За насекомите е известно, че са странни, сравнително малки по размер същества. Но практиката показва, че някои от тях могат да се движат, да пълзят, да бягат и да летят по-бързо от много други същества в света, включително и съпоставимо с хората. Нека да видим класацията на някои от най-бързите насекоми в света, започвайки от по-бавните:
Водомерки
Това са най-бързите насекоми, живеещи по повърхността на водата. Скоростта на придвижване им е 4 км/ч. Интересно е как „ходят“ по водата на езера и ручеи без да се намокрят? Изучаването на повърхностите на техните крачета е намерило отговора: като са върху водата, те сякаш прилепват върху нея, техните крака са покрити с нежен филм от восък, който отблъсква водата. Освен това по тях има много миниатюрни влакънца, задържащи въздух и по този начин образуват въздушни възглавнички, непозволяващи им да потъват.
Хлебарки
Рекордът за най-бързо движеща се хлебарка е измерен през 1991 г., когато представител на вида Periplaneta americana се предвижил със скорост 5.4 км/ч. Това е дължина, която за секунда насекомото преминава разстояние, равно на петдесет дължини на тялото на самата хлебарка. Ако я съпоставим с човешките пропорции, то човек, за да постигне същия пробег, би трябвало да се придвижи със скорост от 330 км/ч.
Бълхи
Това са безкрили, но досадни насекоми, които обитават среда в контакт с човека. Обичайно се придвижват със скокове. Тази скорост е измерена и е равна на 1.9 м/сек или 6,8 км/ч. Не им пречи и животинската козина, в която обикновено се спотайват, там също успяват бързо да се преместват. Това ги прави по-незабележими и още по-трудно уловими. Разнообразието на бълхи е голямо – познати са 2086 вида. Сред паразитните насекоми те са водачи по бързина.
Бръмбари от семейство Подскачащи бегачи
Те са рекордьори в бягане на кратки разстояния. Скоростта им на придвижване понякога може да превиши 2 м/сек. (7,2 км/ч) За човека се явяват полезни насекоми, защото унищожават насекоми, които посягат на градинските растения. За едно лято такъв бръмбар може да изяде над 400 такива вредители. За да се спаси от своите врагове, се придвижва бързо от едно място на друго, правейки резки излитания и снижавания надолу. Все пак основната си храна набавят от земята, хапвайки някои насекоми и техните личинки. За да ги усвои, ги полива със стомашен сок, съдържащ разграждащи ферменти и те се превръщат в хранителна кашица.
Скакалци
Това са безжалостни вредители, които унищожават за няколко часа целия добив в селското стопанство. За да търсят все нови и нови територии, засети с подходящи посеви, скакалците се придвижват със скорост от 20 км/ч. Могат да изминат 100 км разстояние дневно. Ако имат достатъчно храна, живеят предимно индивидуално, но ако са в търсене на плячка, се преселват на огромни колонии от летящи насекоми, които опустошават за броени минути и часове нивите. Местят се основно сутрин или вечер.
Стършели
Те са по-едрички по размери насекоми и летят със скорост от 25 км/ч. Търсят си за ядене нектар и растителна храна, съдържаща захари. Понякога налитат и на по-дребни насекоми. Убиват ги с отрова и после ги разкъсват с мощните си челюсти. Могат да умъртвят пчели, щурци, оси и скакалци. С преработената храна от животински поризход те хранят личинките си. Ухапването им е токсично за човека и може да предизвика усложнения.
Пеперуда „мъртвешка глава“ (Acherontia lachesis)
Този вид пеперуди са считат за най-бързите в света – развиват до 54 км/ч. В света са пеперудите са просто виртуози. Тъй като прекарват много време във въздуха, увисват над цветчетата, за да си изсмучат нектар чрез специален хобот. За тази цел размахват много бързо крилцата си, за да запазят статичното си положение във въздуха. Повече са активни през нощта. Името си са получили заради отпечатъка върху тях, който наподобява човешки череп.
Конски мухи
Те летят със скорост от 60 км/ч., но само в брачния им период. Популярни и разпространени мухи, липсват само в студения климат на Антарктида, Гренландия и Исландия. Те са стар вид, едри мухи, които хапят лошо. Даже за човека ухапването им е опасно, защото са преносители на всякакви болести. Предпочитат места, където пасат едри животни, заблатени участъци и на границите на различни екосистеми. Близостта им с човека укрепва тяхната популация.
Пчели
Пчелите могат да летят със скорост от 65 км/ч и също са сред бързолетящите насекоми. Те са неуморими събирачи на нектар и успяват да съберат такова количество, колкото е и самото им тегло. Когато вече се е „натоварила“, пчелата лети с около 30 км/ч. За да съберат един кг нектар, те правят около сто и петдесет хиляди полета, при които прелитат 450 000 км. Това е разстояние, равняващо се на десетократната обиколка на земния екватор. Поради тази необходимост, природата ги е дарила със способност да летят умело и бързо.
Водни кончета
Те са най-бързо летящите насекоми, но държат рекорда и по отношение на насекомите въобще. Някои екземпляри от този вид се придвижват със скорост от 97 км/ч. Разбира се водното конче не лети постоянно с максимална скорост – обичайната е 30 км/ч. Предвиждайки къде ще се намира жертвата им в следващите мигове, те заемат тактическа позиция. За тази цел извършват интелигентни изчисления за супер кратко време: пресмята се ъгълът, от който плячката ще дойде по-близо, скоростта, с която ще долети, посоката. Остава му само да я сграбчи. Водните кончета са хищни насекоми, които си хапват други летящи видове, които не са успели да придобият такива качества.
Скоростта при насекомите не е просто фактор, а способност за приспособяване и оцеляване на съответната популация. Все пак това е ожесточена борба между видовете за преживяване.
