1 милион паяка правят рядко срещан златист плат

26.07.2017 admin

диви паяци правят златист платВ Американския природонаучен музей в Ню Йорк можем да се насладим на уникална гледка – изключително рядък текстил, изработен от коприната на повече от един милион диви паяци.

За производството на този златоткан плат 70 души прекарват четири години, събирайки златни паяци, които плетат спираловидни мрежи в Мадагаскар, а други десетина работници внимателно изваждат около 25 метра копринено влакно от всеки един от паякообразните. Полученият плат с размери 3 на 1 метър е единственият по рода си изработен от естествена коприна, произведена от паяци.

“Паяжинната коприна е много еластична и има голяма якост на опън, която е невероятно силна в сравнение със стоманата или кевлара (Kevlar е регистрирана търговска марка за пара-арамидно синтетично влакно, свързано с други арамиди като Nomex и Technora. Разработена от Стефани Куолек от DuPont през 1965 г., този материал с висока якост се използва за първи път в началото на 70-те години като заместител на стоманата в състезателните гуми. Обикновено материалът се използва за направата на въжета или тъкани листове, които могат да влязат в употреба и като съставка на други компоненти.)”, казва експертът по текстил Саймън Пиърс, който ръководи проекта. “Навсякъде по света има научни изследвания, които се опитват да възпроизведат свойствата на паяжинната коприна и да я прилагат в различни области на медицината и промишлеността, но никой досега не е успял да възпроизведе 100% от свойствата на естествената паяжинна коприна.”

златист плат от диви паяциПиърс разработва идеята за платове, изтъкани от коприна, произведена от паяци, след като се запознава с работата на френския мисионер Якоб Пол Камбю, който е работил с паяците в Мадагаскар през 1880-те и 1890-те. Камбю конструира малка машина, ръчно задвижвана, за да извлече коприна от до 24 паяка наведнъж, без да ги нарани.

“Саймън успя да построи реплика на тази машина, която извлича коприна от 24 паяка и е била използвана в началото на века”, казва Никълъс Годли, който ръководи проекта с Пиърс. Като експеримент тези двама иноватори събират първоначална партида от около 20 паяци. – Когато ги поставихме в машината и започнахме да я въртим, тази хубава копринена златна нишка започна да излиза” – споделя Годли.

Първите експерименти на отец Комбю били направени по много опростен начин. Паяците са били затваряни в кибритени кутийки и чрез леко притискане в областта на корема той успявал да извлече и да навие върху малка макара, ръчно, нишка, която понякога достигала дължина от 450 метра.

Изследователите отдавна са заинтригувани от уникалните свойства на паяжинната коприна, която е по-здрава от стомана или Kevlar, както и много по-гъвкава, разтягаща се до 40% от нейната нормална дължина, без да се разкъсва. За съжаление тази коприна е изключително трудна за масово производство. За разлика от копринените червеи, които са лесни за отглеждане в плен, паяците имат навика да се отдръпват един от друг, когато се настанени твърде близо заедно.

За да получат толкова коприна, колкото им е нужна, Годли и Пиърс започнали да наемат десетки ловци на паяци, които да събират дивите паякообразни и внимателно да ги прибират в машината за производство на коприна. – „Трудно беше да намерим хора, готови да работят с паяци – каза Годли, – защото те хапят”.

До края на проекта, Годли и Пиърс извлекли коприна от повече от 1 милион женски златни паяци, които могат да се открият в изобилие в Мадагаскар и са известни с богатия златист цвят на коприната си. Тъй като паяците произвеждат коприна само по време на дъждовния сезон, работниците събират всички паяци между октомври и юни.

плат от нишката на диви паяциСлед това още 12 души са използвали ръчно задвижвани машини, за да извлекат коприната и да я изтъкат в конец с 96 влакнести нишки. Щом паяците свършили своята работа за целта, те били пуснати обратно в дивата природа, където би им отнело около седмица, за да регенерират коприната си. – „Така можем да се върнем и да уловим същите паяци – казва Годли. – Това е като подарък, който вечно се подарява, отново и отново”.

Разбира се, отнемането на четири години, за създаването на една-единствена тъкан от паяжинна коприна, не е много практично за учените, които се опитват да проучат свойствата на тази коприна или за компаниите, които искат да изработят материал за биомедицински проучвания или алтернатива на бронята Kevlar. Няколко групи учени са се опитвали да вкарат паякови гени в бактерии (или дори в крави и кози), за да произвеждат коприна, но досега опитите са били единствено умерено успешни.

Част от причината, поради която е трудно да се генерира коприна от паяк в лабораторни условия е, че тя в началото излиза като течен протеин, произвеждан от специална жлеза в корема на паяка. Използвайки техните спинарети (въртящ копринената нишка орган на паяк) паяците прилагат физическа сила, за да пренареждат молекулната структура на протеина и да я превърнат в плътна коприна.

Когато говорим за паяк, предящ коприна, ние говорим за това как паякът прилага силите си, за да направи физическа трансформация на течност в твърд материал”, казва експертът Тод Блейкъл от Университета в Акрон, който не е участвал в създаването на текстила. “Учените просто не могат да възпроизведат това, по начинът, по който паякът го прави. Всяка година се приближаваме все по-близо, за да можем да произвеждаме масово това природно чудо, но все още не постигаме успехи.”

Засега изглежда, ще трябва да се задоволим с един невероятно красив плащ, любезно предоставен от повече от един милион паяци.

плат от паяжината на диви паяци

 

 

Call Now Button