Разговаряме с д-р Владимир Златков – специалист с 25-годишен опит в пест контрола, който в практиката си ежедневно се сблъсква с различни проблеми с вредители. Има докторска степен по медицинска ентомология и опит с големи клиенти от хранително-вкусовата промишленост и други обекти, където контролът на вредителите е част от системите за качество и безопасност. Работил е в почти всички големи пест контрол фирми у нас, а понастоящем е ръководител на ДДД дейности в Превента.
Да поговорим за някои от често срещаните вредители у нас. Вярно ли е, че ако видиш една хлебарка нощем, има още 100 скрити в жилището?
Кафява (немска) хлебарка (Blattella germanica)
Общо взето – да, особено ако говорим за кафявите (Германски) хлебарки. Видите ли една в жилището, това е само върхът на айсберга. Те живеят на гнезда и водят скрит начин на живот, а местообитанията им най-често са в самите жилища (особено кухните). Така че появата на една обикновено е знак, че има скрит проблем и трябва да се вземат мерки.
А ако говорим за черните (Ориенталски) хлебарки, нещата са малко по-различни. Те живеят на други места – по-хладни, тъмни и влажни като например мазета, абонатни станции, канализационни шахти и други подобни. При поява в жилища, се препоръчва обработка и на общите части на сградата.
Важно е да се има предвид и още нещо – възможно е двата вида хлебарки да се срещат едновременно – те не се конкурират, тъй като имат различни местообитания. И хората трябва да знаят, че една обработка в общите части, която е насочена срещу черните хлебарки, няма да реши проблема им в жилищата с кафявите, ако има такива.
Да преминем към дървениците – вредител, който създава проблеми на все повече хора. Защо е толкова трудно да се разпознае навреме наличието им?
Проблемът е комплексен. От една страна, дървениците са изключително дребни, активни нощем и през деня е трудно да се забележат, защото се крият на специфични, труднодостъпни места – в легла, матраци, сглобки на шкафчета и дори под тапети.
Ето защо най-често появата на дървеници се забелязва по ухапванията. И тук идва другият проблем – хората много често ги бъркат с алергии или с ухапвания от комар. Има и такива, при които кожна реакция изобщо липсва.
А когато появата на дървеници в дома остане незабелязана, популацията бързо нараства. Една дървеница може да снася до 5 яйца на ден, а за целия си живот до 400.
Поради тези причини много хора си дават сметка, че имат нашествие от дървеници, когато проблемът вече е сериозен, а паразитите са се размножили и обработката е много по-трудна и изисква повтаряемост през определен период от време.
Случвало ли ти се е да правиш оглед или обработка в обект, в който само един човек от домакинството има ухапвания, а останалите – не?
Да, и то много често. Например в семейство с дете може единият родител или детето да имат ясно изразени ухапвания, а другият възрастен – не. Това силно затруднява и забавя разпознаването на проблема. Понякога чак след преглед при дерматолог става ясно, че причината са дървеници – и то само ако специалистът има опит с подобни случаи.
Как се различават ухапванията от дървеници от тези на бълхи и комари?
По принцип ухапванията на всички тези кръвосмучещи насекоми са доста специфични като проява, но не винаги. Трудността идва от това, че кожната реакция е индивидуална при всеки.
Например, при хората, които проявят алергии, ухапванията от дървеници изглеждат като големи, подути зачервени пъпки, които предизвикват не само сърбеж, но и болка при разчесване. И завяхват много бавно.
При ухапванията от бълхи и комари, алергичната реакция е много по-рядко срещана. Пъпките са по-дребни, завяхват по-бързо и се появяват веднага, докато при ухапване от дървеница кожната реакция най-често е забавена – усеща се часове след ухапването (или дори дни).
Всъщност, алергичната реакция при всички ухапвания от насекоми е към веществата, които те вкарват в организма ни – антигени, антикоагуланти и други. Антикоагулантите са вещества, които пречат на съсирването на кръвта, анестетиците пък ни възпрепятстват да усетим ухапването на момента. Тоест, тези вещества позволяват на насекомото да се насмуче с кръв необезпокоявано. Алергичните реакции са именно към тях.
Защо хората толкова често се провалят, когато се опитват сами да се справят с хлебарки, мравки или дървеници с препарати от магазина?
Един от проблемите е, че не винаги се ползват наистина добри и ефективни препарати слещу конкретния вид вредител. Хората често следват съвети на приятели, познати, съседи или нещо, прочетено онлайн от хора без никаква експертиза.
Второ, хората не винаги знаят и успяват да нанесат тези препарати там, където трябва – нямат това ноу-хау, което ние придобиваме с практиката.
Трето – в повечето случаи използват аерозоли, които нямат остатъчен ефект както професионалните препарати – тоест не действат по-дълго време в третираната площ, а разчитат на директен контакт и имат сравнително мимолетно действие.
Например, при обработка срещу дървеници, препоръчваме на клиентите да спят на обработеното място (най-често в леглото) още на същия ден, за да може да послужат като примамка за паразитите. Дървениците излизат от укритията, влизат в контакт с препарата, която има остатъчно действие, и умират.
Характерно за тези паразити е, че издържат дълго време без хранене – затова и даваме такива инструкции.
Друг проблем е, че хората просто използват неподходящи препарати – такива, които са от много дълго време на пазара и креватните дървеници или хлебарките са развили резистентност към тях. Просто не им действат.
И не на последно място, трябва да споменем, че аерозолните препарати, които са най-предпочитани от масовия потребител, крият рискове – те са летливи и биха могли да предизвикат някакво дразнене на дихателната система, тъй като обикновените маски за еднократна употреба не могат да осигурят пълна защита. Тоест, аерозолът може да мине през тях, което може да доведе до нежелани реакции.
А гризачите? Защо хората често не успяват да се справят сами с проблем с мишки или плъхове?
При гризачите и процедурите по дератизация също има специфики, с които повечето хора не са запознати. Отровите, които се използват в момента, имат забавено действие. Използва се т. нар. „пулсираща техника“, при която те действат след третия, четвъртият ден, за да не може гризачът, който е консумирал, да свърже смъртта с храненето.
Изчаква се пет-шест дни преди да се направи второ презареждане, когато вече плъховете, които първи са консумирали от нея, са загинали. И така процедурата се повтаря – прави се проследяване и презареждане докато се унищожи цялата популация.
Хората това нещо не го знаят. И казват, отровата е изядена, а още имаме плъхове. Истината е, че повечето от тези гризачи просто не са имали достъп до отровата.
Друг ключов фактор при дератизацията е самата примамка. За да има ефект, тя трябва да е достатъчно атрактивна за конкретния гризач. Това също е част от професионалния подход.
Кой е случаят от практиката ти, с който си най-горд?
Всъщност, не се гордея толкова с отделни моменти от моята практика, колкото с това, че през годините съм участвал в разработването и прилагането на добрите практики в контрола на вредители. В това да се осигури не само ефективността на ДДД обработките, но и за максимално опазване на човешкото здраве и на околната среда.
Когато започвах, екологичният аспект често се подценяваше. С времето изискванията към фирмите в сектора се повишиха, контролът стана по-сериозен, а клиентите – по-взискателни.
Това принуди целия бранш да се развива в правилната посока.
За мен най-ценната част от практиката беше именно стремежът да отговарям на високите изисквания на клиенти, които приемат пест контрола сериозно – включително като система за контрол на качеството и безопасността.
А какво е, според теб, най-трудното в твоята дейност – работата с препарати, тази с хора или унищожаването и контрола на самите вредители?
Най-трудна е работата с хора. Проблемът е там, че много от нашите клиенти не разбират, че трябва да се предприемат превантивни мерки и че когато проблемът вече е налице и популацията е нараснала, решаването му става по-сложно и по-скъпо.
Най-трудно е с онези бизнес клиенти, които смятат нашата дейност просто за административно задължение, произтичащо от някакви наредби и закони. Не ги интересува самата ДДД дейност, самите проблеми с вредители и тяхното решаване. Смятат я за „необходимо зло“ – разход, без който не може, а не като мярка за безопасност.
За съжаление се случва често и е много неприятно. Защото нашата цел, а и на пест контрола като цяло, е не просто да се „отбие номера“, а да се осигури безопасна среда – частни жилища, в ресторанти, в предприятия от хранително-вкусовата промишленост, във фармацевтични обекти и на много други места. В крайна сметка от това зависи здравето на всички ни.
Много хора не си дават сметка, но контролът на вредители всъщност е двустранна дейност. Клиентът и пест контрол операторът работят като екип. Иначе ефектът се губи. Ако клиентите не обръщат внимание на нашите препоръки и не спазват предложените превантивни мерки, нещата ставата по-трудно.
Затова работя с най-голямо удоволствие с клиенти, които разбират същността на проблема, слушат внимателно и следват съветите ни. Консултацията е изключително важна част от нашата работа, особено когато става дума за превенция срещу вредители.
