други ”суперсили”, които тези гадинки демонстрират.
Съдържание
Как е устроено зрението на хлебарките?
Хлебарките притежават уникално зрение, което се състои от два вида очи – един чифт сложни (фасетни), разположени от двете страни на главата, и един или повече чифта прости (т.нар. очели), които са в горната част на главата.
Основният орган на зрение при хлебарките, както при повечето насекоми, са фасетъчните очи. Те са съставени от хиляди миниатюрни фоторецепторни единици, наречени оматидии, които, функционирайки заедно, “сглобяват” зрителното поле като пъзел. Те осигуряват на хлебарките широко зрително поле със сравнително висока разделителна способност и са особено чувствителни към движение.
Простите очи на хлебарките не са така впечатляващи като фасетъчните, но също са им полезни, предоставяйки им допълнителна сензорна информация, особено по отношение на промените в интензитета на светлината.
Експериментът, който разкрива тайните на нощното зрение на хлебарките
Фактът, че хлебарките виждат в тъмното, не е новина – все пак те са активни предимно нощем и знаем, че се ориентират прекрасно. Впечатляващ обаче е механизмът, по който го правят – и той е разкрит през 2015 г. от учени от университета в Оулу във Финландия.
За да изследват нощното зрение на хлебарките, учените начело с биофизика Мати Векстрьом провеждат експерименти с 30-на екземпляра от вида Periplaneta аmericana, използвайки виртуална реалност (VR). Ако при споменаването на VR в този контекст си представяте хлебарки с миниатюрни очила, не сте познали.
Вместо това, учените имплантират микро електроди в очите на хлебарките, за да регистрират сигналите подавани от фоторецепторите в тях, и поставят насекомите в симулатор за виртуална реалност. Симулаторът представлява мини сфера с екран във вътрешната част и топка с датчици за проследяване, върху която се слага хлебарката. На сферичния екран се прожектират изображения на черно-бели движещи се ивици, които стимулират хлебарките да се движат докато постепенно се намалява светлината.
Така учените установяват, че в почти абсолютна тъмнина, в която повечето живи същества не виждат нищо, хлебарките разпознават движещите се обекти. И за да бъдем по-конкретни, става дума за тъмнина като тази в безлунна нощ, в която микроелектродите в очите на насекомото регистрират по един фотон на всеки 10 секунди.
Вземайки предвид резултатите от изследванията, екипът заключава, че хлебарките са способни да улавят и акумулират за продължителен период от време светлинни сигнали, които използват впоследствие, за да виждат в тъмното. Това им позволява да се ориентират в средата, да намират храна и да избягват хищници и други заплахи в почти непрогледна тъмнина.
Този механизъм наподобява фотографската техника за заснемане на изображения с дълга експозиция, която обичайно се използва при снимане на нощно небе. Освен хлебарките, още няколко вида насекоми – торният бръмбар и нощната пчела – използват тази техника на виждане в тъмното. Ако учените успеят да разгадаят механизма й, те биха могли да я използват за подобряване на съществуващите технологии за нощно виждане.
Какви други уникални способности имат хлебарките?
Способността за виждане в тъмното не е единствената суперсила на хлебарките. Ето още какви изключителни способности притежават тези иначе доста неприятни насекоми:
- Резистентност към отрови
За наше огромно съжаление, отровите срещу тези насекоми често се оказват неефективни – защото хлебарките са способни да развиват резистентност към тях.
Учени от университета Пърдю в САЩ откриват, че популация от немски хлебарки (Blattella germanica) в Южна Калифорния е развила резистентност към пет различни класа пестициди, които масово се използват в страната.
- Способност за споделяне на антибиотична резистентност
Освен към отрови, хлебарките са способни да развиват резистентност и към антибиотици. Нещо повече, учени от Датския технически университет установяват, че те могат да я споделят помежду си.
- Регенерация на части от тялото
Някои видове хлебарки са способни да регенерират части на тялото си, като крайници или антени. Нещо повече – те могат дори да оцелеят известно време без глава благодарение на децентрализираната им нервна система.
Устойчивост на екстремни температури и високи нива на радиация
Макар че предпочитат топли местообитания, повечето видове хлебарки спокойно могат да понесат ниски температури – до около -1°C. Биха оцелели и на по-ниски, стига да не е за продължително време, и да имат достъп до храна и влага. Що се касае до високите температури, те издържат на такива до 45°C.
Освен това, хлебарките са доста устойчиви и на радиация. Проучванията показват, че те могат да оцелеят при излагане на относително високи нива на радиация, които биха били смъртоносни за много други организми.
За да се отървете от хлебарките завинаги, доверете се на доказаните професионалисти от Превента.
