Плъхове зад волана – звучи като заглавие от анимационен или научнофантастичен филм, но всъщност става дума за реален експеримент, който разкрива невероятните способности на тези гризачи. В тази статия ще разкажем как плъховете се научават да шофират и какви са научните изводи от този любопитен експеримент.
Съдържание
Плъховете и експериментът на д-р Ламбърт
Photo credit: Kelly Lambert
Обикновено свързваме плъховете с проблеми като нашествия и болести. Тези гризачи обаче могат да носят и някои ползи за хората, тъй като са интелигентни и се поддават на обучение. Един такъв пример са плъховете, които спасяват животи в Африка, откривайки заровени мини. Освен, че могат да бъдат обучени за това, те могат да бъдат научени и да шофират.
Всъщност, идеята на експериментите на д-р Кели Ламбърт, професор по поведенческа неврология в университета в Ричмънд, не се изчерпва с уроци по кормуване. Шофирането за д-р Ламбърт е интересен начин да се проучи как гризачите придобиват нови умения. И в хода на тези експерименти учените правят редица интересни открития за влиянието на средата и позитивните изживявания върху мозъчната дейност.
Как плъховете се учат да шофират?
Екипът на д-р Ламбърт планира много внимателно уроците по кормуване. За някои от плъховете е създадена „обогатена среда“, а контролната група се отглежда в стандартни лабораторни условия. Обогатената среда представлява голяма клетка на няколко етажа, в плъховете могат свободно да общуват помужду си и имат на свое разположение различни „играчки“ (дървени предмети, пластмасови топки и други), които се подменят всяка седмица.
Отделно, учените организират и мястото, на което се плъховете се обучават да шофират в специално създадени за целта мини коли, наречени „плъхомобили“. Те са снабдени с мини лостчета, с помощта на които гризачите могат да ги подкарват и управляват. Возилата са проектирани от стдентите по роботика в същия университет.
За обучението на плъховете учените използват метода на оператнтото кондициониране. Този метод съществено се различава от класическото кондициониране на Павлов. Идеята на този метод е обучаваното животно да бъде оставено свободно да въздейства върху своята среда. Няма предизвикана реакция, а само спонтанни действия, последвани от награда в определените за това случаи. Доктор Ламбърт и колегите й използват подсладена зърнена закуска, за да научат плъховете да шофират.
Както учените очакват, плъховете, държани в обогатена среда, се научават се да управляват колите по-бързо и като цяло се справят много по-добре с шофирането. Първо ги приучават да задвижват возилата, а след това да се придвижват към определена цел, като постепенно увеличават разстоянието.
Така, гризачите успяват да усвоят и базови умения за ориентиране у управление на плъхомобилите в среда с различни препятствия и с крайна цел, където ги чака наградата.
Какво откриват учените в хода на експеримента с плъхове зад волана?
В хода на експериментаучените забелязват редица неща, които подсказват необичайно висока мотивация за прилагане на новопридобитите умения у плъховете.
Д-р Ламбърт забелязва, че непосредствено преди обучение, те подскачат в клетките си с наперени опашки – точно както правят кучетата преди разходка.
Понякога гризачите избират по-дългия от двата възможни пътя до крайната цел. А някои от тях започват да „дават газ“ още докато колата им е във въздуха, преди да бъде поставена на старта. Нещо повече, те подкарват плъхомобилите, дори когато на финала не ги чака наградата.
Тези неща изумяват д-р Ламбърт и тя решава да измести малко фокуса на експеримента към това как позитивните емоции и очакването им влияят върху невронните функции или способностите на мозъка.
Тя променя протокола на своето изследване, като въвежда елементи от класическото кондициониране на Павлов. Например, кара плъховете да чакат по няколко минути преди да получат зърнената закуска, както и преди да бъдат въведени в мястото, предназначено за игра. Идеята е те да бъдат обучени да чакат получаването на наградата и по този начин да се удължи времетраенето на позитивните им изживявания.
Плъховете от контролната група от друга страна продължават да получават наградите си веднага и да не чакат преди да влязат в плейграунда.
Последващите тестове върху животните разкриват, че гризачите, на които се налага да чакат, се представят по-добре в осъществяването потавените им задачи. Изглежда, че очакването на нещо позитивно стимулира мозъчната им дейност.
Експериментът с плъхове зад волана ни кара да погледнем тези гризачи под друг ъгъл. Те не са само и единствено вредители, които съдават проблеми в нашите домове и офиси. Научните изследвания не само разкриват изумителните способности на плъховете, но и подчертава колко важни са средата и позитивните емоции за когнитивното развитие. Изследвания като това ни помагат да разберем по-добре връзката между поведението, емоциите и мозъчната активност – не само при животните, но и при хората.
