Chrysididae Hymenoptera
Наименованието на тази интересна и необичайна оса е Chrysididae Hymenoptera. Това всъщност е един от многото видове оси. Но на външен вид се различава доста от традиционната ни представа за оса. Формата на тялото ѝ е типична за оса, но окраската ѝ е далеч от жълто – кафявото, което сме свикнали да виждаме. Всъщност в света има много видове оси и тези, които съвпадат с широко разпространената представа за това насекомо у нас, изобщо не са най-масовият вид.
Този вид оси достигат до 1,2см. дължина. Въпреки малкия си размер се доста забележими заради оцветяването си. Характерни за тях са цветовете син и зелен металик с рубинено червена задна част. Най-често се среща окраската в блестящи и металик цветове и те обикновено са синьо, зелено, пурпурен и рубинен цвят. Цветовете червено, кафяво и бяло са много рядко срещани. Някои тропически видове на тези оси са с малко по-различна окраска – липсва металическия отенък, характерен за повечето видове. В повечето случаи цветът им се променя в зависимост от светлината, заради структурата. Според ъгъла и осветеността, цветът се променя за човешкото око.
Но каква е целта на тези цветове? В животинския свят окраската има своя смисъл и предназначение. Тя не е само с естетическо предназначение. Но каква е целта на цвета на тези оси? До момента не е открита специфичната функция и предназначение на това оцветяване. Според някои изследователи целта е защита. Други считат, че това е термичен буфер за топлината от заобикалящата среда. Няма теза, около която да са обединени учените. Тъй като в повечето случаи цветът на животното или насекомото, какъвто е този случай, има своето специфично предназначение и изпълнява определена функция, то по отношение на тези оси също се търсят такива. Макар и до момента да липсва единно обяснение, феноменът на оцветяването на тези пъстри оси продължава да бъде изследван.
Подобно на останалите видове оси, тяхното тяло е от две основни части и е силно подвижно. Осата Chrysididae Hymenoptera се различава от другите оси по броя сегменти на тялото. Нейните са по-малко отколкото на другите видове оси. Благодарение на тези специфики на тялото си, тези видове оси имат способността да се извиват в защитна позиция, когато биват атакувани или се чувстват застрашени.
Те не са социални, което означава, че не живеят в колонии и не правят гнезда. Като всяка оса и тези имат жило, но то е много малко, така че ужилванията от тези насекоми не са опасни. Женските оси от вида не жилят, макар че за хората не изглежда така. При женските жилото е закърняло в ролята му на защитен механизъм и вече не изпълнява тази функция. Въпреки това е възможно човек да бъде ужилен от женската оса. Макар и закърняла, те продължават да имат жило. То е дълго, тънко, но не жили. Женските го използват за да снасят яйцата си. Чрез него те поставят яйцата си в гнездата, които са подбрали като подходящи. И тъй като все пак има нещо, подобно на жило, то може да ни се струва, че сме ожилени от такава оса. Но това всъщност не е ужилване.
Разликата между половете се осъществява по външния вид. Според различния брой сегменти на тялото се различават мъжки – 5 сегмента и женските – съответно 4. В някои случаи мъжките са с 4 сегмента, а женските – с 3.
Разпространение
В света има над 3000 различни вида от тези пъстри оси. Повече от 230 от тях населяват северна Америка и най-вече Калифорния. В Италия пък има около 250 вида от тези оси. Широко разпространени са и южна Азия, Африка, Близкия Изток, но там те не са изучени и класифицирани точно и подробно. По тази причина се смята, че повече видове, които просто не са описани и не са познати до този момент.
Предпочитаната среда е сух климат, на юг, където зимата температурите не са много ниски – до 12˚. Обобщено може да се каже, че тези оси предпочитат субтропичния климатичен пояс, средиземноморските райони с топъл и сух климат.
Осата кукувица
Наименованието им на английски език означава оса кукувица. Интересно е от къде произхожда и защо са наречени точно по този начин. Подобно на птицата кукувица, осата кукувица снася своите яйца в чужди гнезда. При осите това обикновено са гнездата на други оси или пчели. Осата куквица търпеливо изчаква, обикаляйки около чуждото гнездо, което е набелязала, докато изчака подходящ момент, за да снесе своите яйца там. Самите яйца са добре защитени, защото имат допълнително защитно покритие във вид на ципа, за да ги предпазва от случайни, непредвидени атаки на насекомото, в чието гнездо се помещават. След като женската оса кукувица е снесла своите яйца, тя оставя в гнездото малко количество храна и повече не се връща. Някои видове на тези оси имат специфичен начин за избор на гнездо, в което да снесат своите яйца. За повечето има няколко основни фактора в избора на гнездо. Той се определя от типа на конструкция на самото гнездо и доколко то е подходящо за осата кукувица и нейните малки.
Преди да напусне гнездото обаче осата извършва едно много важно нещо. Единият вариант е да изяде ларвите на насекомото, в чието гнездо е снесла своите яйца, разбира се ако има ларви. Другият вариант е да открадне храната от гнездото. И в двата случая резултатът е един и същи – поколението на насекомото, приютило по неволя яйцата на осата кукувица, умира. Това е едно своеобразна проява на родителска грижа от страна на осата кукувица, колкото и необичайна да е тя. Но по този начин тя осигурява съществуването на своите малки, за сметка на чуждите.
Comments are closed.