Активисти, учени, биолози, хора, които се интересуват и се борят за правата на животните си задават този въпрос: изпитват ли насекомите болка? Не е лесно да се отговори на този въпрос. Карл Сейгън – виден астроном и астробиолог, автор на романа „Контакт”, филмиран с Джоди Фостър в главната роля, има една крилата фраза: „Изключителните твърдения изискват изключителни доказателства”. Ние не можем да знаем какво чувстват насекомите, така че как да разберем дали усещат болка? Като дефиниция определението за болка включва чувства и емоции. В този смисъл болката изисква капацитет за емоция. Определението за болка на Международната асоциация за изследване на болката е следното: неприятно сетивно и емоционално преживяване, свързано с действително или потенциално увреждане на тъканите или е описано по отношение на такива щети.
Болката е повече от стимулиране на нервите. Международната асоциация за изследване на болката отбелязва, че в действителност, хората могат да чувстват и да регистрират наличието на болка, без действителна физическа причина или стимул. Болката е субективно и емоционално преживяване. Нашият отговор на неприятни дразнители се влияе от нашите възприятия и минали преживявания.
Нервната система на насекомите се различава значително от тази на по-висшите животни. При насекомите липсват неврологични структури, които превръщат отрицателния стимул в емоционално преживяване.
Ние имаме рецептори за болка, наречени ноцицептори, които изпращат сигнали чрез гръбначния ни мозък към главния мозък. Сигналите се разпределят в таламуса, който е част от междинния мозък, като информация от сетивните органи и се насочват към кората на главния мозък. Изключение от тези сетивни възприятия прави обонянието. В кората на главния мозък се определя източника на болката и се прави сравнение с изпитана такава преди. Лимбичната система контролира нашия емоционален отговор на болка, което ни кара да реагираме на нея по определен начин. Насекомите нямат тази комплексна система и структура, което предполага, че не обработват физичните стимули емоционално.
Хората се учат цял живот от болката и променят поведението си, за да я избегнат в бъдеще. Ако си изгорим ръката чрез докосване на гореща повърхност, опитът, свързан с изпитаната болка, ще ни накара да избегнем допускането на същата грешка отново. Болката служи с цел еволюционното израстване при висшите организми. А поведението на насекомите до голяма степен е функция на генетиката. Насекомите предварително са програмирани да се държат по определен начин. Също така тяхната продължителност на живота е твърде кратка, така че ползата от получения индивидуален опит при преживяването на болка е сведена до минимум.
При изследвания е доказано, че насекомите не реагират на болка. Това е постигнато чрез наблюдение над поведението им. Насекомите не променят поведението си на хранене, чифтосване и движение, ако бъдат физически наранени или осакатени. След получаване на нараняването те продължават да изпълняват дейностите си дори до настъпване на смъртта, ако травмата е с летален край.
Ноцицепторът е сетивен нерв, който отговаря на негативните или потенциално негативни и вредни стимули чрез изпращане на сигнали към гръбначния и главния мозък. Този процес, наречен чувствителност към болка, обикновено причинява физически усещането за болка в съзнателните същества.
Хората имат ноцицептори (наричани също болкови рецептори), които могат да регистрират вредния стимул (топлина, студ, механичен дразнител и т.н.) над определен праг на търпимост. Тази реакция се нарича неврологична ноцицепция и подобен процес е идентифициран при плодовите мушици като е доказано,че те реагират чрез сензорни неврони.
Установено е, че наличието на само един клас неврон (клас IV multidendritic неврон) е необходимо, за да се предизвика поведение на чувствителност към болка. Това е така, защото този неврон е отговорен за отделянето на хормона окситоцин, който е свързан с емоциите ни. Плодовата мушица реагира на топлина чрез сензорни неврони, но не и от този клас, така че определено не може реакцията й да е свързана с усещане за болка.
Ноцицепцията не означава регистриране на болка. Настоящото определение на болка изисква емоционална реакция. Хората могат да чувстват болка, без никакви физически стимули и са способни на емоции, свързани с болката като състояния на страдание и ужас. Способни ли са насекомите съзнателно или несъзнателно да изпитват тези емоции? Изисква ли се съзнание за емоциите?
Не може да се каже с категоричност, че насекомите имат емоции, но има много интересни изследвания върху сложността на тяхното поведение. Медоносните пчели показват реакции на очакване на лоши резултати, а самотните водни кончета проявяват поведение такова, че да впечатлят рояк от водни кончета и да им бъде разрешено да се присъединят. Но това не доказва, че произходът или последствието на реакцията, произлиза от чувството на болка.
Насекомите могат да учат, но не могат да мислят. Мисленето е възприятие на околния свят без да се използват сетива. Изключително сложен е въпросът относно определенията за “мислене”, “емоции” и “съзнание”. И на базата на тези сложни определения може да се твърди, че насекомите не ги притежават, следователно и не могат да усещат емоции и оттук – те със сигурност не чувстват болка. Това определение, както и всички останали, разбира се, са плод на човешките изследвания върху живота на планетата. Но има ли нещо, което ни убягва? Възможно ли е определението на насекомите да е различно от нашето, възможно ли е въобще да съществува такова и те да имат други начини на изразяване на чувства, съзнание и мисли?…
Според хората насекомите и други безгръбначни животни действително не изпитват болка, но това не означава, че не заслужават хуманно отношение.
