Вижте някои от най-отровните гъсеници в света

Гъсениците обикновено се асоциират с красиви пеперуди, но някои от тях не са никак безвредни. Съществуват видове, които са токсични и в тази статия ще разкажем за някои от най-отровните гъсеници и ще споделим интересни факти за тях.

Гъсеницата на гъботворката Lymantria dispar

Тази гъсеница e истинска “красавица” със своите червени и сини брадавици по тялото, от които излизат снопчета дълги власинки. Макар да не е сред най-отровните, власинките й могат да предизвикат кожно раздразнение или обрив у по-чувствителни хора.

Гъботворката принадлежи към семейство “мечи пеперуди”, а те всъщност представляват молци. Веднъж открит в Европа и Азия, видът е пренесен в Северна Америка през 19 век и по този начин е разширил ареала си значително.

Според Международния съюз за опазване на природата (IUCN) гъсеницата на гъботворката е сред 100-те най-инвазивни видове гъсеници в света. У нас също е причинила множество щети като вредител по овошките.

Гъсеницата Acharia stimulea

Тази гъсеница с дължина от само 2 – 3 см., но видът й е наистина впечатляващ. Има рога от двете страни на кафеникавото си тяло, а в центъра й е разположено светло зелено правоъгълник с кръгло бяло петно в средата, който наподобяво седло.  Едва ли някой би искал да седне на него – гъсеницата е покрита с власинки, които изпускат силно токсична отрова. Контактът с тях може да причини болезнено подуване, обрив и гадене.

Произходът на Acharia stimulea се свързва със северната част на САЩ, но също се среща в източните щати, както и в Мексико. Като завърши метаморфозата си, тази гъсеница се превръща в молец, който не притежава нищо от атрактивно-заплашителния вид на ларвата си.

Гъсеницата Megalopyge opercularis

Изглежда като пухкава персийска котка, но не се изкушавайте да я погалите. Тази гъсеница е сред най-опасните в Северна Америка. Това, което прилича на “косми” по тялото й, всъщност представляват остри отровни шипове, чието убождане е изключително болезнено. То може да доведе до подуване, болка и възпаление, което да продължи дни наред, а също да причини и други реакции като гадене и затруднено дишане.

“Пухкавата терористка” със сигурност ще ви накара да съжалявате, ако я докоснете.

Гъсеницата Automeris io

Гъсеницата на паунови молец достига около 7 см на дължина, яркозелена е покрита с малки израстъци. При най-лекото докосване на тези израстъци се отделя изкючително токсична отрова, която може да причини много тежки реакции при хората. Разпространена е в САЩ, Канада, Мексико.

За разлика от предходните видове, тази гъсеница не засенчва с външния си вид молеца, в който се превръща – с характерните си тъмни кръгли петна по жълтите криле, той имитира очи и отблъсква хищниците.

Гъсеницата Lophocampa caryae

За разлика от останалите токсични гъсеници тук, тази има физически характеристики, които ви инстинктивно ни подтикват дая избягваме.

Тялото й е оцветено в бяло и черно, с два дълги черни израстъка от двата края. Те съдържат отрова, която предизвиква сърбящ обрив, когато се отдели в човешката кожа. Степента на раздразнението може да варира в зависимост от химическия състав и чувствиелността на човека. може да се появят усложнения, ако отровата попадне в очите на човек.

Интересно е, че тази гъсеница не само произвежда своя отрова, но и акумулира токсини от растенията, които консумира.

Гъсеницата Ochrogaster lunifer

Тази австралийска гъсеница е без съмнение най-токсичната гъсеница в нашия списък. На вид не е толкова впечатляваща, колкото някои други видове, които описваме тук – кафеникава и космата. Разбира се, тези косми отделят отрова при докосване. Особеното при тази гъсеница е, че отровата й съдържа и мощен антикоагулант. Ето защо дори и най-малкото убождане може да доведе до вътрешно и външно кръвотечение и то да е фатално, ако не бъде лекувано незабавно.

Гъсеница на пеперудата монарх Danaus plexippus

Пеперудата монарх е една от най-красивите пеперуди, а гъсеницата не й отстъпва с ярката си окраска и с други интересни характеристики.  . Гъсеницата натрупва токсини от млечките, които яде, което прави пеперудата изключително горчива за хищници. Самата гъсеница, която достига до малко над 4 см. дължина, не е опасна за хората.

Разпространена е основно в Северна и Южна Америка, Австралия и Океания

Гъсеницата на молеца Tyria jacobaeae

С ярката си окраска, тези гъсеници предупреждават хищниците, че не стават за ядене. И наистина е така – заради токсични и горчиви на вкус алкалоидни вещества от растенията, с които се хранят.

Телцата им са покрити с къси косми, които предизвикват раздразнение при контакт с кожата, а токсините в космите също могат да доведат до сериозни здравословни проблеми при хората, въпреки че кожните обриви са много по-чести.

Разпространени са основно в Европа, Азия, Австралия. Като завършат метаморфозата си, се превръщат в яркочервени молци.

Гъсеницата Parasa indetermina

Това е една от най-колоритните и привлекателните гъсеници, която може да се срещне почти навсякъде на нашата планета. Има двойни дълги роговидни бодливи шипове, които са разположени по дължината на тялото заедно с групи от по-малки шипове, характерни за този вид.

Гъсеницата убожда с тях при самозащита, и макар първоначално болезнени, нейните убождания рядко създават сериозни проблеми. Може да бъде открита в ябълки, дъб, черупки, розови храсти, така че отворете очите си.

Бодлива дъбова гъсеница – плужек

Тя също е много привлекателна и колоритна и за пореден път доказва, че красотата е измамна и съвсем не е същество, което искате да пълзи върху ръката ви. Преминава през няколко етапа на развитие. По гърдите и по гърба имат отровни жлези. Тези бодили са болезнени при допир, често причиняват обрив. Обикновено бодливата дъбова гъсеница се среща в дъбови и върбови дървета, както и други широколистни видове.

Отровните гъсеници разчитат на своите токсини като ефективен защитен механизъм срещу естествените си врагове. Тези отрови им помагат да оцелеят в най-уязвимия етап от своя живот – преди да завършат метаморфозата си и да се превърнат в пеперуди или молци. Тази естествена стратегия за самозащита гарантира, че ще достигнат зряла възраст и ще могат да се размножат, играейки важна роля в природния кръговрат.