Видове плъхове

Знаете ли кои са основните видове плъхове, които се срещат в България, и какви проблеми могат да причинят? В настоящата статия ще разберете кои са те, как изглеждат, къде се срещат, с какво се хранят, какви болести пренасят и въобще, всичко което би било полезно да знаете. Освен това, ще включим и някои любопитни факти за тези гризачи.

Видове плъхове разпространени в България

На територията на България се срещат няколко вида плъхове, които могат да причинят сериозни щети на дома ви и да застрашат здравето ви. Това са черният плъх и сивият плъх. Нека разгледаме подробно всеки един от тях.

Черен плъх (Rattus rattus)

Черният плъх (Rattus rattus) е често срещан дългоопашат гризач от рода Rattus, подсемейство Murinae. Видът произлиза от тропична Азия и се разпространява към Близкия Изток по Римско време преди да достигне Европа през 1 в., и чрез европейците се разпространява по целия свят.

Типичния възрастен черен плъх е дълъг между 32,4 – 46,4 см. и опашка от 17 – 25 см. Теглото варира между 110 и 340 гр. Въпреки името си, черният плъх се среща в няколко цветови разновидности. Обикновено е черен до светлокафяв и по-светла козина по корема.

Черните плъхове са считани за всеядни. Яват най-различни видове храни, включително семена, растени и разнообразие от гръбначни и безгръбначни животни. На ден консумират около 15 гр. храна и 15 мл. вода. Представляват заплаха за естествената среда, тъй като се хранят с птици и насекоми, както и за селскостопанските производители, тъй като се нападат много култури.

Черният плъх предпочита по-топлите райони, докато сивия плъх, Rattus norvegicus, може да живее и в по-хладни райони. Сивите плъхове се хранят с по-голямо разнообразие от храни и са по-устойчиви на неблагоприятни метеорологични условия.

Въпреки че черните плъхове се хранят с голямо разнообразие от храни, те подбират храната си. Когато дадена популация от плъхове разполага с голямо разнообразие от храни, те опитват само по малка порция от всяка. Също така чрез опитването на наличната храна в района, плъховете поддържат динамичен хранителен баланс и избягват натравяне от вторични съставки.

Черният плъх има доста естествени врагове. Често става плячка на котки, бухали, невестулки, белки, и лисици. Тези хищници имат малък ефект върху контрола над популацията на черните плъхове, тъй като гризачите са пъргави и бързи катерачи. Освен пъргавината, черният плъх също така умее да се възползва от острия си слух, за да предусети опасности и бързо да избегне хищниците. Плъховете служат като изключителни преносители на болести, тъй като те имат способността да носят бактерии и вируси в системата си.

Плъховете, както и мишките, са преносители на много болести и това е една от основните причини да ги считаме за вредители. Способни са да заразят човек с над 35 различни бактериални, вирусни и паразитни заболявания като например лептоспироза, коремен тиф, туларемия, хантавируси и други. Смята се, че черните плъхов имат основна роля в разпространението на бубонната чума през XIV в, макар някои учени да оборват тази теза.

Черните плъхове се считат за комплексни вредители. Т.е. те влияят на околната среда по полезен и вреден начин. В много случаи, след като черният плъх попадне в даден район, броят на други видове рязко намалява, а в някои случаи се наблюдава и изчезване.

Сив плъх (Rattus norvegicus)

Сивият плъх, наричан още Норвежки плъх е един от най-често срещаните видове плъхове. Тялото му достига до 25 см., а опашката е с подобна дължина. Средното тегло на мъжките е около 350 гр., а това на женските представители на вида – 250 гр. Счита се, че видът произхожда от северен Китай и е разпространен на всички континенти освен Антарктида. С редки изключения, сивите плъхове обикновено живеят много близо до човешки местообитания.

Сивият плъх е известен още като норвежки плъх, тъй като се е смятало, че видът е мигрирал в Англия от норвежки кораби през 1728 г. До средата на 19 в. станало ясно на британските академици, че сивият плъх не произлиза от Норвегия. Въпреки че предположенията относно произхода на вида не били особено точни, през 20 в. е установено измежду натуралистите, че сивия плъх не произлиза от Норвегия, а по-скоро от централна Азия, най-вероятно Китай. Въпреки това, наименованието „норвежки плъх” е доста често срещано дори в наши дни.

Козината им е груба и обикновено кафява или тъмно сива на цвят, докато коремната област е по-светло кафява или по-светло сива. Сивият плъх може да бъде два пъти по-тежък от черния плъх и няколко пъти по-тежък от къщната мишка. Дължината на тялото обикновено варира между 20 и 25 см., а тази на опашката – от 18 до 25 см. Има особено големи представители на вида с тегло между 900 гр. и 1 кг., но те обикновено не са домашни видове.

Сивият плъх има много добре развит слух и обоняние и е чувствителен към ултразвука. Средният пулс на този вид е между 300 и 400 удара на минута.  Сивият плъх е активен през нощта и е добър плувец, както над така и под вода, но за разлика от черния плъх няма добри умения за катерене. Сивите плъхове са способни да издават комуникативни звуци, които могат да бъдат чути и от хората.

Сивият плъх е всеяден вид и консумира почти всичко, с преобладаващо предпочитание към зърнени храни. Сред другите предпочитани храни от сивите плъхове са бърканите яйца, макарони и сирене и сготвени царевични зърна. Най-малко предпочитаните храни включват праскови и сурова целина.

Сивият плъх може да се възпроизвежда през цялата година, стига да има подходящи условия. Женските плъхове могат да родят до 5 пъти на година. Гестационният период е само 21 дена, а броят на малките може да достигне 14, въпреки че най-често се раждат 7. Малките достигат полова зрялост след около пет седмици. Максималната продължителност на живота е до три години, въпреки че повечето едва достигат една.

Сивите плъхове живеят в големи йерархични групи или в дупки или в подземни места, като канализации и мазета. Когато храната е дефицит, плъховете на най-ниското социално стъпало първи умират. Ако голяма част от популация на плъхове бъде унищожена, оцелелите ще повишат репродуктивното темпо и бързо ще възстановят старата популация. Подобно на кучетата, плъховете създават социална йерархия, като всеки плъх знае мястото си в групата.

Често се казва, че в градовете броят на плъховете се равнява на този на хората, но това изчисление варира в зависимост от климата, условията за живот, наличието на храна и други фактори. Има големи спорове относно числеността на плъховете в град като Ню Йорк, с хипотези вариращи между 250,000 и 1 милион плъха.

Проблем с плъхове?

В случай, че имате нашествие на плъхове във вашия дом или имот, е необходимо веднага да вземете мерки за справяне със ситуацията. Иначе рискувате тези гризачи да нанесат щета на имуществото ви или по-лошо – да ви заразят с някоя опасна болест.

Ако искате да се справите с проблема максимално бързо, ефективно и дълготрайно, можете да разчитате на Превента ДДДД ЕООД. Ние не само сме лицепнзирани да извършваме услуги по дератизация, но и имаме дългогодишен опит в борбата с гризачите. Освен това, използваме най-съвременните методи, средства и препарати против плъхове. Доверете ни се – заявете дератизация онлайн още сега!