Кръвосмучещите насекоми са от милиони години, но тяхното развитие като вид се е случило в паралел с развитието на онези същества, с които те са свързани. Тези дребни кръвопийци са добре проучени, нека отделим някои любопитни факти, свързани с техния живот в съжителство с бозайници и хора.
1. В по-ранни етапи на еволюционното си развитие бълхите са имали крилца, подобно на насекомите. Постепенно са отпаднали, защото паразитният им начин на живот възпрепятствал тяхното наличие. Обикновено бълхите се придвижват в условия на гъста козина, в тези условия крилата биха им били само пречка. За сметка на това са се развили задните им крака, за да могат лесно и бързо да отскачат при спасително бягство.
2. Задните крака на бълхите в обтегнато положение са по-дълги и от самото тяло. Когато бълхата трябва да си посмуче кръв, тя се свива максимално. При нужда от бягство или придвижване моментално е в състояние да отскочи, ползвайки „трамплина“ на дългите си задни крачка.
В задните им крака има нещо като въздушни кухини. Те са свързани с дихателната система на бълхата. При нужда от отскок тези кухини в краката им се изпълват с въздух, което служи за омекотяване при такова рязко движение. За тази цел служи и още един способ: в организма на тези кръвосмучещи има специализиран белтък, наречен резилин. Той придава изключителна еластичност на телцето при „приземяване“.
3. На главата си бълхата им нещо като „антенки“. Те участват в обонянието и в осезанието на бълхата. Но и не само: самецът ги използва при съвкупление да придържа самката. Бълхите притежават свръхчувствителност за въздушни и механични колебания. За тази цел им помагат едни специални власинки, разположени върху задната част на коремчето им. Те улавят и най-финото колебание, поради което и успяват да отскочат и се спасят, ако ги нападнем.
4. Младите паразити никога не се размножават гладни. Храната им дава енергия за съчетаване с партньора, а също и служи като основа за образуване на половите им продукти.
Интересно е и размножението на бълхите. Самката е малко по-голяма по размер от самеца. Съвкуплението между мъжкия и женската става в поза, при която самката е отгоре върху самеца, а той я придържа с „антените“ си, за да не падне по време на акта. Самото вкарване на половия орган на мъжкия продължава до десет минути, а самият акт може да продължи и до десет часа.
За да се развие бъдещото потомство добре, на женската бълха са ѝ нужни разнообразни хранителни вещества. Поради тази причина в такъв период тя става особено активна в търсене на храна.
5. Самката отделя около петстотин яйца, а в някои случаи те достигат до осемстотин. Интересното е, че бълхите не си поставят яйцата на едно място, а буквално ги разхвърлят навсякъде. Скоростта на това разхвърляне е толкова голяма, че те просто летят в разни страни. Явлението не е случайно. Този механизъм дава две преимущества за потомството: увеличава се процентът на оживяване и на второ място – намалява конкуренцията при търсене на храна в сравнение с това да са всички на едно място.
6. Времето, което е нужно на бълхата да се засити, е 20 минути. Ако продължи повече, значи си търси храна в запас. Какъв е цветът на новоизлюпената личинка на бълхата? Изглежда бяла, а когато се нахрани, става черна. Бълхите се хранят с кръв или с друга органична материя, разположена по повърхността на кожата.
7. Бълхите са топлолюбиви животинки. Срещат се и такива, които издържат и на отрицателни температури. Например такава е антарктическата бълха. Тя живее на ширини, където няма насекоми, но се е приспособила, защото се заселва по телата на птици или на животни с козина.
8. Колко скачат бълхите? Макар и дребни по размери, бълхите могат да поскочат на 30-50 см, тоест прехвърлят собствения си ръст сто-двеста пъти. Ако го съотнесем с човека, това би означавало той да прескочи Айфеловата кула…
И още нещо относно скоковете на бълхите: те са толкова неуморими и издръжливи в това си проявление, че при нужда са способни да скачат 30 000 пъти подред. Въобще големи скокливци!
9. Бълхите издържат и на глад. Може да не хапнат нищо и три месеца подред, но в момента, в който попаднат на „плячка“ хищно нападат. Паразити са само възрастните екземпляри. Личинките на бълхите си хапват само късчета от кожата и поемат суха кръв.
10. Домашните любимци са любима територия за развъждане на бълхи. Всеки, който има домашно куче или котка, ги е виждал как със зъби понякога се впиват в тялото си. Това е защото бълхите не им дават покой. Чрез тях вредителите се разпространяват из цялата къща. Някои от тях може да са преносители на опасни инфекциозни болести, поради което е нужно да се стопира размножението на „скокливците“.
Избавяне от бълхитe
Бълхите в минали епохи са били източници на големи инфекциозни епедемии, допринесли за смъртта на стотици хиляди и милиони. Как да се избавим от тях? На първо място – като се погрижим за домашните си животни. Във всяка зооаптека днес има противопаразитни средства. Може да изберете от богатата гама. Някои действат целево, други комплексно на паразитите. Заедно с бълхите обикновено загиват и кърлежите, както и хелминтите, не по-малко опасни същества, които обичат да съжителстват с нас.
Наред с обработката на животните е нужно да се обработи и жилището. Дезинфекцира се пода и настилките върху него – килими, черги и други. Както се разбра, яйцата на бълхите са разхвърляни навсякъде, така че едва ли има незасегнато място. Докато се третира жилищната площ, домашните животни не трябва да са там. Нужно е и да са покрити всички вещи за хранене и лична употреба като играчки, дрехи. Ако в дома ви са попаднали бълхи, най-добре е да се доверите на професионалисти в тая сфера за бързо и ефикасно справяне с проблема.
Бълхите идват в жилищните помещения и чрез гризачи като мишки, плъхове. За профилактика може да послужат природни средства като суха вратига и пелин, които се поставят на някои места из жилището.
Най-сигурният начин да се предпазим от бълхи е като не развъждаме или отглеждаме вкъщи млекопитаещи животни. Рибки, папагали или игуани са тяхна алтернатива. Но и дори това не е гаранция, че няма да си вкараме бълхи отвън.