1. Със сигурност сте виждали сенокосци, но знаете ли, че тези паякообразни всъщност не са паяци? Макар и да приличат на паяци, и да спадат към семейство Arachnida, не се заблуждавайте – към този клас спадат паяци, скорпиони, псевдоскорпиони, кърлежи и сенокосци. В България сенокосците са често срещани, като могат да живеят и в жилищата на хората.
2. Не са отровни. Един често срещан градски мит е, че сенокосците имат силна отрова, но зъбите им са твърде малки, за да хапят. Сега знаем, че тези същества не са дори паяци и за да разколебаят мита, сенокосците нямат отровни жлези. Така че, ако срещнете сенокосец в градината, не изпадайте в ужас.
3. Още нещо, което различава сенокосците от паяците, е това, че нито правят мрежи, нито могат да произвеждат паяжина. Освен това тялото им е по-просто устроено от това на пяците. Имат само 2 очи, не 8, и могат да ядат всякаква храна, не само течна.
4. Преструват се на мъртви, за да избегнат хищниците. Въпреки несъразмерно дългите си крака, при заплаха сенокосците не ги използват, за да избягат. Те просто предпочитат да се престорят на мъртви за няколко минути, докато заплахата отмине.
Птиците, жабите и гущерите често включват в менюто си сенокосци. Арахнидите имат няколко стратегии, за да не станат обяд, включително да се преструват на мъртви. Най-очевидната им особеност, за да избегнат хищническите атаки, е производството на химически субстанции от жлези върху телата им, които отблъскват хищниците. Сенокосците обикновено се маскират изключително добре. През деня много от тях се крият в пукнатини, а когато са обезпокоени, се свиват и остават неподвижни в продължение на няколко минути. Камуфлажът си казва думата – мръсотия, поизгнили листа, парчета дървесина и свилият се кафяв сенокосец – той просто изчезва от погледа на врага. За много хищници, ако нещо спира да се движи, те вече не могат да го видят. Сякаш изчезва за тях.
5. Тези паякообразни могат да бъдат открити на всеки континент без Антарктида. Обикновено те се срещат във влажни помещения – например под камъни, в пещери, или скрити под листата. Най-разнообразни са в тропическите райони, където влажният климат и гъстата зеленина им позволяват да живеят на много места.
6. Възможно е да има до 10 000 вида сенокосци, като понастоящем са описани от 6000 до 7000. Те могат да изглеждат много различно в зависимост от това къде живеят и всеки вид живее в ограничена зона. Така например на един планински връх може да има един вид, а на друг връх – друг вид. Краката при различните видове могат да бъдат различно дълги, тялото с различна окраска, цветове, наличие или не на бодли и т.н.
7. Понякога може да се забележи огромно струпване на сенокосци на едно място, толкова много, че човек може да се заблуди, че вижда голям кичур коса… Не е съвсем ясно защо сенокосците имат такова поведение, но се предполага, че то се проявява, когато времето е сухо и те трябва да запазят по-висока влажност. Или е защитен механизъм, за да не бъдат изядени.
8. Може би бихте си помислили, че с тези дълги крака сенокосците обичат да се скитат насам-натам, но това не е така. Ето как протича приблизително деня на сенокосеца: прекарва деня си в някоя пукнатина, а вечер излиза навън, избира си някое листо и прекарва там нощта. На разсъмване, обратно се връща в пукнатината.
9. Чистят се. За да се спасят от паразити, които често ги нападат, сенокосците старателно прокарват краката през щипците в устата си. Може да се забележат малки червени акари на тези места на сенокосците, които те не са успели да почистят.
10. Кракака им не порастват отново, ако бъдат откъснати. В природата са срещат доста сенокосци с наранени или откъснати крака, но възрастните екземпляри нямат никакъв шанс да възстановят изгубеното или да им порасне нов крак. Това е лоша новина за видове, които доброволно жертват крака, за да се измъкнат от хищници или за видове, в които мъжките се борят и се опитват да скъсят задните крака на опонентите си с големите си шипове.
11. Мъжките и женските сенокосци могат да изглеждат много различно, но… има два вида мъжки. Алфа, които много се различават на външен вид от женските, и бета, които съвсем приличат на женските. Предимството на бета сенокосците е, че могат лесно да отидат при женските, без да са забелязани от алфа мъжкарите и без да влизат в конкуренция с тях. Алфа и бета мъжкари се срещат и при други животни, например при някои риби.
Comments are closed.