Как насекомоядните растения скланят насекомите да ги опрашват

Цъфтящите растения по естествен начин привличат насекомите. Но сред тях има и такива растения, които са по-необичайни – те са насекомоядни и успяват да привлекат своите любимци, за да си „хапнат“. Как става така, че този тип цветни растения –„хищници“ могат да подмамят насекомите, така че те хем да извършат опрашването, хем да им послужат за храна?

Капаните на растенията-убийци

У различните растения има различни приспособления, с които те се справят с тази задача. Насекомите се лакомят, но стават плячка. Например насекомоядната росянка (Drosera) успява да удържи в смъртните си „обятия“ насекомото, като го замазва с много лепкав секрет, който се отпуска от специални жлезисти влакънца. Тези влакънца покриват горната повърхност на листата и насекомите неусетно се оплескват с това растително „лепило“. Жертвата не само прилепва по тези влакънца, но е и принудена да се добере в агонията си до съседните влакънца, с което „хватката“ става съвсем смъртоносна.
При венерината мухоловка (Dionaea) листата се състоят от две половинки, които в точния момент се затварят бързо. Това става в момента, когато насекомото достигне до точно определени чувствителни зони от тяхната повърхност. В краищата си листенцата й имат стърчащи зъбчета, които са като фина решетка, която затваря окончателно жертвата вътре.

У видовете Sarracenia, Darlingtonia и Nepenthes листенцата са превърнати в ловящи стомнички, във вътрешността на които има разни притегателни за насекомите сокове. Жертвата не успява да се измъкне обратно на повърхността, защото й пречат едни своеобразни шипчета, които прикриват пътя за излизане. Насекомото загива, защото се „удавя“ в намиращата се там течност, в която има и събрала се от дъждовете вода.
Подводното растение с наименование Utricularia има пък на своите листа подмамващи балончета. Тези балончета имат нещо като клапан, който пропуска само в едната страна дребни водни същества.

Причината?

Насекомоядните растения по-малко от другите видове зависят от почвения неорганичен азот, необходим им за синтеза на собствени белтъци, тъй като усвояват ценни съставки от телцата на загиналите инсекти.
Цъфтящите растения се размножават по различни начини. Някои регенерират от отделни вегетативни части, други образуват дъщерни форми от коренища, луковици и други подобни образования, но главният и уникален за тази група репродуктивен орган си остава цветът.

Цветът е специализиран орган. Цветовете са два типа: едни, съставени от тичинки с чашелистчета, други – само плодници. Но във всеки случай, така че цветето да вземе участие в репродукцията, то трябва да има тичинки или плодници. Въпреки това, в някои видове стерилни цветове пак има елемент за привличане на опрашители (например “венчелистчетата” в слънчогледовите съцветия).

Насекомоядните растения се отличават по мястото си на обитаване. Това са влажни гори, блата, песъчливи насипи и даже водоеми, където е трудно достъпен важният за тях елемент азот. Недостигът му е „накарал“ тези растения да еволюират и си изработят оригинален способ за неговото доставяне. Направили са си ловни инструменти, привличащи насекомите, след което те ги преработват и поглъщат, усвоявайки ценните съставки.

Интелигентна сензорна система

Интересното е, че растението-„хищник“ е способно да отличи храната от случайно попаднала там песъчинка или суха тревичка. Росянката не само чувства теглото на попадналата плячка, но даже и възприема миризмата й. Ако попадналото е оценено като годно за „консумация“ , то всички власинки се задействат и обхващат насекомото от всички страни. А във вътрешността на жлезата започва синтезиране на храносмилателни ферменти. По състава си отпускания сок от растенията напомня на този от животните. Той излиза на повърхността и с негова помощ насекомото се смила. След известно време жлезите пък започват да усвояват, засмукват новите хранителни вещества и да ги транспортират по-нататък в растението.

Храносмилателни ензими се изработват, само ако се установи, че в примката е попаднало ядливо нещо. Ако се установи, че не е от този тип, такива ферменти не се образуват и изпускат.
В началото на 70-те години на миналия век учените с помощта на радиоактивни изотопи изяснили, че хранителният разтвор започва да постъпва четири часа след смилането на попадналото в капана насекомо, а след 12 часа тези вещества се отвеждат и към другите органи на растението. Няколко дни след като е усвоена една плячка – насекомо, листът отгоре пак се отваря бавно, в жлезите отново постъпва прозрачната леплива субстанция и растението е готово отново за лов.

Как ги подмамват?

Като правило насекомоядните растения имат изключително красиви, подмамващи цветове. Тяхното въздействие е поразително. Това е и единия способ, с който те примамват насекомите. Другият е чрез аромата на нектара, който се съдържа във вътрешността на цвета.

 

Растенията-хищници и човекът

Растенията, които се хранят с насекоми или дребни животинки, предизвикват необяснима тревога у човека. Работата е навярно в това, че такова развитие на нещата изглежда, че противоречи на представата ни за мирозданието. Знаменитият естествоизпитател Карл Линей, който създал през 18 век класификация-система на живата природа, отказвал да повярва, че това е възможно. Толкова то не се вписвало в неговото разбиране за подредбата в природата. Той смятал, че уловът на такива насекоми от растения е случайно явление и ако насекомото престане да се дърпа, то би могло да се измъкне на свобода.
А Чарлз Дарвин пък – обратното. Толкова бил заинтригуван от особеното поведение на тези зелени хищници, че направил експерименти, за да получи повече информация. Той наблюдавал росянката и написал: “Росянката ме интересува повече, отколкото произхода на всички видове на света”.
Дарвин поставил мъх на листата-капани на хищното растение и наблюдавал как то бавно притиснало отвсякъде плячката си. Ученият даже подхвърлял малки парченца сурово месо и яйчен жълтък, за да види как ще реагира растението.Установил, че за да реагира растението-хищник, е достатъчно да попадне нещо, което тежи, колкото човешки косъм.
Специалистите съветват: ако отглеждате вкъщи такива растения, то в никакъв случай не им слагайте шунка, месо или салам. За тая цел идеалната храна са им плодовите мушици и мушиците-дрозофили.

 

насекоми