През последните години се съобщава за увеличен брой случаи на лайшманиоза в България, основно в Пловдив и областта. По данни на специалисти от УМБАЛ „Св. Георги“, цитирани в медиите, само за 2025 г. в клиниката са хоспитализирани 23 пациенти с лайшманиоза, докато за предходните 10 години общият им брой е едва 10. Това естествено поражда въпроси – какво представлява заболяването, как се предава и има ли реален риск за хората.
В тази статия ще разгледаме най-важното за лайшманиозата – от причинителя и начина на заразяване до формите, симптомите и препоръчителните предпазни мерки.
Съдържание
Лайшманиоза: същност, форми, разпространение
Опасна ли е лайшманиозата и какъв е рискът от заразяване в България? За да разберем реалния риск, нека видим какво представлява заболяването, в какви форми се среща и къде е разпространено.
Какво е лайшманиоза
Лайшманиозата е паразитно инфекциозно заболяване, причинено от микроскопични (протозойни) паразити от род Leishmania. Те попадат в човешкия организъм чрез ухапване от заразена пясъчна муха и започват да се развиват вътре в клетките.
По-точно, паразитите атакуват т.нар. макрофаги – клетки на имунната система, чиято основна задача е да „поглъщат“ и унищожават чужди микроорганизми. При лайшманиозата обаче се случва обратното – паразитът използва тези клетки като „убежище“, в което се размножава.
Форми на лайшманиоза
Заболяването има няколко основни форми:
• Кожна лайшманиоза – засяга кожата и се проявява с рани или язви, които трудно зарастват
Според проф. д-р Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), тази форма не е характерна за България.
• Висцерална (органна) лайшманиоза – по-тежка форма, при която се засягат вътрешни органи като черен дроб, далак и костен мозък.
Най-често се развива при деца или хора с компрометиран имунитет. Именно тази форма се среща у нас. Висцералната лайшманиоза е и тази, която медиците определят като по-сериозна. Ако не се диагностицира и лекува навреме, тя може да доведе до усложнения, а в някои случаи – и до летален край.
Разпространение на лайшманиоза
Добрата новина е, че въпреки увеличения брой заболели, заболяването все още се счита за ендемично в България – среща се рядко и в определени райони – в южната част и по Черноморието.
Висцералната лайшманиоза е разпространена най-вече в тропическите и субтропически региони. По-рядко се среща в страните с умерен климат като България. Предвид климатичните промени обаче, не е изненада, че броят на регистрираните случаи на болестта у нас расте. Същото се случва и с други доскоро определяни като тропически болести като Западнонилска треска, зика, чикунгуня и др.
Важно е да се знае, че лайшманиозата не се предава директно от човек на човек, а е свързана с конкретен преносител – пясъчната муха, по-известна като „папатак“.
Пясъчната муха (папатак): преносителят на лайшманиоза
Заболяването се пренася от съвсем малки летящи насекоми – пясъчни мухи от рода Phlebotomus, по-добре познати у нас като “папатаци”. Те са не по-големи от 2 – 3 мм (малко по-дребни от винени мушици) и когато не летят, крилата им заемат характерна V-образна форма. Друга тяхна отличителна черта са по-дългите им крака. Общо взето, приличат на комари, но са значително по-малки по размер.
Другото, по което също приличат на комарите, е че само женските папатаци хапят, като най-често нападат хората привечер или през нощта.
Как става заразяването с лайшманиоза
Механизмът на заразяване с лайшманиоза не се изчерпва с едно ухапване. Малко по-сложно е. Пясъчната муха е преносител или „вектор“ на заболяването, а неговият първоизточник (т.нар. „резервоар“) е друго животно. Става дума за различни бозайници като гризачи, кучета, лисици, чакали. В градски условия, разбира се, най-чест резервоар на заболяването са кучетата. Освен, че пренасят лайшманиоза, те могат и да заболеят от нея.
Пясъчните мухи (папатаци) се заразяват, когато смучат кръв от инфектирано животно. Паразитът се развива в организма на насекомото при следващо ухапване може да бъде пренесен на човек.
Когато вече заразеният папатак ухапе човек, това може да доведе до заразяване с паразита. В повечето случаи организмът се справя сам и тушира инфекцията, но ако имунитетът не е достатъчно силен, може да се развие висцерална лайшманиоза.
Трябва да споменем и че папатаците са най-активни вечер и нощем през летните месеци. А повечето хора не развиват никаква симптоматика и дори не разбират, че са ухапани. Други обаче могат да имат алергични кожни реакции – зачервяване, подуване и силен сърбеж.
Симптоми на лайшманиоза
Заболяването обикновено не се проявява веднага след ухапването (или ухапванията). Инкубационният период на лайшманиозата може да бъде от няколко седмици до няколко месеца и дори година (средно 2-4 месеца).
Най-честите симптоми включват:
• Отпадналост и умора
• Липса на апетит и загуба на тегло
• Често вдигане на висока температура (и над 40 градуса)
• Увеличен далак и черен дроб
• Подуване на лимфни възли
• Панцитопения (едновременно намаляване на еритроцити, левкоцити и тромбоцити) и анемия
Тези симптоми, разбира се, не са специфични само за лайшманиоза, което затруднява диагностиката. Диагнозата се доказва със серологично изследване, PCR тест или костномозъчна биопсия.
При съмнение, най-добре да се консултирате с лекар.
Как да се предпазим от пясъчни мухи (папатаци)
Предпазването от папатаци на практика е по-трудно, отколкото това от комари, тъй като мрежите на прозорците (комарниците) не ги спират. Просто минават през тях. Понастоящем няма и одобрена ваксина срещу лайшманиоза, макар да се работи в тази насока.
Въпреки това, има няколко мерки, които могат да намалят риска от ухапвания:
• Използване на репеленти
Репеленти, съдържащи активни вещества като DEET или пикаридин, могат да осигурят добра защита при престой навън, особено вечер.
• Подходящо облекло
Носете дълги ръкави и крачоли, за да намалите риска от ухапвания.
• Контрол на средата около имота
Поддръжка на растителността в двора и редовното почистване правят условията по-малко привлекателни за папатаци, комари и други вредители.
• Буустване на имунитета
————————–
Макар да не е не е сред най-честите заболявания у нас, лайшманиозата не бива да се подценява като риск. Добрата информираност е първата линия на защита.
Често задавани въпроси за лайшманиозата
Какво е лайшманиоза?
Лайшманиозата е паразитно заболяване, причинено от микроорганизми от род Leishmania, които се предават чрез ухапване от пясъчна муха (папатак).
Как става заразяването с лайшманиоза?
Заразяването става чрез ухапване от пясъчна муха, която е вектор на паразита. Заболяването не се предава директно от човек на човек.
Опасна ли е лайшманиозата?
Въпреки увеличаването на регистрираните случаи на лайшманиоза в последните години, заболяването е сравнително рядко в България. При навременна диагностика и лечение, рискът от усложнения не е голям. Няма причина за паника, но добрата информираност е ключови за намаляване на здравословните рискове.
