„Ако избухне ядрена война, тя няма да бъде спечелена нито от американците, нито от руснаците, нито от китайците. Победителят в Третата световна война ще бъде хлебарката.“
Това гласи реклама, цитирана в New York Times през далечната 1968 г. Посланието е повече от въздействащо. Нещо повече, звучи особено актуално днес, когато заплахата от ядрена катастрофа е реална.
Дали обаче твърдението, че хлебарките са способни да оцелеят след ядрен взрив е наистина вярно? Нека видим на какво се базира то, какво казват учените и каква в крайна сметка е истината.
Съдържание
Легендата за хлебарките и ядрената катастрофа
След като САЩ пускат атомните бомби над Хирошима и Нагасаки през лятото на 1945 г., светът вече не е същият. Една война приключва, а друга (Студената) започва. Съветският съюз и Щатите се впускат в яростна надпревара коя държава ще разработи по-мощно ядрено оръжие и провеждат множество експерименти в тази насока в различни части на света.
Логично, започват да набират популярност движенията за ядреното разоръжаване – именно такива активисти спонсорират рекламата в New York Times, която цитирахме по-рано. Вероятно някъде в този период се зараждат и слухове, че популации от хлебарки процъфтяват в опустошените райони около Хирошима и Нагасаки. Говори се, че единствените живи същества, които са пъплили след обезлюдените руини на японските градове и околността, били именно тези омразни насекоми. За това обаче няма намерени убедителни доказателства.
Независимо от това, медиите „раздухват“ мита за устойчивите на радиация хлебарки. Освен рекламата, която споменахме, вестниците и списанията от 60-те и 70-те години на миналия век изобилстват от карикатури, шеги и други материали, описващи хлебарките като супер-насекоми, неподвластни на радиация.
Попкултурата също подхранва легендата, че най-разпространените вредители в нашите домове са тези, които ще оцелеят сред ядрена катастрофа. В анимационния филм Wall-E от 2008 г., например, Земята е представена като постапокалиптична пустош, в която са останали само руини от човешката цивилизация, купища боклук и един самотен робот, чието някогашно предназначение е било да пресова отпадъци. Той си има приятел – хлебарка на име Хал. Изглежда, че това е единственото оцеляло живо същество след апокалипсиса, разтърсил планетата.
Друг пример е серията видеоигри Fallout, в която след глобална ядрена война Земята е населена от хлебарки-мутанти, наречени Radroaches. Те са едни от малкото оцелели след апокалипсиса – огромни и изключително агресивни. Тази игра превръща мита за непобедимите хлебарки в част от масовото съзнание на цяло едно поколение.
Какво казва науката за хлебарките и радиацията
Хлебарките пъплят по Земята от около 300 милиона години. Надживели са динозаврите и много други същества, които не са така устойчиви и адаптивни към условията на средата, колкото тях. Резистентни са към редица отрови, използвани срещу тях. Оцеляват над половин час без въздух, месеци наред без храна и седмица без глава.
Но когато става дума за радиация, хлебарките не са така устойчиви. Разбира се, способни са да понесат значително по-високи нива, отколкото нас, хората, и други бозайници, но бледнеят в сравнение с други насекоми – например обикновената плодова муха, дървоядите или някои паразитоидни оси.
Учените установяват, че хлебарките са от 6 до 15 пъти по-устойчиви на радиация от хората. Например хора, които са били на разстояние от около 20 км от епицентъра на атомната бомба над Хирошима, са били облъчени с около 1 200 рада и са загинали бавно и в ужасни мъки. Счита се, че облъчване от 400 рада може да бъде фатално за човек, докато насекомите, включително хлебарките, са много по-устойчиви.
И все пак е установено, че при облъчване от 1000 рада, репродуктивните им способности се нарушават. Това показва проучване на д-р. Д.Уортън и д-р М. Уортън още през 1959 г.
Малко по-късно, в хода на експерименти с радиация и немски хлебарки д-р. Рос и Кокран установяват, че при облъчване от 3200 рада, настъпва стерилност при всички насекоми – мъжки и женски. Според данните от проучването, при нива между 6 400 и 9 600 рада, всички хлебарки загиват.
При една хипотетична ядрена катастрофа нивата на радиация непосредствено до епицентъра биха били екстремни — потенциално над няколко хиляди рада. Съответно, въпреки по-високата устойчивост на радиация на хлебарките в сравнение с хората, е много малко вероятно те да оцелеят след директното облъчване, ударната вълна, високите температури и всички останали последствия от един ядрен взрив.
Но трябва да имаме предвид и нещо друго. В тази статия говорим само за видовете, които категоризираме като вредители. Тези хлебарки са се адаптирали към живот близо до хората и едва ли биха оцелели в наше отсъствие.
Ето защо, дори физически да преживеят след ядрена катастрофа, те едва ли ще се запазят като популации – просто защото няма да имат условия, за да оцелеят – каквито до този момент са имали благодарение на човечеството.
Чернобил: как радиацията влияе на насекомите
Няма публикувани изследвания, които да проследяват конкретно популации от хлебарки в зоната около Чернобил след аварията през 1986 г. И това не е изненадващо. Както вече обяснихме, хлебарките са синантропни и живеят предимно в близост до хора, а районът остава необитаем и до днес.
Photo credit: Mousseau & Moller, 2011
Има обаче данни за други насекоми и начина, по който радиацията ги засяга в продължение на десетилетия. Например, при Божите кравички (firebugs или Pyrrhocoris apterus) ясно се виждат мутации – асиметрични крила, деформации на хитиновата обвивка и други аномалии. Тези екземпляри са събрани на десетки километри от епицентъра, в райони, през които е преминал радиоактивният облак.
Научно изследване на Møller & Mousseau (2009) анализира числеността на различни насекоми и паяци 20 години след катастрофата. Резултатите показват, че популациите им значително намаляват с увеличаване на нивата на радиация в околната среда. Авторите установяват, че дори сравнително ниски дози фоново облъчване влияят изключително негативно на безгръбначните – като потискат репродуктивните им способности и увеличават честотата на аномалиите.
Въпреки репутацията си на едни от най-издръжливите насекоми на планетата, хлебарките далеч не са непобедими. Научните данни и примерите от Чернобил недвусмислено показват, че макар да понасят по-високи нива на радиация от хората, тези вредители не биха оцелели след ядрен взрив. Нито след две обработки на Превента ДДДД ЕООД.
