Колорадският бръмбар, познат с латинското си наименование Leptinotarsa decemlineata, е насекомо от семейство Chrysomelidae. Смята се, че той произхожда от Мексико и по-точно от централната част на държавата.
Насекомото се храни най-вече с листата на картофите, но понякога консумира и листната маса на доматите, патладжаните и други растения. Точно заради екологичната си пластичност, през 50-те и 60-те години на миналия век (20в.) колорадският бръмбар успя да се разпространи буквално по целия свят.
Съдържание
Какви са основните биологични особености на колорадския бръмбар?
• Колорадският бръмбар успява да развие между две и три поколения годишно. Той зимува дълбоко в почвата – на около 30 сантиметра до 1 метър.
• Когато времето се затопли възрастните насекоми – представители на колорадския бръмбар, излизат на повърхността на пръстта и започват да ядат дивите видове на сем. картофи, а на по-късен етап, когато поникнат – и самите картофи. Те достигат полова зрялост след седмица от живота им на повърхността.
• Женските представители на картофения бръмбар успяват да снесат средно между 400-600 яйца, но в някои случаи бройката достига и до 2400. Яйцата обикновено се снасят отдолу на листата на картофите. В зависимост от времето и температурните амплитуди на сезона зародишът на колорадския бръмбар успява да се развие напълно за максимум 21 дни.
• Новоизлюпените ларви първоначално ядат само долната част на листото, където са се излюпили, но малко по малко се прехвърлят отгоре, както и върху всички възможни поникнали листа на картофа, убивайки цялото растение постепенно.
• Ларвите, които търпят развитие за около три седмици, сменят позицията си, премествайки се в почвата, където създават малки камери и се превръщат в какавиди. След около една, две седмици вече има ново поколение бръмбари, които на свой ред създават следващо и по-следващо поколение, като последното от тях остава да зимува в почвата, а напролет целият процес се повтаря отново.
След като получихте известна яснота за колорадския бръмбар и неговите биологични особености, предполагаме се чудите какво общо би могъл да има той с политика. Няма да Ви измъчваме дълго време, а ще се опитаме да Ви дадем яснота, разказвайки Ви една противоречива историческа действителност.
Имат ли място колорадските бръмбари в политиката?
През юни на не толкова далечната 1950 г. ( по време на Студената война) новинарските репортажи в Германска демократична република (известна като Източна Германия) съобщават за сензационна вълна от унищожение, предизвикана от заразяване на картофените насаждения с колорадски бръмбари (Leptinotarsa decemlineata), скоро след като американски самолети са били забелязани да летят над района. Картофени бръмбари са наблюдавани и преди в Източна Германия, но никога толкова рано като сезонно време и никога с такава огромна численост, както през 50-те години на 20-ти век. Въпреки, че източногерманските фермери са виждали колорадски бръмбари преди, когато вредното насекомо влиза в Европа при превоза на американски картофи в края на 19-ти век, земеделските производители твърдят, че нашествието през 1950 г. като брой бръмбари е много повече, откогато и да било преди това. Земеделците също така се изказват, че не е забелязано наличие на ларви на колорадския бръмбар преди нашествието на вредителите, както и че всички насекоми са с еднакъв размер, което показва, че бръмбарите са отгледани и подхвърлени нарочно. Създадена е пропагандна кампания от правителството на ГДР, която цели да организира доброволци за събиране на вредителите, чрез ръчно отстраняване (бране) от листата на картофените растения. Източногерманците наричат вредителя “Amikafer” – Янки/Американски бръмбар. Създават се и редица плакати в тази връзка, които са част от предвидената кампания. На постерите бръмбарите са изобразявани като американски войници, спуснати от самолети, които носят капиталистически доларови униформи на гърбовете си. На плакатите е показано и как гражданите трябва да събират и унищожават представителите на вредното насекомо, наречено колорадски бръмбар.
Някои източногерманци вярват, че американските самолети наистина са хвърлили тези разрушителни “малки атомни бомби” върху Източна Германия, за да се попречи на усилията за възстановяване след съветската окупация след Втората световна война. Други пък смятат, че пропагандата е просто средство, за да се отклони вниманието от вината на правителството на ГДР за неспособността си да придобие пестициди, за да се справи с нашествието на колорадските бръмбари. Това съждение се базира на факта, че повечето пестициди, произведени в ГДР, са изпращани в Съветския съюз.
Взетите мерки по онова време предвиждат децата да бъдат изпращани до местните картофени плантации след училище, за да съберат един по един бръмбарите от картофените растения. Учениците трябва да уловят на ден между 20 до 25 бръмбара, а след това гадинките се унищожават настрани от картофените насаждения, като за целта се използват бутилки със спирт, където се поставят хванатите насекоми. Това, разбира се, не е достатъчно, за да се спре разпространението на колорадските бръмбари, но поне кара хората да се чувстват така, сякаш са дали своя принос в усилията срещу империалистите. Това е и всичко, което има значение за властите, така или иначе.
Интересно да се отбележи е, че въпреки това, което западняците мислят за гражданите на комунистическите страни по онова време, много от тях не вярват в пропагандата. Вярно, е, че има много хора в селските райони, които както тогава, така и днес все още вземат за истина, че бръмбарите са били заговор на ЦРУ, но много млади хора смятат, че за всичко си има правителствено обяснение. В климата на параноя, преминаваща през страната по онова време, за да не ти лепнат етикета „американски симпатизант“, все пак не е добро решение да се споделя мнението, че всичко е измислица и манипулация на властите.
Някак идеята за плана на ЦРУ да напълни полетата с бръмбари звучи абсурдно, въпреки че това не е и първият път, когато някой има замисъл да използва вредителите като оръжие. Франция възнамерява да направи точно това по време на Първата световна война, с надеждата да навреди на германските военни усилия. Планът не се осъществява, след като се появяват опасения, че идейното оръжие ще се обърне срещу френските фермери, които ще открият и своите собствени полета нападнати.
Твърди се, че няма доказателства, че ЦРУ са изпълнили плана за атака на Източна Германия с картофени бръмбари. Вредителите са измъчвали европейските фермери още от 19-ти век, когато са пристигнали с пратки картофи, внесени от Америка.
Най-разпространеното мнение е, че битката с колорадския бръмбар по време на Студената война не е нищо повече от пропаганда, опит да се накарат масите да застанат срещу врага.
Пропаганда или не, колорадският бръмбар е страшен и много опасен вредител, който продължава да измъчва земеделците навсякъде по света до ден днешен. Изглежда, че картофеният нашественик има място не само на полето, но и в политиката.
