Какво представляват дървоядите? Какви видове дървояди се срещат в България и какво трябва да знаем за тях? Отговори на тези въпроси, както и още полезна информация за дървоядите и как да се справите с тях ще намерите в следващите редове.
Съдържание
Дървоядите: какво трябва да знаем
Малко хора са виждали дървояд – дори и тези, които имат активно нашествие у дома си. Причината за това е, че тези бръмбарчета живеят твърде кратко и са много малки по размер.
Противно на очакванията, не възрастните насекоми са тези, които поразяват дървесината, а техните ларви. Ларвите на дървоядите прекарват месеци, а понякога и години в дървото, което прояждат отвътре, без да можем да ги видим. Когато завършат жизнения си цикъл и се превърнат в бръмбари, те напускат дървото, оставяйки малки кръгли дупчици на повърхността (изходни отвори) и фин дървесен прах.
Именно тези следи са основните признаци за наличие на дървояди. Но те стават видими, когато щетите вече са налице. Това затруднява не само ранното разпознаване, но и определянето дали колонията е активна, или става дума за стари поражения.
Важно е да се знае, че ларвите на повечето видове дървояди не могат да се развиват под 65% относителна влажност на въздуха. Влагата е ключова за тези вредители. В отоплявани и добре вентилирани помещения рискът е по-нисък, но подпокривните пространства например са изложени на по-голям риск.
Друг факт, който трябва да отбележим, е че при нашествие от дървояди дървото може да загуби над 50% от своята плътност само за 4–5 години, докато отвън изглежда почти непокътнато. Когато става дума за носеща греда на покрив или колона, това е много опасно, така че не подценявайте проблема.
Различните видове дървояди имат предпочитания към различни видове дървесина, а някои оставят различни следи. Важно да ги разпознаваме, за да можем по-лесно да овладеем проблема.
Видове дървояди в България
Дървоядите не са отделен вид насекомо, а групово наименование на няколко вида бръмбари от различни семейства, чиито ларви се хранят с дървен материал и нанасят щети по греди, дограми, паркети, мебели и други покрития и предмети, направени от дърво. Ето кои са видовете дървояди, които най-често се срещат в България:
| Наименование | Размер и външен вид | Предпочитана дървесина | Признаци |
|---|---|---|---|
| Обикновен дървояд (Anobium punctatum) | 2.5–5 мм, червено-кафяв, цилиндрично тяло, „качулка“ над главата | Иглолистна (бор, смърч), но и широколистна (дъб, бук) | Кръгли отвори 1–1.5 мм и фин дървесен прах |
| Голям дървояд (Hylotrupes bajulus) | 7–20 мм, тъмнокафяво до черно, удължено тяло, дълги антени | Иглолистна (бор, ела, смърч) | Елипсовидни отвори 6–10 мм и фин дървесен прах |
| Xestobium rufovillosum („часовников бръмбар“) | 5–9 мм, тъмнокафяв с жълти петна, набито тяло | Влажна, загниваща широколистна (дъб, често с гъби) | Кръгли отвори 2–3 мм; характерно „цъкане“ |
| Lyctus brunneus | 2–7 мм, червено-кафяв, тясно и сплеснато тяло | Суха широколистна (дъб, ясен, орех) | Кръгли отвори 1–2 мм и фин дървесен прах |
Обикновен дървояд
Anobium punctatum
Обикновеният дървояд (Anobium punctatum) е най-разпространеният вид у нас и в Европа. Възрастните екземпляри са дребни – между 2.5 и 5 мм, с цилиндрично червено-кафяво тяло. Отличават се с „качулката си“, която закрива част от главата на насекомото.
Ларвите на обикновения дървояд предпочитат иглолистна дървесина като бор и смърч, но нападат и широколистни видове като дъб и бук например. Могат да бъдат открити в греди, дограми, подови настилки, мебели и други дървени повърхности и предмети в жилищата.
Голям дървояд
Hylotrupes bajulus
Големият дървояд (Hylotrupes bajulus) е най-едрият вид, който се среща в България. Размерът му може да надхвърли 2 см., а тялото му е издължено и сиво-кафяво на цвят. Лесно се разпознава по дългите антени и малките сиви власинки по горната част на тялото си.
Изходните отвори на големите дървояди също се различават от тези на другите видове – освен, че са значително по-големи (6–10 мм), и формата им е елипсовидна, а не кръгла.
Ларвите на този вид дървояд се развиват основно в иглолистна дървесина като бор, ела и смърч. Най-често нападат греди в покривни конструкции.
Други видове дървояди
Xestobium rufovillosum
Освен обикновеният и големият дървояд, у нас се срещат и други видове, които също могат да нанесат сериозни щети в обитаваните от нас сгради. Това са Xestobium rufovillosum (т.нар. „часовников бръмбар“ ) и Lyctus brunneus.
Xestobium rufovillosum е с размер 5–9 мм и се отличава по жълтеникавите петна на тялото си. Бръмбарите издават характерен звук, наподобяващ цъкане на часовник. Срещат се най-често в стари сгради, църкви, музеи и исторически постройки, където нападат основно влажна и загниваща широколистна дървесина, особено дъб.
Lyctus brunneus прилича на обикновения дървояд, но няма “качулка“. Ларвите му нападат предимно широколистни дървета като дъб, ясен, орех и др., и то основно външната, по-светла част на дървото.
За разлика от повечето други видове дървояди, този предпочита по-суха и обработена дървесина като паркет или мебели.
Унищожаване на дървояди: мисия невъзможна?
Борбата с дървоядите e истинско предизвикателство. Основната причина за това е, че тези вредители прекарват по-голямата част от живота си скрити в дървото, което ги прави почти невидими и трудни за третиране. Освен това, най-деструктивният стадий от тяхното развитие – ларвеният – може да продължи с години.
Разбира се, в търговската мрежа има множество препарати против дървояди, но хората рядко се справят сами с проблема, особено при по-сериозни нашествия. Унищожаването на тези вредители изисква познания, ясна стратегия, както и употребата на професионална техника и препарати, които да проникнат дълбоко в дървото.
Ето защо при наличие на дървояди или дори само съмнение за това, препоръчваме да се обърнете към лицензирана ДДД фирма, която има опит в борбата с точно тези вредители.
Ние от Превента сме една от малкото фирми в България, която разполага с пълен арсенал от професионално оборудване за ефективно и трайно решаване на проблеми с дървояди. Не се колебайте да се свържете с нас за безплатен оглед и консултация или обработка!
