За първи път Аристотел забелязва, че пчелите танцуват чрез танц. Това се случва през около 330 г. пр. Хр. Танцът на пчелите е термин, използван в пчеларството и етологията, науката за поведението на животните, който обозначава определена фигура – осморка, която пчелата образува, докато лети. Чрез този танц пчелите-работнички споделят с останалите членове на колонията информация за посоката и разстоянието до цветя, благодатни на нектар и цветен прашец, насочват ги към водоизточници или към нови, подходящи места за направата на кошер.
Танцът-осморка и танцът в кръг са две форми на поведение на пчелите, които са част от тяхната постоянна промяна. Танцът в кръг се използва, за да се сигнализира за ресурси, които са на близко разстояние. Ако разстоянието до ресурса се увеличава, танцът в кръг се трансформира в танц-осморка.
Германският професор по зоология, Карл фон Фриш, получава Нобеловата награда за забележителните си научни изследвания на езикът на пчелния танц през 1973 г. Карл фон Фриш написва книга, която е публикувана през 1967 г. и озаглавена “Танцовият език и ориентацията на пчелите”. Книгата е плод на петдесетгодишен труд и научни изследвания. Тя разкрива в детайли начинът, по който общува медоносната пчела.
Медоносните пчели са социални насекоми, които живеят в колонии, поради което се поражда необходимост от общуване. Пчелите осъществяват тази комуникация с помощта на условни знаци, които оставят чрез миризми, хранителни размени и определени движения, така че да могат да споделят важна информация, свързана с източниците на храна. Пчелите извършват тези движения, за да информират другите пчелни работници за точното местоположение на източника на храна. Някои от тези източници могат да бъдат на разстояние до сто и петдесет метра от кошера им. Медните пчели излитат от колонията си, за да търсят храна – нектар и прашец. Когато успеят да намерят добър източник на храна, те се завръщат в кошера и изпълняват танца върху пчелната пита. Първоначално пчелата лети по права линия, докато разтърсва енергично корема си и шумно бръмчи с крилата си. Скоростта и разстоянието на движението изразява разстоянието до източника на храна, така че другите пчели да го намерят. Предаването на информацията за пътя, който трябва да следват, е по-сложна комуникация, защото пчелата, която изпълнява специфичния танц, привежда и води тялото си в правилната посока, там където е храната, същевременно в съответствие със слънцето. Танцът изглежда като фигурата на безкрайността или цифрата осем, тъй като медоносната пчела продължава да повтаря същата част на кръговото движение в обратна посока всеки път, когато достигне центъра. Пчелите имат две вариации на танцовите разговори, за да насочват други членове на колонията към източника на храна, когато са по-близо до кошера си.
Кръговият танц се състои от движения, които се изпълняват в тесни кръгове и този танц казва на другите пчели, че храната се намира на разстояние до 45 метра от кошера. Това танцово движение показва само близки източници на храна. Друго танцово движение се нарича сърповиден танц и формата, която образува пчелата при изпълнението му, е форма на полумесец. Този танц съобщава, че храната е на разстояние от 50 до 150 метра от кошера им. След като медоносната пчела е изпълнила танцуващия разговор с други пчели, те съответно също могат да споделят това, че са открили храна, с останалите пчели в колонията.
Има мнения, които твърдят, че чрез този танц пчелите споделят много повече от това къде се намира храната. Смята се, че чрез танца те споделят подробности дори за нейното качество. Освен пчелния танц, пчелите също използват много условни знаци, използвайки миризми от хранителния източник, за да обменят важни детайли с другите пчели. Редица изследователи смятат, че медоносните пчели пренасят с тялото си отличителните миризми на цветята, които са посетили. Тези миризми са в основата на танцът на медоносната пчела и допринасят за детайлите в този магичен разговор.
Изследователи са използвали роботизирана пчела, която е била програмирана да разговаря с други пчели чрез танц. Учените забелязали, че пчелите, които са я последвали, са успели да полетят в правилната посока, но не са успели да намерят правилния източник на храна, който се намира там. Добавяйки, обаче, и мирис от цветен прашец по роботизираната пчела, следващите я пчели успяват да открият точните цветя. Пчелите всъщност макар и толкова невероятно малки същества имат голямо влияние върху живота на планетата.
Изглежда непрактично за другите форми на живот да зависят от нещо толкова незначително, но медоносната пчела е един от най-трудещите се работници в природата и най-ценните играчи в царството на насекомите. От всички видове, които светът е загубил или човечеството е елиминирало от лицето на Земята, загубата на медоносната пчела ще повлияе като ефект на пеперудата върху живота на планетата Земя, такава каквато я познаваме. Медоносната пчела е една от чудатостите на природата, но тя е и едно същество, от което самата природа зависи до голяма степен. Без медоносната пчела много видове растения и плодни дървета няма да могат да бъдат опрашвани и те в крайна сметка ще изчезнат. След откритието на тази научна констатация и неоспорим факт у хората се появи загриженост за изчезването на тези красиви насекоми и от 2006 г. насам изследователите посвещават много усилия, за да разберат повече за тайнствения колапс – Синдрома на разрушената пчелна колония – за да успеят да открият ключа към предотваратяването му. Така те ще могат да спасят не само медоносната пчела, но и дърветата и цветята, които опрашва.
