Щури (и не точно) факти за мравките

27.01.2016 admin

1. Мравките са стари колкото света. (и не точно)

Учените са изчислили, че хомо сапиенс (днешният човек) съществува от около 200 хил. години, което е просто един миг от съществуването на Земята – 4.54 млрд години. Въпросните учени смятат, че мравките са се появили преди заветните 125 млн години. Е, не са стари точно колкото планетата ни, но не са и по-млади от нас.

2. Както хората, така и мравките са покорили целия свят.

Да знаете, големи са пътешественици. Намирани са навсякъде (и не точно) по света. Изглежда има само няколко острова, заедно с най-замръзналите части на планетата, които са без въпросните индивиди. Има видове мравки, като Аржентинската, които вече са окупирали цели шест континента. През последния век тези малки създания са се установили в поне петнадесет държави в целия свят и изглежда нямат намерение да спрат със завладяването. Буквално са плъзнали навсякъде.

3. Най-голямата мравка е дълга цели шест сантиметра.

щури фасти за мравките   Няма да се плашите, няма шанс да я срещнете. Така де, голямата мравка е фосилизирана находка. Сигурно сте минавали около мравуняк. Е, представете си да погледнете надолу към краката си и около вас да се разхождат десетки мравки-гиганти! За сравнение средния размер на мравките днес е от 2 до 2.5 сантиметра.

4. Мравките са социални животни.

Колониите им могат да се държат като един „суперорганизъм“. Както ние хората функционираме, благодарение на органи и клетки, които изграждат организма ни, така и отделните мравки функционират като част от един голям общ организъм. Определен брой мравки могат да си паснат толкова добре, че заедно да извършват страхотни дейности безпогрешно. Например, множеството мравки, работещи заедно, могат да изберат идеалното място за мравуняк. Докато мравки, които действат индивидуално, могат да направят грешка. Всичко това се случва, благодарение на начина, по който комуникират. „Говорят“ по такъв начин, че формират една своеобразна структура, действаща като един мозък.

5. Ето как говорят (не точно)

Мравките комуникират и се кооперират ефективно чрез феромони. Благодарение на тях, те са способни да изпращат съобщения на останалите, предупреждавайки ги за опасност или пък ги насочват към локацията с храна. Работниците освобождават феромони със специфични съобщения, за да могат да кажат „Хей, сега ще ти покажа къде има храна!“ или пък „ Опасност! Еднорог!“. Е, добре, май малко преувеличих, съобщението по-скоро би звучало така „Внимание, опасност“. Не е доказано наличието на чувство за хумор при мравките, но не е доказана и липсата на такова.

6. А как „чуват“?

Не, няма грешка, кавичките са си на място. Всъщност мравките нямат уши. Те „чуват“, усещайки вибрациите в земята под тях.

7. Най-възрастната мравка.

Повечето видове живеят само по няколко седмици, но има някои, които живеят с години. Всъщност най- възрастната открита мравка е на впечатляващите 30 години! Работниците обикновено живеят от една до три години, докато мъжките търтеи просъщестуват само за няколко седмици.

8. Мравката е най-силното същество (за размера си)

Може да носи товар 20 пъти по-тежък от своята собствена маса. За сравнение, ако второкласник е силен колкото мравка, то той би могъл да вдигне автомобил!

9. Масата на всички мравки на света е…

….(грубо) равна на масата на всички хора на Земята. Как е възможно? Мравките са толкова мънички, а ние сме направо гиганти в сравнение с тях! Поне милион и половина мравки са колкото един човек; има над 12 хиляди вида мравки на всеки континент. Повечето живеят на тропическите региони, където 4 дка приютяват около 3.5 милиона мравки. Учените са го сметнали.

10. Как дишат?

Мравките нямат бели дробове. Кислородът се абсорбира през малки дупчици по цялото им тяло и въглеродният диоксид се отделя през същите.

11. Живот или смърт.

Когато се бият, обикновено е до смърт.

Кратка информация за два по-разпространени вида.

 

Аржентинска мравка

arjentinska_mravka   Този вид е родом от Бразилия и се твърди, че е открит в Америка заради товарните кораби около 1890 година. Тези мравки населяват Северна Америка. Аржентиската мравка предпочита сладки субстанции за хапване, но би яла почти всичко, включително месо, яйца, мазнини. Този вид мравка оставя феромонови пътища след себе си. Този навик ги уверява, че няма да си губят времето да посещават едно и също място по няколко пъти. „Щом съм ходил там, няма да ходя отново“ е мотото на този вид. Населяват основно влажни места в близост до храна. Колониите им се разпростират властно и без никакви притеснения, без много да ви бавят ще заселят целия ви двор.
Ако искате да се предпазите, намалете (или направо подсушете) наличието на влага. Дръжте клонки и други отрязани растения вън от къщата. Мравките са хитри, използват въпросните дървесини, за да влязат в дома ви.

Дървесна мравка

durvesna_mravka   Както подсказва името им, този вид мравки пази гнездата си в дърветата. Дървесната мравка може да създаде огромни неприятности за вашия дом. Колонията им расте постоянно. Една колония може да създаде около 2 хиляди мравки. Интересното е, че дървесната мравка не яде дървото. Само го издълбава, за да създаде пътеки и съответно мравуняк. Храната на този вид включва мъртви насекоми, месо, мазнини, захари, мед, нектар. Настаняват се навсякъде, където могат да открият влага и меко дърво. Много са коварни, защото не е нетипично за тях да обитават и по-сухи места. Тези мравки не пренасят болести, но със сигурност това не е причина за успокоение. Освен, ако не харесвате да имате дупчици по мебелите си.
Ако не ги харесвате, дръжте под око подовете си. Уверете се, че има пукнатини или дупки, през които тези малки нахалници да могат да се промъкнат. За влагата вече е ясно – никаква влага. Клоните също ги намалете. Дръжте ги вън от къщата, където им е мястото. Има още много видове мравки. Повечето си приличат- малки, силни, нямат уши, имат обикновено по 6 крака, и щом видиш една, то това значи, че има още хиляди някъде там. Не са страшни, нито пък супер опасни, но ако не ги харесваме, има начин да се предпазим от компанията им. Както вече се разбра са малко нахални, освен това и скучни, не стават за домашни любимци. Но все пак и те душа носят, пък и някой бе казал, че към по-възрастните трябва да се отнасяме с уважение и любов.

, ,