17.11.2014 admin

На територията на България са разпространени основно следните два вида плъхове: черният плъх и сивият плъх. В настоящата статия ще ви запознаем с живота на тези два вида гризачи: къде се срещат, каква е тяхната големина и тегло, какви зарази разнасят, с какво се хранят и въобще, всичко което би било полезно на потребителите. В случай, че имате проблеми с присъствие на черни или сиви плъхове във вашите имоти, то можете да разчитате на Превента ДДДД за тяхното трайно отстраняване. Не позволявайте на гризачите да разпространят болести във вашите домове, офиси, заведения и търговски обекти. Потърсете помощ от професионалния ни екип, който ще се постарае да се справи с вредителите посредством използване на качествени отрови одобрени от Министерство на здравеопазването.

Черен плъх

Черен плъх

Черният плъх (Rattus rattus) е често срещан дългоопашат гризач от рода Rattus, подсемейство Murinae. Видът произлиза от тропична Азия и се разпространява към Близкия Изток по Римско време преди да достигне Европа през 1 в., и чрез европейците се разпространява по целия свят.

[dt_gap height=”20″ /]

Типичния възрастен черен плъх е дълъг между 32,4 – 46,4 см. и опашка от 17 – 25 см. Теглото варира между 110 и 340 гр. Въпреки името си, черният плъх се среща в няколко цветови разновидности. Обикновено е черен до светлокафяв и по-светла козина по корема.

[dt_gap height=”20″ /]

Плъховете са издържливи преносители на много болести поради способността си да задържат много инфекциозни бактерии в кръвта си. Плъховете са играли основна роля в разпространението на бубонната чума.

[dt_gap height=”20″ /]

Черните плъхове са считани за всеядни и ядат голям спектър от различни храни, включително семена, листа и разнообразие от гръбначни и безгръбначни животни. На ден консумират около 15 гр. храна и 15 мл. вода. Представляват заплаха за естествената среда, тъй като се хранят с птици и насекоми, както и за селскостопанските производители, тъй като се хранят с голямо разнообразие от култури.

[dt_gap height=”20″ /]

Черният плъх предпочита по-топлите райони, докато сивия плъх, Rattus norvegicus, може да живее и в по-хладни райони. Сивите плъхове се хранят с по-голямо разнообразие от храни и са по-устойчиви на неблагоприятни метеорологични условия.

[dt_gap height=”20″ /]

Въпреки че черните плъхове се хранят с голямо разнообразие от храни, те подбират храната си. Когато дадена популация от плъхове разполага с голямо разнообразие от храни, те опитват само по малка порция от всяка. Също така чрез опитването на наличната храна в района, плъховете поддържат динамичен хранителен баланс и избягват натравяне от вторични съставки.

[dt_gap height=”20″ /]

Черните плъхове или техните ектопаразити са способни да пренасят различни патогени, от които бубонната чума, тифът, токсоплазмоза и трихинелозата са най-добре познати. Правени са хипотези, че замяната на черните плъхове с кафяви е довело до намаляването на чумата. Тази теория обаче е отхвърлена, тъй като тази замяна не съвпада с намаляването и увеличаването на огнищата на чума.

[dt_gap height=”20″ /]

Черният плъх служи за плячка на котки и бухали в домашни условия, а в не урбанизирани условия стават жертва на невестулки, лисици и койоти. Тези хищници имат малък ефект върху контрола над популацията на черните плъхове, тъй като те са пъргави и бързи катерачи. Освен пъргавината, черният плъх също така умее да се възползва от острия си слух, за да предусети опасности и бързо да избегне хищниците. Плъховете служат като изключителни преносители на болести, тъй като те имат способността да носят бактерии и вируси в системата си.

[dt_gap height=”20″ /]

Черните плъхове се считат за комплексни вредители. Т.е. те влияят на околната среда по полезен и вреден начин. В много случаи, след като черният плъх попадне в даден район, броя на други видове рязко спада, а в някои случаи се наблюдава и изчезване.

[dt_gap height=”20″ /]

Сив плъх

Сив плъх

Сивият плъх, наричан още Норвежки плъх е един от най-често срещаните видове плъхове. Тялото му достига до 25 см., а опашката е с подобна дължина. Средното тегло на мъжките е около 350 гр., а това на женските представители на вида – 250 гр. Счита се, че видът произхожда от северен Китай и е разпространен на всички континенти освен Антарктида. С редки изключения, сивите плъхове обикновено живеят много близо до човешки местообитания.

[dt_gap height=”20″ /]

Сивият плъх е известен още като норвежки плъх, тъй като се е смятало, че видът е мигрирал в Англия от норвежки кораби през 1728 г. До средата на 19 в. станало ясно на британските академици, че сивият плъх не произлиза от Норвегия. Въпреки че предположенията относно произхода на вида не били особено точни, през 20 в. е установено измежду натуралистите, че сивия плъх не произлиза от Норвегия, а по-скоро от централна Азия, най-вероятно Китай. Въпреки това, наименованието „норвежки плъх” е доста често срещано дори в наши дни.

[dt_gap height=”20″ /]

Козината им е груба и обикновено кафява или тъмно сива на цвят, докато коремната област е по-светло кафява или по-светло сива. Сивият плъх може да бъде два пъти по-тежък от черния плъх и няколко пъти по-тежък от къщната мишка. Дължината на тялото обикновено варира между 20 и 25 см., а тази на опашката – от 18 до 25 см. Има особено големи представители на вида с тегло между 900 гр. и 1 кг., но те обикновено не са домашни видове.

[dt_gap height=”20″ /]

Сивият плъх има много добре развит слух и обоняние и е чувствителен към ултразвука. Средният пулс на този вид е между 300 и 400 удара на минута.  Сивият плъх е активен през нощта и е добър плувец, както над така и под вода, но за разлика от черния плъх няма добри умения за катерене. Сивите плъхове са способни да издават комуникативни звуци, които могат да бъдат чути и от хората.

[dt_gap height=”20″ /]

Сивият плъх е всеяден вид и консумира почти всичко, с преобладаващо предпочитание към зърнени храни. Сред другите предпочитани храни от сивите плъхове са бърканите яйца, макарони и сирене и сготвени царевични зърна. Най-малко предпочитаните храни включват праскови и сурова целина.

[dt_gap height=”20″ /]

Сивият плъх може да се възпроизвежда през цялата година, стига да има подходящи условия. Женските плъхове могат да родят до 5 пъти на година. Гестационният период е само 21 дена, а броят на малките може да достигне 14, въпреки че най-често се раждат 7. Малките достигат полова зрялост след около пет седмици. Максималната продължителност на живота е до три години, въпреки че повечето едва достигат една.

[dt_gap height=”20″ /]

Сивите плъхове живеят в големи йерархични групи или в дупки или в подземни места, като канализации и мазета. Когато храната е дефицит, плъховете на най-ниското социално стъпало първи умират. Ако голяма част от популация на плъхове бъде унищожена, оцелелите ще повишат репродуктивното темпо и бързо ще възстановят старата популация. Подобно на кучетата, плъховете създават социална йерархия, като всеки плъх знае мястото си в групата.

[dt_gap height=”20″ /]

Често се казва, че в градовете броят на плъховете се равнява на този на хората, но това изчисление варира в зависимост от климата, условията за живот, наличието на храна и други фактори. Има големи спорове относно числеността на плъховете в град като Ню Йорк, с хипотези вариращи между 250,000 и 1 милион плъха.

 

 

,

Comments are closed.

Call Now Button