Невероятните способности на змиите

Макар инстинктивно да предизвикват у нас страх, змиите не заслужават лошата си репутация. Тези същества са уникални по своята природа и неслучайно съществуват на Земята от около 170 милиона години. Устойчивостта на вида се дължи на адаптивността и невероятните способности на змиите. В тази статия ще разкажем подробно за тях.

Обща информация за змиите

Змиите са студенокръвни влечуги от подразред Serpentes, близки родственици на гущерите. За разлика от последните, те не притежават крака, нито клепачи. Нямат и външно ухо, но доста успешно компенсират тези липси.

Обикновено асоциираме змията с негативни неща – лоша поличба, отрова и смърт, но всъщност по-голямата част от видовете не са отровни. В България например само няколко вида змии са опасни за човека.

Удивителните способности на змиите

Змиите са сред най-успешните хищници в животинския свят и това се дължи  на техните анатомични и поведенчески адаптации.

Може би сте наясно, че някои змии атакуват светкавино, а други чакат в засада, но знаете ли, че има такива, които използват опашката си като примамка? А че някои притежават уникални сетива, които им позволяват да ловуват в пълен мрак? Ще ви разкажем за всичко това в следващите редове. Ето някои от най-удивителните способности на змиите.

Светкавична атака

Известно ни е, че змиите се изстрелват в атака само за миг. Но това е само образно казано. В действителност времето, за което нападат, е много по-кратко от едно премигване. Човешкото око премигва за 202 милисекунди. Змията се изстрелва и удря жертвата си за 50 до 90 милисекунди.

Като най-бързи нападатели сред змиите са известни гърмящите змии и кобрите, но скорошни проучвания доказват, че неотровните змии са също толкова бързи, а дори и задминават в това умение опасните си родственици.

Според проведените експерименти, направени с неотровни змии от семейство Colubridae, се установява, че те могат да нападат със скорост, която прави движението им при атака практически недоловимо за човешкото око.

Майстори на мимикрията

Повече от 150 вида змии имат окраски на кожата си в черно, жълто и червено – предупредителните цветове на силно отровните коралови змии. Дали това е съвпадение или имитацията е добре премерен трик?

Изследванията на генетични данни от 300 000 змийски екземпляра от музеи по целия свят доказват, че имитирането на окраската на кораловите змии е еволюционна стратегия.
Стратегията се прилага и днес от червените кралски змии в Северна Каролина, които все още продължават да надграждат уменията си да наподобяват кораловите змии, въпреки че последните са изчезнали в този район от десетилетия.

Червените кралски змии, обитаващи Сандхилс (географски регион между Северна и Южна Каролина) все повече приличат на кораловите змии – с червени и черни ленти, почти еднакви по широчина, докато същия вид, изследван през 70-те години на миналия век, са имали по-широки черни ленти.

Змиите не само имитират външния вид на отровните си събратя, но и умеят да копират поведението на паяци и червеи, за да примамят плячката си.

Някои видове змии замръзват в неподвижна поза като единствено само леко разклащат върха на опашката си имитирайки червей или ларва. Но един вид змия е възприела мимикрията като използва опашката си на съвсем ново ниво. Това е рогатата усойница.

Тя има опашка с удължени люспи и блестящ край, който прилича на тлъст паяк. Когато я извива, птиците виждат вместо нещо, което прилича на паяк. Когато обаче решат да нападнат храната си, ги чака много неприятна изненада.

Змиите чуват с устата си

Змиите нямат нито външно ухо, нито тъпанче. Те не се нуждаят от тези тривиални аксесоари, за да слушат света около тях. Те имат две слухови системи, едната от които се намира около техните перфектно развити челюсти, които са част от система, наречена костно проводимо чуване.
Челюстните кости получават вибрации, които се изпращат до вътрешното ухо – това е втората слухова система – и информацията се декодира от мозъка като звук.

С всяка своя малка стъпка мишката или друга плячка излъчва звукови вълни по земята и въздуха по същия начин, по който водните капки произвеждат пулсации или кръгове, когато докоснат повърхността на водата.

Точно както корабът се повдига нагоре и надолу в отговор на движението на вълната, змията, която лежи на земята, реагира на звуковите вълни, носени от земята … Изследователи са използвали същите математически уравнения, чрез които измерват движението на кораба, за да моделират как челюстта на змията ще се движи в отговор на звуковите вълни, движещи се през пясък или пръст. Точно както един кораб може да се движи в шест различни посоки (повдигане, наклон, преобръщане и т.н.), такава способност има и челюстта на змията (нагоре, надолу, настрани и т.н.). И точно както корабът е по-стабилен, колкото по-дълбоко се движи във водата, така и змиите често се зариват в пясъка, за да направят слуха си по-прецизен.

Хората също имат някаква подобна – но не и толкова ефективна – способност да възприемат вибрации през челюстните си кости. Съществуват слухови импланти, които позволяват на хората да получават и използват по-добре тези вибрации.

Някои змии могат да летят

Змиите не се нуждаят от самолети, за да летят. Има пет вида летящи змии в Югоизточна Азия, които доказват това. Тези дървесни видове са измислили начин да стигнат от дърво до дърво, без да докосват земята. Когато скачат от клон на клон, те могат да изкривят скелета си така, че да разперят ребрата си и да сплескат тялото си като крило на самолет. Така всъщност падането им се превръща в нещо много близко до полет.

Тези “летящи” змии използват главите си, за да се насочват и да променят посоката си на спускане. Чрез тази въздушна техника те могат да прелетят разстояние от 24 метра.

Термално зрение

Какъв ли щеше да е светът, ако можехме да видим как светлината отскача от предметите, както и как се излъчва топлината от тях? Точно това всъщност умеят някои видове змии и това им дава реално две форми на зрение.

Усойниците, питоните и боите имат дупки на лицата си, кухини, които съдържат мембрана, която може да открие инфрачервено излъчване от топли тела на разстояние до един метър. През нощта тези сензори позволяват на змиите да „видят” образа на своя нападател или плячка – както прави инфрачервената камера.

Така че змията може да използва очите си през деня, а през нощта – сензорите си за „нощно виждане”. Тази способност за откриване на топлина позволява на някои видове змии да комбинират това с други сетива, включително и с уникалния си слух, за да се докопат до плячката си дори в непрогледен мрак.