12.12.2014 admin

Всичко За Акарите

[dt_gap height=”10″ /]

Обща информация

акариАкарите са микроскопични организми, които са считани за основна причина за астма и алергии при хората, особено при по-уязвимите групи като малките деца и възрастните. Милиони акари могат да живеят само в една възглавница, като се хранят с мъртва кожа и коса. Според Американския Колеж по Астма Алергии и Имунология, приблизително 10% от американците показват алергична чувствителност към акарите. Те не са паразити, не хапят, жилят или пият кръв. Вредният алерген, който отделят идва от техните фекалии и телесни части. Те също така се хранят с мъртва кожа от домашните любимци. Човек отделя достатъчно мъртва кожа ежедневно, за да нахрани милиони акари.

През пролетта цветния прашец влошава алергиите, а огнищата от акари още повече ги задълбочават. Есенните и зимните месеци поставят особен проблем, тъй като затваряме домовете си и концентрацията от акари и техните фекалии нараства. Най-благоприятните условия за размножаване на акарите са топлите и влажни условия.

Домашните акари са микроскопични насекоми, които основно се изхранват от мъртви клетки на хората и техните домашни любимци. Като цяло са безвредни за по-голяма част от хората. Те не пренасят болести, но могат да предизвикат алергични реакции при астматици и други, които са алергични към техните отпадъци.

Мъртвата кожа, както и пърхота често са концентрирани във всекидневните, матраците, често употребяваните мебели, килимите, и там се намират и най-големите концентрации от акарите. Средностатистическият човек отделя ежеседмично по около 10 грама мъртва кожа и това дава на акарите изключително много за ядене. Кучетата и котките отделят още по-голямо количество мъртва кожа.

Един обикновен матрак може да съдържа десетки хиляди акари. В един килим могат да живеят близо 100 000 акари. Един единствен акар отделя около 20 екскремента ежедневно, които съдържат протеин, към който много хора са алергични. В зависимост от човека и степента на изложеност, реакциите могат да варират от дразнене в очите до астматични пристъпи.

[dt_gap height=”20″ /]

Къде се намират акарите?

матрак с акариЛеглата са основните местообитания на акарите. Един типичен употребяван матрак може да съдържа между 100 000 и 10 милиона акари. 10% от теглото на възглавница използвана 2 години може да бъде съставено от акари и техните изпражнения. Те предпочитат топлата и влажна среда. Любимата им храна е пърхот. Също така има големи концентрации от акари в килимите и тапицираните мебели.

[dt_gap height=”20″ /]

 

 

 

Опасни ли са акарите?

алергия, причинена от акариЗа повечето хора домашните акари не са опасни. Въпреки това, медицинската значимост на домашните акари нараства, тъй като техните микроскопични тела и фекалии са основна съставка на домашния прах, който предизвиква алергични реакции при някои хора. Съществува генетично предразположение към алергиите към акари, но както при много други алергии, то може да се развие с времето. Според едно проучване в щатите, 18% до 30% от американците са алергични към отпадните продукти на акарите, и повече от 50% от американските домове поддържат нива на алергените достатъчно високи, за да предизвикат чувствителност при хора, които не са били алергични към тях преди това. С други думи, високите нива на акарите и техните отпадни продукти могат да предизвикат алергични реакции при хора, които до сега не са проявявали такива. Освен алергии, акарите могат да предизвикат и назални полипи.

Съставките на домашния прах са най-разнообразни: пепел, синтетични частици, вълна, прах, хартия и коприна, трохи от храна, частици от стъкло, лепило, коса, частици от мъртви насекоми, частици от растения, цветен прашец, кристали на сол и захар, мъртва кожа от хора и домашни любимци, спори и много други.

[dt_gap height=”20″ /]

akariХората с алергии към домашния прах обикновено също имат алергични реакции към фекалиите на акарите. Проучванията показват, че най-силния алерген се съдържа именно във фекалиите на акарите. Освен това има данни, че акарите могат да бъдат основен фактор при 50% до 80% от астматиците, както и при много случаи на екзема, сенна треска и други алергични заболявания. Други чести причини за алергии са котешки пърхот, фекалии на хлебарки и прашец. Естеството на симптомите обикновено е респираторно (кихане, сърбеж, хриптене, сълзене на очите), обикновено без обриви. Въпреки това, при някои индивиди се наблюдава червеникав обрив около врата. Други алергични реакции могат да бъдат главоболие, умора и депресия.

Протеините, предизвикващи хриповете представляват храносмилателни сокове от акарите, които са особено силни. Излагане на акари през първата критична година от живота на дете може да предизвика доживотна алергия. Не съществува лечение, само превенция чрез контролиране на количеството на домашните акари.

[dt_gap height=”20″ /]

Как да разпознаем симптомите на алергии към акари?

Протеиновите субстанции във фекалиите на акарите произвеждат антитела в хората, които имат алергии, когато ги вдишат или докоснат. Тези антитела предизвикват отделянето на хистамини, което предизвиква запушване на носа, подуване и раздразнение на горните дихателни пътища. Ето и списък с типичните симптоми на алергия към акари, като хората с алергии могат да изпитват всички или само част от тях:

  • Сенна треска
  • Сълзене на очите
  • Течащ нос
  • Кихане
  • Астма, трудно дишане
  • Екзема
  • Зачервени очи
  • Запушване на носа
  • Сърбеж в носа, небцето или гърлото
  • Кашлица
  • Често събуждане
  • Подута, синкава кожа под очите

Могат да се направят кожни и кръвни тестове, за да се потвърдят подозренията за алергия към акари. Понякога симптомите са очевидни, но понякога те са много трудно доловими и разпознаваеми.

Факторите, които влошават симптомите на алергията към акари включват:

  • Лоша вентилация
  • Висока влажност на въздуха
  • Високи температури
  • Допълнително замърсяване на въздуха в стаята от тютюнев дим[dt_gap height=”20″ /]

Разпознаване на акари

Домашните акари са твърде малки, за да са видими с невъоръжено око, те са само 250 до 300 микрона на дължина и имат прозрачни тела. Необходимо е поне 10x увеличение, за да могат да се идентифицират. Акарите имат овална форма на тялото, 8 крака, нямат очи.

[dt_gap height=”20″ /]

Биологично устройство и жизнен цикъл

Възрастните женски акари снасят до 40-80 яйца на веднъж или на малки групи от три до пет. След като яйцата се снесат, се появява ларва с шест крака. След това се появява нимфа с осем крака. След две фази в стадий нимфа, се появява възрастния индивид. Жизненият цикъл от яйце до възрастен трае около месец, като възрастният живее още от един до три месеца.

Диетата им е разнообразна, като основния източник на храна е мъртва кожа от хора и животни. Въпреки това, необходимите хранителни съставки могат да бъдат набавени от животинска храна, трохи, пълнозърнести храни и т.н. Много видове акари могат да живеят в гнезда на птици, хамбари и т.н.

Популациите от акари са най-високи в регионите с влажен климат и най-ниски в регионите със сух климат.

[dt_gap height=”20″ /]

Откриване на акари

Присъствието на домашни акари е често подозирано, преди те да бъдат реално видени и точно идентифицирани. То може да бъде потвърдено микроскопски, което изисква събирането на мостри от матраци, кушетки и килими. Също така са необходими, микроскоп с достатъчно увеличение и техническа вещина, за да бъдат разпознати акарите. В практиката, тестването не е необходимо. Акарите са изключително често срещани в домашни условия. Въпросът не е дали има акари, а как можем да контролираме популацията им или да ги премахнем?

[dt_gap height=”20″ /]

Мерки за контрол над акарите

Това са някои препоръки, които е необходимо да бъдат спазвани с цел контрол над популациите на акари в домашни условия:

  • Едно от най-ефективните средства за контрол е обличането на матраците в пластмасова обвивка, редовно почистване с прахосмукачка на основата на леглото, както и поставянето на полиуретанова покривка над матрака. Леглото е мястото, където сме изложени на пряк контакт с акарите и техните отпадни продукти, така че е изключително важно обличането на матрака в предпазна обвивка.
  • Намаляване на температурата и влажността на въздуха е друга ефективна стъпка в борбата с акарите. Те обичат топлите, влажни условия, с температури над 21 º C и 50% или по-висока влажност.
  • Чаршафите, възглавниците и одеялата трябва да се перат в гореща вода. Чаршафите и одеялата трябва да се перат поне веднъж на две седмици. Водата, с която се изпира спалното бельо трябва да бъде 60°C.
  • Използването на синтетични тъкани помага при намаляването на броя на акарите.
  • Редовното почистване на пода с моп и избърсването на праха също помагат при контрола над акарите.
  • Повърхностите и материалите, които не могат да се изперат в пералната машина трябва да се почистват с пара. Това е една икономична и природосъобразна алтернатива на силните токсични препарати, както и чудесен метод за елиминиране на акарите и техните отпадъци.
  • Замразяването и слънчевата светлина убиват акарите, но не и техните отпадъци. Освен ниските температури и прането на висока температура, продължителното излагане на слънчева светлина и ниските нива на влажност унищожават акарите.
  • Детските плюшени играчки трябва да бъдат редовно изпирани на висока температура или поставяни във фризер за 24 часа.
  • Устройствата за прочистване на въздуха намаляват нивото на запрашеност и алергени. Хепа филтрите премахват до 99% от вредните частици.

 

Call Now Button