Домашните мухи са най-известните от 120 000 вида мухи (групирани в 70 семейства), познати на науката и категоризирани от нея. Те могат да бъдат открити по целия свят като изключим Антарктида и някои острови. Домашната муха е навсякъде, където има хора. Мухите могат да пропътуват огромни разстояния, защото са неразделни спътници на човека. Те могат да летят, кацнали на багажа му, със самолет или да изминат хиляди километри случайно попаднали в багажника на колата. Мухите може да са снесли яйцата си на предмети, които хората пренасят или на стоки, които прекосяват цели океани. Но иначе рекордът за разстояние, изминато самостоятелно от една муха в летеж е 32 километра.
Съществуването на домашната муха датира от преди 65 милиона години. Домашните мухи са вредители, защото лесно се възпроизвеждат и предават множество заболявания. Хората прилагат различни инсектициди, за да ги унищожат, но броят им не намалява, а те дори са резистентни на някои от тези химикали. От друга страна, домашните мухи са полезни, защото ускоряват процеса на разграждане на органичните отпадъци. Хората смятат мухите за отблъскващи и нехигиенични. И това не е случайно.
Мухите имат интересно поведение и собствено очарование. Мъжкият е отговорен за ухажването и репродуктивността на вида. Той идентифицира женските по феромоните, които те произвеждат. Феромонът е химически сигнал, който позволява на мъжкия да разбере, че женската муха е сексуално зряла и готова да се съвокупли. Мъжкият не проявява финес, когато показва интереса си. Той се сблъсква с обекта на своите намерения във въздуха, докато и двамата са в полет, макар че чифтосването се извършва на стабилна повърхност. Ако женската муха не прояви интерес към ухажването, тя излита или избутва мъжкия от тялото си. Може да звучи така, сякаш намирането на женска е лесна задача, но някои мъжки мухи погрешно се насочват към други от същия пол или дори неживи предмети. Това може да се случи, защото някои женски не произвеждат високи нива на феромони и мъжките могат да объркат малки тъмни предмети за други мухи.
Ето още 9 интересни факта, които може би не знаете за мухите:
1. Процесът на хранене при мухите протича извън и вътре в тялото им. На върха на хоботчето си за хранене мухата притежава малка четчица, чрез която отронва парченца храна. Върху така приготвената хапка мухата поставя слюнка и повръща стомашен секрет. Това спомага на приготвеното блюдо да се разложи и тогава мухата го всмуква чрез хоботчето си. Ако храната не е достатъчно добре втечнена, мухата я прехвърля в специална част на тялото си, където добавя стомашен сок. Когато веществото се втечни, то се излива в стомаха на мухата.
2. Домашните мухи са носители на множество болестотворни бактерии. Гангрена, туберкулоза, дизентерия, антракс, чума и различни видове отравяния са само някои от болестите, предавани от мухи. Домашните мухи дефекират на всеки няколко минути. Това е един от факторите, които улесняват предаването на болести.
3. Женските снасят до 500 яйца през живота си, поетапно на няколко партиди от по 75 до 150 яйца, обикновено върху храната, с която се хранят в този момент. Мухата претърпява пълна метаморфоза: яйцето се трансформира в ларва, ларвата се трансформира в какавида, а какавидата се превръща във възрастно насекомо. Пълното развитие продължава 10 дни. Домашните мухи имат невероятно висок репродуктивен капацитет. Без естествени врагове мухите и тяхното потомство биха могли да покрият всички континенти на Земята до височина 5 метра след няколко месеца възпроизводство.
4. Вкусовите рецептори на мухата са на краката й. Как мухите решават, че нещо е апетитно? Стъпват върху него! Подобно на пеперудите, домашните мухи имат вкусови рецептори на върховете на крайниците си. В момента, в който мухата се приземи на нещо, което я интересува – боклук, купчина тор или може би вашия обяд – тя започва да опитва вкуса му, като се разхожда по него. Мухите имат шест крака. На върха на всеки има кукичка и вендузи, благодарение на които мухата успява да се задържи и да се предвижва по различни повърхности. Мухата редовно почиства върховете на краката си и повърхността на крилата си. Чистите крачка са й нужни, за да може прецизно да подбере храната си, а замърсяванията по крилата могат да доведат до нарушаване на равновесието при полет.
5. Някои мухи опрашват цветя. В арктическите райони и по екстремните височини на някои планински върхове, където пчелите са особена рядкост или даже липсват, мухите са тези, които опрашват растенията.
6. Мухите рециклират отпадъците от храна. Без тях светът щеше да бъде много по-мръсно място за живеене. Те спомагат за разлагането на трупове, което от своя страна води до обогатяване на почвата.
7. Без мухи ще изчезнат други видове: жаби, гущери, паяци, прилепи, водни кончета, риби и птици.
8. Те са показатели за качеството на водата.
9. За много видове мухи няма защита. Използването на пестициди върху културите, в опит да се унищожат мухите и насекомите, всъщност причинява повече щети на екосистемата, отколкото на самите мухи. За градинарите мухите дори имат положителна роля, защото ларвите им се хранят с листни въшки, които са доста големи вредители.
