Оказва се, че в животинското царство най-стабилните пиячи са ориенталските стършели. След серия от експерименти в лабораторни условия учени от Университета “Бен Гурион” в Тел Авив установяват, че тези насекоми имат изключително висока поносимост към алкохол. Те не само оцеляват след консумация на 80% разтвор на етанол – нещо невиждано в животинското царство – но и възобновяват обичайните си дейности само минути след това.
Израелски учени забелязват, че ориенталските стършели не демонстрират никакви странични ефекти при консумация на гниещи плодове, в които има висока концентрация на етанол. Продължават да летят в права линия. Шегата настрана, факт е, че много животински видове поглъщат ферментирали храни и нектари – но не поради същата причина, поради която ние, хората, пием алкохол. Те го правят, за да се заситят – съдържанието на етанол увеличава почти двойно калоричността на захарта.
Независимо от различната им мотивация обаче, и тези животни страдат от махмурлук след консумация на етанол, както и ние – просто защото алкохолът е токсичен. Повечето гръбначни животни например изпитват странични неприятни ефекти след консумация на етанол в концентрации над 4%.
Съдържание
Експериментът с ориенталските стършели
Ето защо в началото на своя експеримент София Бушебти и нейните колеги от Израелския университет “Бен Гурион” започват да хранят събраните от тях 2000 ориенталски стършела с разтвор на захароза с концентрация на етанол от 20%.
Тъй като не забелязват никакви промени в поведението на насекомите, те постепенно увеличават концентрацията на етанол. Оказва се, че стършелите могат да преработят изключително високи концентрации, достигащи до 80% етанол. Да, след това се напиват: не могат да се движат координирано, нито да летят добре. Някои дори се търкалят по гръб. Но само минути по-късно се възстановяват и продължават с обичайните си дейности, без да изявяват каквито и да било странични ефекти, присъщи на същества, страдащи от махмурлук.
Нещо повече, стършелите не показват признаци на интоксикация и нямат симптоми на някакви заболявания дори след редовна консумация на огромни за размерите им количества алкохол. Това „пиянство“ не се отразява и на продължителността на живота им.
Каква е тайната на ориенталските стършели?
Изглежда, че ориенталските стършели са се адаптирали към изключително високи концентрации на алкохол и го преработват изключително бързо. Но как го правят?
Учените смятат, че това става поради наличието на голям брой ензими дехидрогеназа на генетично ниво. Този ензим участва в разграждането на алкохола. Те предполагат, че гените вероятно са еволюирали поради взаимовръзката, която стършелите имат с дрождите (дивата бирена мая или квасни гъбички, които използваме в производството на бира и на хляб).
Предходни изследвания показват, че в червата на стършелите живеят и дори се възпроизвеждат такива дрожди (Saccharomyces cerevisae). Изглежда, че дрождите и насекомите са изградили взаимоизгодна връзка, която позволява на последните да се придвижват и да оцеляват при по-ниски температури, а на стършелите – да консумират ферментирала храна.
Бушебти допуска, че ориенталските стършели може да са се адаптирали към толкова високи концентрации на алкохол и поради един друг фактор – антисептичните свойства на етанола. Известно е, че тези насекоми събират храна с високо съдържание на протеин за ларвите си, включително гниещо месо. Възможно е консумацията на етанол да тушира рисковете, свързани с това и да поддържа стършелите здрави.
Учените смятат, че способностите на ориенталските стършели да преработват алкохола има потенциал в разработването на нови механизми за лечение на алкохолната зависимост при хората.
Проучването на Бушебти и нейния екип е публикувано в онлайн издание на Националната Академия на Науките в САЩ (PNAS) от 21-ви октомври тази година.
Какво още трябва да знаем за ориенталските стършели?
Както всички останали стършели, и ориенталският (Vespa orientalis) принадлежи към рода на социалните оси. Произхожда от Югозападна Азия и Североизточна Африка, но понастоящем може да бъде открит в Близкия изток, Централна Азия, Южна Европа и части от Южна Америка.
Той е известен и с друга своя уникална адаптация – способността си да преобразува слънчевата светлина в енергия. Прави чрез специални пигментни структури, разположени в жълтите ивици в горната част на тялото си, които функционират като фотоволтаици. Разбира се, тяхната “мощност“ е съвсем малка, но достатъчна, за да помага на насекомите да са активни и в по-тъмните часове от деня.
