Обикновено не мислим за комарите като за супергерои. Ако обаче се абстрахираме от досадното жужене, сърбящите пъпки и болестите, които пренасят, тези малки кръвопийци има с какво да ни впечатлят. От свръхчувствително обоняние до умения за оцеляване в екстремни условия, комарите демонстрират поразителен набор от “суперсили”, които ги правят едни от най-добре адаптираните насекоми на Земята. И едни от най-трудните за контролиране. Ето кои са тези суперсили:
Съдържание
1. Изключителното обоняние на комарите
Ако сте се чудили какво ни прави толкова лесна плячка на комарите, това е най-вече тяхната специализирана обонятелна система. Тези насекоми са способни да ни «подушат» отдалеч – според учените дори от разстояние от 50 метра. Но това е само началото.
Скорошни научни изследвания, насочени към създаването на по-ефективни репеленти и стратегии за контрол на комарите, стигат до изненадващи открития. В следствие на редица експерименти с ДНК на комарите от вида Aedes aegypti, учените установяват, че обонятелната система на тези насекоми функционира по различен начин от тази на хората и мишките например. Докато при бозайниците всеки обонятелен неврон има само един тип рецептор, невроните на комарите са способни да създават и проявяват множество различни рецептори едновременно. Това им позволява да разпознават и интерпретират много по-широк спектър от миризми с по-малък брой неврони.
Ако трябва да навлезем в подробностите, обонятелната система на комарите се състои от три основни типа сензорни механизма, разположени в антените и максиларните палпи – малки придатъци близо до устния апарат на насекомото. Първият тип са т.нар. одорантни рецептори, които са чувствителни към алкохоли и алдехиди – вещества, които се срещат в човешката пот. Вторият тип са йонотропните рецептори, специализирани в откриването на киселини и амини, които също са компонент от телесната миризма на човека. Третият и може би най-изненадващ тип са рецептори, подобни на вкусовите, които са специализирани в откриването на въглероден диоксид в издишания от нас въздух.
Разбира се, обонятелната система на комарите би била безполезна без високо специализиран устен апарат. Това е тяхното истинско оръжие, а обонянието служи като мерник. Сензорите им за топлина и въглероден диоксид служат не само за намиране на жертви, но и за локализиране на най-добре кръвоснабдените зони в човешкото тяло. Така че, не си мислете, че комарите хапят наслуки.
2. Комарите е и техния високо специализиран устен апарат
Обикновено го наричаме „хоботче“, но то е много повече от това. Женският комар е оборудван с устен апарат, наречен пробосцис, който демонстрира изключителната еволюционна адаптация на тези насекоми – той е сложен и специално пригоден за ефективно пробождане и изсмукване на кръв. Бързаме да уточним, че хапят само женските комари – защото им е необходим протеинът от кръвта за развитието на яйцата.
Хоботът всъщност се състои от шест игловидни части (стилети), които работят заедно с хирургическа точност. Две от тях пробиват кожата, две държат тъканта разтворена, а останалите два представляват канали – единият е същинското хоботче, през което се всмуква кръв, а през другия се за инжектира слюнка. Тази слюнка съдържа обезболяващи, които правят ухапването им почти неусетно, и антикоагуланти, които предотвратяват съсирването на кръвта.
3. Водните суперсили на комарите
Всички знаем, че комарите се въдят край вода, особено застояла. Но може би не знаете, че водата е необходима за жизнения им цикъл, и по-точно за стадия на ларвата, който преминава изцяло във водна среда.
Ето защо женските насекоми полагат яйцата си във вода или в среда с висока степен на влажност. Благодарение на специалните водоотблъскващи власинки по крайниците си, комарите могат да кацат, да се задържат върху водната повърхност, както и да излитат от нея – нещо доста нетипично в света на насекомите.
„Водната“ суперсила на комарите е великолепен пример за адаптивността им, която им позволява да оцелеят и процъфтяват в различни условия и среди. Друг такъв пример е „зимната“ им суперсила.
4. Способност за хибернация на комарите
Повечето комари по нашите географски ширини не оцеляват през зимата заради ниските температури. Някои видове обаче, като например азиатския тигров комар (който вече е широко разпространен и в Европа), могат да влязат в режим на хибернация, който при насекомите се нарича “диапауза“, и да се събудят чак напролет. Правят го предимно женските възрастни индивиди, за да могат да оцелеят по време на студените месеци.
По време на диапаузата метаболизмът и активността на комарите е на екзистенц-минимума. Тази тяхна „зимна“ суперсила е ключова за устойчивостта на популациите на насекомите в региони със студена зима. И като споменахме „популации“, нека разгледаме и още една впечатляваща способност на комарите, която е свързана с размножаването.
5. Репродуктивните способности на комарите
Макар да се чифтосват само веднъж през краткия си живот, комарите се размножават с главоломна скорост, създавайки ни сериозни проблеми с многобройните си популации. Как успяват да го постигнат?
Първо, подобно на редица други видове насекоми, след чифтосване женските екземпляри съхраняват сперматозоидите в специализирани органи, наречени сперматеки. Това им позволява да снасят оплодени яйца дори при неблагоприятни условия и при липса на мъжки екземпляри. Правят го след всяко хранене, като броят на яйцата може да достигне 300. Така, при оптимални условия на средата, само един женски комар е способен да снесе около 2000 яйца през краткия си живот.
В рамките на дни тези яйца се превръщат в ларви, които (както вече споменахме) живеят във вода. Необходима им е около седмица, за да се развият в какавиди, а след това още няколко дни за да се превърнат във възрастни комари, готови да продължат цикъла отначало.
Тази невероятна репродуктивна мощ на комарите не само им позволява лесно и бързо да колонизират нови територии, но и изключително много затруднява контролирането на техните популации.
