Свикнали сме да възприемаме всички плъхове като вредители и да ги свързваме с мръсотия и болести. Някои от тях обаче изобщо не заслужават такава негативна репутация. Благодарение на изключителния си обоняние и интелигентност, африканските гигантски торбести плъхове са способни да откриват опасни мини, както и да разпознават туберколоза в ранен стадий. Тези животни ежегодно спасяват животи и са се превърнали в истински герои.
Гамбийският плъх (Cricetomys gambianus), известен също като африкански гигантски плъх, е нощно животно и е сред най-големите гризачи в света, достигащ до около 90 см дължина, заедно с опашката си, която съставлява половината от дължината му. Той е широко разпространен в Африка, на юг от Сахара, обитаващ географските области от Сенегал до Кения и от Ангола до Мозамбик.
Гамбийският плъх има много лошо зрение и оцеляването му зависи изцяло от сетивата мирис и слух. Той всъщност не е истински плъх, а е част от африканския род на гризачите. Обикновено тежи между 1 и 1,4 килограма. В родната си Африка Гамбийският плъх живее в колонии от двадесет екземпляра, които обитават обикновено гори и гъсталаци, но също често населяват и термитни могили. Той е всеяден, хранещ се със зеленчуци, насекоми, раци, охлюви и други подобни, но предпочита палмови плодове и палмови ядки.
За разлика от домашните плъхове, той има издути бузи като на хамстер. Тези торбести бузи му позволяват да събере няколко килограма ядки за една нощ, които складира под земята. Земните дупки, в които живее, се състоят от един основен дълъг проход, който се разклонява на странични алеи и няколко камери, предназначени едни за спане, а други – за съхранение. Гамбийският плъх достига сексуална зрялост на възраст между 5 и 7 месеца. Мъжките са териториални и обикновено са агресивни, когато се срещат помежду си.
Гамбийският плъх се обучава да търси и намира мини в Африка и Азия
Идеята да се обучават животни, които да помагат при някои трудни задачи за хората не е нова. Кучетата са най-популярните животни, използвани за това, поради вродената си лоялност и изключително силно развитото им обоняние. В някои части на света, обаче, някои доста екзотични същества работят за хората. Слоновете, със своята интелигентност и мускули, ускоряват строителните проекти, а някои видове маймуни са обучени да изпълняват опасната задача да прибират кокосовите орехи от високи и нестабилни дървета.
През последното десетилетие към работната сила се присъедини ново и неочаквано животно: плъхът.
В Африка плъховете се обучават да извършват няколко вида дейности, а някои от задачите, които изпълняват, спасяват човешки живот.
Един от най-забележителните примери за това необичайно явление: използването на плъхове, за да се открият и обезвредят земни мини. Белгийска неправителствена организация, наречена “АПОПО”, (APOPO) прокарва идеята да се обучават плъхове в Гамбия (наричани още гигантски африкански плъхове), за да подушват наземните мини в Мозамбик. Страната продължава да има проблеми с наземните мини години след края на кървавата гражданска война. Програмата се оказа толкова успешна, че се разшири до Ангола и Югоизточна Азия.
След като разберете предимствата на плъховете, идеята да ги използвате за този вид работа изобщо не изглежда странна. Подобно на кучетата, плъховете имат силно обоняние и могат да бъдат обучени да търсят определени миризми. Те са в състояние да работят по-независимо от кучетата, които изискват по-пряк надзор, и са най-практичния избор, когато става въпрос за минни полета. Също така, плъховете – дори и големите плъхове в Гамбия – са твърде леки, за да задействат повечето мини, което означава, че опасността за живота им е минимална.
Откриването на мини за самите плъхове не е сложен процес. Плъхът се завързва подвижно за въже, държано от двама души в двата му края. Животното се движи нагоре и надолу по линията на въжето, методично обхождайки и претърсвайки полето. Хората маркират местата, където са открити мините, а взривните вещества се премахват от екип сапьори.
Малкият размер на плъховете ги прави лесни за транспортиране. Като цяло, операцията, използваща гризачи, е по-бърза и много по-евтина, отколкото при използването на високотехнологично оборудване за същата задача.
Силно развитото обоняние на плъховете ги прави идеални и за други видове помощни дейности. Същият вид, който открива мините, е обучен от Апопо, с цел откриване на една от най-смъртоносните болести в Африка – туберкулозата. Гризачите, обучени да разпознават туберкулозата в проби от слюнката, могат да дадат бърза и точна диагноза. Плъховете могат да работят много по-бързо, отколкото лабораторен техник. Те могат да изследват за няколко минути същия брой проби, които биха отнели на лаборанта цял ден.
Гамбийският плъх не е единственият вид плъх, който работи с хора. В Холандия полицейските екипи за съдебна медицина използват обикновени кафяви плъхове, за да намерят остатъци от барут. Има дори програми за терапия с животни за деца – аутисти в Съединените щати, при които заменят кучетата с домашни плъхове. Плъховете са по-евтини и изискват по-малко пространство, но предизвикват същия положителен ефект върху пациентите.
Плъховете може и да не отнемат титлата на най-добрия приятел на човека от кучетата, но пък убедително доказват, че са едни от най-полезните работни животни в света.
