Технологиите се развиват с бясна скорост и променят почти всяка сфера от човешкия живот. Борбата с вредителите не прави изключение – навлизат нови методи като изкуствен интелект (AI), Интернет на нещата (IoT), облачни системи и генно модифициране.
В тази статия ще разкажем за тях, като се позовем на данни от научни изследвания, практики, които вече се използват и предлагат на пазара, както и на експертния опит на Превента. Нашата компания следи с интерес технологичните новости в сферата.
И докато пест контролът без съмнение също има нужда от иновации, засега не можем да се лишим от традиционните методи, чрез които контролираме вредителите. Още по-малко – от човешкия фактор.
Съдържание
Как IoT и AI се включват в борбата с вредителите
Интернет на нещата (IoT) и изкуствения интелект (AI) се превърнаха в нещо като магически думи, които непрекъснато се въртят в публичното пространство, но и завземат нашето ежедневие. Добър пример за това са смарт часовниците или съдържанието в социалните медии, огромен дял от което е създадено с помощта на AI.
Именно тези две ключови технологии са и в основата на дигитализацията на пест контрола. Комбинацията от високотехнологични сензори, мрежова свързаност, обработка на данни в облачна среда с помощта на AI позволява не само професионален мониторинг, но цялостен “смарт” подход в борбата с вредителите.
Какво представляват IoT капаните?
Не си представяйте устройства, които залавят вредители като традиционните капани за гризачи например. Става дума за друго: електронни системи, оборудвани със сензори, камери и безжична свързаност, които засичат, идентифицират конкретния вид вредители и изпращат нотификации за това в реално време.
Някои от IoT капаните използват пасивни инфрачервени сензори (PIR) за регистриране на движение, но има и такива с вградени камери, които анализират изображенията чрез предварително зададени алгоритми на AI. Те са значително по-добри защото позволяват идентифициране на вида на вредителя в реално време.
След засичане на активност, устройството изпраща информацията към облачна платформа, където данните се обработват автоматично. Потребителят (било то пест контрол специалист или собственик на имот) получава известие за това в реално време чрез мобилно приложение, имейл или контролен панел. Така няма нужда регулярни инспекции за вредители, но по-важното е, че може да се реагира веднага и по най-добрия възможен начин.
Смарт пест контрол в действие: добри примери от практиката
И ако всичко това ви звучи като научна фантастика, трябва да знаете, че подобни смарт системи за мониторинг и идентификация на вредители вече се използват и предлагат от напредничави международни компании като Rentokil например.
Тяхната система Rentokil PestConnect комбинира IoT решения, камери и AI, за да следи за поява на мишки и плъхове в реално време. В момента се използва основно за индустриални и търговски обекти с висок риск от нашествия на гризачи като хранителни складове, производствени помещения, болници, ресторанти. Но вероятно съвсем скоро подобни системи за мониторинг на вредители ще има в много частни „смарт“ домове.
Компании като Bzigo вече разработват лазарни детектори за комари, съвместими с платформи като Google Home или Amazon Alexa.
Нова вълна в пест контрола: генно модифициране и топлинна атака
Докато IoT и AI технологиите се фокусират върху мониторинга и бързата реакция, генетичните методи за борба с вредителите целят дългосрочно намаляване на техните популации. В комбинация с топлинна обработка, която отдавна се използва за унищожаване на някои видове насекоми, тази технология е наистина обещаваща. Особено след многообещаващото откритие на международен екип от учени, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
Накратко, след десетилетия работа в тази насока, учените успяват да идентифицират генът, чиято мутация е в основата на термосензитивната летална технология (tsl), използвана за оптимизиране на техниката за стерилизиране на насекоми – Sterile Insect Technique (SIT). Нарича се LysRS и е открит у Средиземноморската плодова муха (Ceratitis capitata) – селскостопански вредител по много видове плодове и зеленчуци.
Как работи технологията? Учените въвеждат мутация в LysRS, която води до появата на температурно чувствителен летален (tsl) фенотип, при който женските ембриони загиват при краткотрайно повишаване на температурата, докато мъжките остават жизнеспособни. Това позволява да бъдат създадени множество мъжки индивиди, които впоследствие се подлагат на SIT и се пускат в околната среда. Тъй като те са стерилни, популацията на вида намалява.
Технологията е демонстрирана върху Ceratitis capitata, но според учените тя може успешно да бъде използвана за контрол и на други насекоми. Може би най-опасните видове, върху които е приложима, са комарите – вектори редица опасни заболявания като малария, денга, чикунгуня, западнонилска треска и други. Тези болести продължават да отнемат стотици хиляди животи годишно в регионите, където са ендемични.
Този метод съчетава прецизността на молекулярната биология с практическата приложимост на класическите SIT програми. И е напълно екосъобразен.
Традиционните методи за борба с вредителите, които остават незаменими
Докато иновациите в пест контрола напредват с бързи темпове, традиционните методи остават в основата на ежедневната борба с вредителите. Тези подходи продължават да се развиват – въвеждат се нови активни съставки за отделните препарати, по-екологични формули, по-безопасни за хората и домашните любимци методи.
При правилна преценка и приложение съобразно добрите практики, традиционният пест контрол остава бърз, ефективен и достъпен за масовия потребител.
Важно е да се подчертае, че новите технологии – независимо дали става дума за IoT мониторинг, AI диагностика, или генетично въведена стерилност – не изместват, а по-скоро допълват съществуващите традиционни методи за борба с вредителите.
