04.04.2019 admin

Хлебарките са инсекти, с плоски тела, обикновено с два чифта крила, завити към гърба. Само някои видове могат да летят, но го правят рядко. По земя се придвижват изключително бързо. Цветовете варират от светло кафяв до черен. Обикновено са с размери от 2-3 мм, до внушителните 80 мм. Разпространени са по всички краища на света, като имат най-силно присъствие в тропиците. Обикновено се намират и в нашите домове, като най-разпространените видове са:

  • Periplaneta Americana – Американска хлебарка, разпространена из целия свят. Дължината й е около 35 -40 мм. и на цвят е от червеникава до тъмно кафява. Яйчната й торбичка е около 8-10 мм. и съдържа 16 яйца.
  • Periplaneta Australasiae – Австралийска хлебарка, разпространена основно в тропически и субтропически райони. Подобна е на Американската хлебарка, но е по-малка (31-37 мм.) и е по-тъмна. Има по една жълта ивица на двете крила зад главата. Яйчната й торбичка съдържа 22-24 яйца.
  • Blatta Orientalis – Ориенталска хлебарка, разпространена основно в по-хладни райони, включително България. Тя е предимно черна с размери около 20-27 мм. Яйчната й торбичка съдържа 16-18 яйца
  • Supella Longipalpa – Кафяво-ивичеста хлебарка, разпространена в целия свят. С дължина 10-14 мм, тя има жълти и кафяви ивици. Яйчнат торбичка е 4-5 мм. и съдържа 15 яйца.
  • Blatta Germanica – Германската хлебарка, позната на всички нас. Една от най-разпространените хлебарки в целия сват. Тя е светло кафява на цвят, с размери 10-15 мм. Основно се намира в домовете на хората около източниците на вода (баня и кухня). Женската носи яйчната торбичка със себе си, почти до излюпването на малките. Торбичката е светла на цвят, около 7-9 мм. и съдържа над 40 яйца.

 

Жизнен цикъл

Хлебарките с примитивни същества, със само 3 етапа в жизнения си цикъл: яйце, нимфа и възрастен индивид. По света има над 4500 идентифицирани вида хлебарки. Женските хлебарки, живеят по-дълго от мъжките, като животът им може да достигне до 2 години. Те полагат яйцата си в групи, обградени от бобоподобна обвивка или капсула, наречена Ootheca (оотека). Някои видове, като например Германската хлебарка, носят оотеката със себе си, закачена за задната част на тялото им. Нека погледнем жизнените цикли на най-разпространените видове.

Жизнен цикъл на Германската хлебарка

Тези хлебарки имат най-голям репродуктивен обем от всички видове. Женската хлебарка снася между 20-40 яйца, с инкунационен период до 28 дни и този цикъл се повтаря 5-6 пъти през живота й. Това са до 240 нови хлебарки от само една женска. Германската хлебарка минава през 6-7 стадия, докато достигне пълна зрялост, което отнема около 103 дни. Средната продължителност на повечето индивиди е около 200 дни.

Германската хлебарка

Жизнен цикъл на Германската хлебарка

Жизнен цикъл на Американската хлебарка

Американската хлебарка е най-едрия представител на „домашните“ хлебарки. Женската хлебарка снася около 16 яйца и произвежда от 6 до 14 оотеки през живота си, със среден инкунационен период от 44 дни. Това с до 224 малки гадини през целия й живот. Американската хлебарка минава през 10-13 стадия до достигане на пълна зрялост. Целия процес отнема до 600 дни. Мъжките индивиди живеят до 362 дни, докато женските могат да достигнат до 700 дни живот.

 

Американската хлебарка

 

Жизнен цикъл на Ориенталската хлебарка

Ориенталските хлебарки са много добре адаптирани към по-студен климат и предпочитат да живеят на температура между 20 и 28 градуса по Целзий. Въпреки това, те не могат да образуват яйчните си торбички при температури под 15 градуса. Женската снася около 16 яйца в оотека и произвежда до 8 оотеки през живота си. Това са около 128 малки хлебарки с инкубационен период от 60 дни. Женските живеят около 180 дни, докато мъжките изкарват до 160.

Хлебарките са едни от най-старите инсекти на планетата. Техния жизнен цикъл играе важна роля в способността им да оцеляват и населяват Земята. Представете си да имате над 200 братя и сестри, всички родени в една и съща година! Това би било едно много голямо смейство в един много пренаселен дом. Оотеките са много отличителни и по тях може да се определи вида хлебарки, които населяват определно място. В зависимост от вида, температурата и влажността, яйцата се излюпват между 15-20 дни и до 3 месеца. Младите хлебарки или нимфи са безкрили и обикновено с размери от няколко милиметра. В момента на излючването са бели и потъмняват за няколко часа. Растат на стадии, като при всеки стадий сменяват обивката си. Последния стадий достигат след няколко месеца до повече от година, в зависимост от вида. Възрастните могат да имат, а могат и да нямат крила, които биват чифт твърди, а под тях се крият чифт мембранни такива.

 

Ориенталската хлебарка

Жизнен цикъл на Ориенталската хлебарка

 

Поведение

„Домашните“ видове хлебарки живеят в близост до хората. Те също са тропически видове, но в различните температурни райони, живеят в части на сградите, където е топло, влажно и има достъп до храна. Хлебарките живеят в групи (гнезда). Най-активни са през нощта. През деня се крият в цепнатини на стени, рамки на врати, мебели, шкафове, бани, мазета, електроуреди, канали и т.н. Ако включите осветлението в заразена кухня, ще видите как се разбягват и се крият на безопасно място. Те са изключително бързи бегачи, а някои видове използват и крилата си в крайни случаи, за да избягат от опасност. Хлебарките ядат почти всичко, което им попадне. Разбира се са леко капризни и предпочитат сладките продукти. Ядат млечни продукти, месо, тестени продукти, зърнени храни, захар и др. Също така се хранят и с картон, книги, почистващи препарати, стелки за обувки, собствената си кожа, умрели или осакатени хлебарки, прясна и суха кръв, екскременти, слюнка, както и нокти на бебета или болни хора, които няма как да ги прогонят. Когато слънцето залязва, хлебарките излизат от удобните си убежища в търсене на храна.

 

 

Анатомия на хлебарката

Тялото на хлебарката е обло, плоско, с размери до 8 см. Устата им е от мандибулен тип. Oчите им са сложни като на другите артроподи, пригодени за мозаично виждане с един окуляр. Антените им са изградени от над 100 отделни сегмента. Пронотумът е голям и покрива част от главата, като качулка. Горните крила са заздравени и служат като защита, докато под тях са мембранните тънки крила с форма на перо на вентилатор. Краката са пригодени за бързо тичане. Мъжките се индентифицират с допълнителен чифт власинки на последния абдоминален сегмент. Женските имат по-малък овипозитор на седмия абдоминален сегмент. Външните гениталии при мъжките са с асиметрична форма.

 

 

Размножителен сезон

Размножителния сезон на хлебарките е от Март до Октомври и през тези месеци са много активни. Сношението е последвато от полагане на яйца. Яйцата се поставят в торбичка наречена оотека, която е тъмно кафява на цвят. Броят яйца в една оотека е от 15 до 40, подредени в 2 редици. Образуването на оотеката отнема няколко дни и при някои видове може да се забележи, закачена в задната част на хлебарката. Женските снасят до 100 оотеките през целия си живот. Времето за излюпване на яйцата, зависи от температурата и влажността на средата. Излюпват се за около 20-30 дни през лятото и над 100 дни през зимата. Образуването на ларвите също зависи от климатичните условия. Нимфите или ларви, се развиват до пълна зрялост за 6 месеца през лятото и до 2 години в зимни райони. Развитието е хемиметаболично и е придружено със смяна на кутикулната обвивка през периодите. При благоприятни условия, могат да се родят до 5-6 поколения хлебарки в една календарна година.

 

Разпространение

Масова миграция се наблюдава само при някои видове, дължаща се на рязко увеличаване на на популацията. Мигриращите инсекти се придвижват с летене или ходене. Най-често стигат до домовете ни чрез различни кашони със стоки или електоруреди, доставени от заразени магазини и складове без нужната ДДД поддръжка. Миграцията на дълги разстояния става чрез самолети, кораби и камиони.

 

Някои факти за хлебарките

  • Хлебарките могат да живеят до седмица без главата си. Поради специфичната си циркулационна система и фактът, че дишат през малки отвори във всеки от сегментите на тялото си, те не се нуждаят от уста или глава, за да дишат. Те умират само защото без уста не могат да си добавят вода и загиват от жажда.
  • Хлебарките могат да задържат дъха си до 40 мин. и дори могат да издържат напълно потопени под вода за половин час. Те често задържат дъха си, за да регулират загубата на вода.
  • Хлебарките могат да тичат със скорост до 5 км/ч, което означава, че могат да разнасят бацили и бактерии в дома Ви много бързо.
  • Новородена Германска хлебарка стига до последния стадий на развитието си за по-малко от 36 дни. Също така Германската хлебарка е най-често срещания вид и е виновна за множество заболявания и алергични прояви при хората.
  • Новородена хлебарка на един ден, може да тича също толкова бързо, колкото и възрастните й родители.
  • Американската хлебарка проявява особени предпочитания към алкохолните напитки и особено към бирата. Най-вече ги привличат алкохолните напитки със съдържание на захар.
  • Най-едрата отркивана хлебарка (в Южна Америка) е била с размери 15 см, и размах на крилете 31 см. Средно едрите хлебарки са с размери 5-6 см.
  • Хлебарките датират от преди 280 милиона години. Има над 4500 вида хлебарки по света.
  • Поради фактът, че са студенокръвни, те могат да живяот повече от месец без храна, но не и повече от седмица без вода.

Тези факти доказват, че хлебарките са едни от най-адаптивните същества на планетата, което прави контролирането на популациите им доста трудна задача. За да не допускате хлебарки в дома си, препоръчваме да държите храната затворена и опакована. Почиствайте редовно дома си, осбено кухнята и изхвърляте редовно боклука си. Проверете добре мокрите помещения и щранговете, за да се уверите, че са добре затворени. Поддръжайте мазетата и складовете си добре проветрени и сухи.

 

Значение за общественото здраве.

Хлебарките са отявлен вредител, тъй като разнасят бактерии и спори по храната, дрехите и мебелите. Обработената храна се отделя под формата на фекалии и то доста често. Също така отделят секрет с остра миризма през устата и отворите си, което оставя трайна специфична миризма в заразените места.

Болести

Хлебарките се придвижват свободно от сграда в сграда или от канали, градини и мазета в обитавани от хората места. Освен храната, която ядем, те се хранят и с човешки фекалии, като лесно разпространяват бактериите навсякъде из дома ни. Те, както и мухите са основните разпространители на микроби в домовете. През годините на изследване по хлебарки са откривани множество бактериите, които могат да причинят:

  • Диария
  • Дизентерия
  • Холера
  • Проказа
  • Чума
  • Треска
  • Полиомиелит
  • Астма и др.

 

Мерки за контрол

Ефективен контрол може да се прилага при умерен климат, където популацията на хлебарки не може да преживява на открито през зимата. Задачата е много по-трудна във влажни и топли райони. Основен фактор за превенцията е чистота, което е трудно достижимо в домове, където има деца и домашни любимци. В къщите контролът е много по-лесен, отколкото в блоковете, където хлебарките могат да се развиват необезпокоявани в съседен апартамент и да идват при Вас, независимо от усилията, които полагате за перфектна чистота. Повторно заразяване може да има от външната среда през топлите месеци, или през тръбите на парното и щранговете в блоковете. Също така чрез стоки и уреди донесени в дома от заразени магазини или домове. Хлебарки се откриват и в изключително чисти домове, но трудно създават големи колонни в тях. Наличието на различни по размер оотеки и нимфи е признак за добре развита колония. Зарезените зони могат да се идентифицират като се провери зад шкафове, кутии, мебели, контакти и други добре познати скривалища. През нощта хлебарките лесно се забелязват като включите осветлението. Зарезените обеките трябва да се третират с препарати против хлебарки, като е препоръчително това да се прави от лицензирани фирми, защото:

  • Имат много опит, придобит с години.
  • Разполагат с нужната техника.
  • Ползват професионални препарати, които няма да откриете в търговската мрежа и които са в пъти по-ефективни от продаваните спрейове, гелчета и лепенки.
  • Знаят как да направят обработката без да има никакъв риск за Вас, Вашите деца и домашни любимци.
  • Качествените фирми дават гаранция за извършената работа.

 

Чистота и хигиена

Храната трябва да бъде съхранявана в затворени кутии в шкафовете и хладилника. Всички площи в кухнята трябва да бъдат редовно почиствани, за да няма остатъци от храна по пода или плотовете. Кошовете за боклук трябва да се затварят добре и да се изхвърлят редовно. Мазетата, паркингите и общите части трябва да се държат сухи и преоветриви.

 

Ограничаване на достъпа

Проверявайте покупките си преди да ги вкарате в дома си, тъй като могат да идват от заразени складове или магазини. Проверете за отвори около тръбите и щранговете си и ги запушете. Сложете комарници на прозорците, които отваряте, за да ограничите достъпа от фасадата на сградата.

 

Химически контрол

Хлебарките не са особено податливи на третиране с химикали, тъй като те лесно стават резистентни към повечето от тях. Някои съставки в препаратите има репелентно действие, което само временно отблъсква хлебарките, но след 1-2 седмици те се връщат отново, тъй като действието на репелента вече е изчезнало. Качествените професионални препарати за борба с хлебарките са взели тези факти под внимание и гарантират, че няма привикване към тях и постигат пълна ефективност.

 

Резистентност

Германската хлебарка е резистентна към повечето органохлорни, органофосфорни, карбаматни и пиретроидни препарати. Ориенталската и Американската хлебарка, както и Голямата кафява хлебарка са развили резистентност към ДДТ и хлордан. Наскоро се откри, че Американската хлебарка не се поддава на третиране с трихлорфон, а Голямата кафява хлебарка е резистентна към диазинон.

 

Начин на приложение

Обработваемите площи включват кухни, зад мебели, около мивки и тръби, под маси и столове, секции, около хладилници, канали и други. В обществените заведения осносно внимание се обръща на кухненските и складовите помещения.

 

Честота на обработка

Колко дълго един инсектицид остава ефективен, зависи от няколко фактора, като например начина на приложение, степента на зараза на съседните обекти, вида пестицид и срока на ефективност заложен от производителя, дозировката и формулацията, типа повърхности, върху които е приложен, температурата и влажността в помещенията и други. Основни инсектицидите са по-трайни върху боядисани стени, дървени плоскости, фаянс и обратното по голи стени, бетон, тухли и др. Честото отмиване на препарата също спомага за ниската ефективност. Еднократното третиране в повечето случаи води до временно решение на проблема. За повечето видове хлебарки е нужна и повторна обработка, 14-20 дни след първата, за да бъдат избити новоизлюпените нимфи и да се прекъсне процеса на заразяване.

 

Мерки за безопасност

Ако самите обработвате дома си, внимавайте как прилагате препаратите в близост да храни и зони, в които децата могат да имат контакт с препарата. В специфични зони като зоомагазини с живи животни, обработките трябва да се извършват само от квалифицирани лица, за да сте сигурни, че животните няма да пострадат. Особено внимание и висока квалификация се изисква при работа със студенокръвни животни, като влечуги, риби и особено паяци и екзотични насекоми.
Някои препарати оставят трудни за премахване петна по тъкани, стени, подове и други, така че внимавайте какво използвате.