Гризачите са бозайници от рода Rodentia, които се характеризират с една двойка непрекъснато нарастващи резци във всяка една от горните и долните челюсти. Около 40% от всички видове бозайници са гризачи; те се намират в огромен брой на всички континенти, с изключение на Антарктида. Те са най-разнообразните бозайници и живеят в разнообразие от наземни местообитания, включително човешки среди.
Добре познатите гризачи включват мишки, плъхове, катерици, прерийни кучета, бобри, морски свинчета, хамстери и капибари.
Повечето гризачи са малки животни със здрави тела, къси крайници и дълги опашки. Те използват острите си резци, за да гризат храна, да разкопават дупки и да се защитават. Повечето ядат семена или други растителни видове, но някои от тях имат по-разнообразни диети. Те са склонни да бъдат социални животни и много видове живеят в общества със сложни начини за общуване помежду си. Смесването между гризачите може да варира от моногамия, през полигамия, до промискуитет. Много от тях раждат недоразвити малки, докато други са относително добре развити при раждането.
Гризачите са били използвани като храна, за дрехи, като домашни любимци и като лабораторни животни за изследвания. Някои видове, по-специално кафявият плъх, черният плъх и домашната мишка, са сериозни вредители, ядат и развалят храни, съхранявани от хора, и разпространяват болести. Случайно попадналите видове гризачи често се считат за инвазивни и са причинили изчезването на многобройни видове, като островните птици, насилствено изолирани преди това от сухоземни хищници.
Съдържание
Слонска земеровка
Не е лесен животът на слонската земеровка. Нейният нос има свое собствено мнение. Последният е и причината за името на животинката, а не телосложението и. Обитава Африка, живее във всички видове ландшафти — от пустинята Намиб до тропически гори. Придвижва се на четирите си лапи, но при опасност, започва да подскача бързо като пружина подобно на кенгурутата и скачащите мишки. За съжаление слонската земеровка е застрашена от изчезване.
Капибара
Най-вероятно сте виждали този, защото е популярна интернет сензация. Но виждали ли сте го да се гушка? Капибарите са силно социални животни, живеещи в групи обикновено от по 10-20, но понякога и в доста по-големи групи. Възрастните мъжки капибари достигат дължина до 130 cm и тегло до 65 кг. Обитават тропическите и умерени части на Централна и Южна Америка.
Патагонска мара
Този път можем да бъдем убедени, че заек и кенгуру са имали афера помежду си, за да се случи нещо такова. Това би обяснило доста. Може би поради бурното минало на прародителите си, патагонската мара предпочита да остане моногамна. Това интересно животно се среща само в Аржентина. Има уникална социална организация. Моногамните двойки живеят в колония, като мъжките отделят голяма част от времето да пазят колонията от хищници – лисици, котки и хищни птици.
Ай-Ай
Този гризачоподобен лемур има любопитен начин на хранене. В менюто му присъства предпочитаното му лакомство – тлъстите ларви на короядите. След като е открил подходящи дървета, старателно е прослушал с големите си уши дървесната кора, изгризва отвори, през които взима ларвите. Очевидно обаче, външният му вид е далеч по-странен. За щастие не се налага да ги третираме като напаст в Европа (или където и да е извън Мадагаскар), защото коренното население е на мнение, че носи тъмно проклятие. Кой, този чаровен сладур ли? В никакъв случай!
Еленът-мишка
Може да изскочат въпроси – ама това наистина ли е гризач? Мишка ли е, елен ли е? Как изобщо е започнало да съществува? Възможна ли е кръстоска между елен и мишка?
Забравете всичко това. Този малък мишок не иска да го показват в цирка или да става за смях. Дори името му – Chevrotain – преведено от френски означава малка козичка – какво невежество.
Ако се придържаме към фактите, технически погледнато това не е гризач. Поне ТЕ така искат да си мислим. В крайна сметка, май мишката-елен, или еленът-мишка има право да се нарича както той си иска.
Джербоа
Да, знаем какво си мислите – това шантаво създание е толкова симпатично, че трябва да го печатат върху парите. Не се притеснявайте, монголците вече са го направили. Подобните на кенгуру джербоа са подскачащи пустинни гризачи, обитаващи Северна Африка и Азия. Когато е преследван, джербоа бяга със скорост до 24 км/ч.
Josephoartigasia monesi
Със сигурност, ако този гризач не беше сред изчезналите видове, щеше да е номер едно в списъка ни.
Преди 2-4 милиона години, по Земята са се разхождали гигантски морски свинчета. И не „гигантски” като капибарата, която едва достига размерите на овца. Йозефът (за кратко) е бил с размерите на бивол. Незнайно защо, гризач с размерите на бивол звучи доста по-заплашително от истински бивол.
Comments are closed.