Може да изглежда странно, но хлебарката е доста съвършено творение на природата – естествено с оглед задачите, които тя й е поставила. Хлебарките са един от най-приспособяващите се видове, на които не им е дадено така лесно да изчезнат. Нещо повече – казват, че именно хлебарките преподават на човека уроци по еволюция. А то иначе човекът се е коронясал сам като венец на природата и понякога се самозабравя в своето самодоволство. Изглежда има нужда понякога да му се припомня, че нито е съвършен, нито е сам в своята среда.
Съпътстват ни от каменния век, че до сега, а и не се очертава техния свършек, точно защото се приспособяват към изменящата се среда бързо и ефективно. Функцията им е да унищожават остатъците от другата жизнена дейност на микро равнище. Дали е пресилено или не, но се твърди, че точно хлебарките ще надживеят всички, дори в най-екстремалните обстоятелства на земята.
Хлебарките са истински бегачи на къси разстояния. Отлично им се отдава, а и най-често са в близост до техните възможни скривалища, в трудно проникаеми пространства. Ако имаме късмет да ги настигнем по дълга права, без естествени препятствия, имаме повече шансове да ги неутрализираме. Но и това е трудно, защото те могат за една секунда да променят 25 пъти посоката си на движение, а скоростта, с която бягат, превишава 50 пъти дължината на тялото им.
Съдържание
Съвършените хлебарки
Самата телесна конструкция на хлебарката е също съвършена, дело на вселенския „дизайнер“. Като се почне от удивителните й мустаци, които са удивително ефективен пеленгатор за насекомото и се стигне до нервните клетки, разположени по цялото тяло, с които се обработва информацията за контакта със средата. Главата на хлебарката далеч не е най-важната част от тялото на този инсект. Доказано е, че хлебарка, дори с унищожена глава, оцелява десет дни. Самите нервни окончания са многофункционални и взаимозаменяеми. Например с мустаците може и да „мирише“, а пък с рецепторите по тялото да „чува“.
Много лесно се ориентират и с очи, защото в състава им са вградени 2000 лещички, което като бройка е две хиляди пъти повече, съпоставимо с човешкото око.
Въобще тялото на хлебарката е истинска машина за откриване и смилане на какво ли не. Даже в стомахчетата им има нещо като зъбки, които допълнително помагат да се обработят и такива нетипични за ядене неща като бетон или дърво. Плуват отлично, катерят се и никак не се отказват лесно. Даже могат да имитират кончината си и после успешно се справят със ситуацията.
Приспособяват се и към отровите
В научните среди вече са разпространени достатъчно данни, че и тези отровни примамки, които им готвим, вече не им действат. Например в капаните за хлебарки се поставя нещо захарно, смесено с отрова. В началото това имало успех, защото хлебарките умирали, а пък тези, които се хранели с телата на загиналите, също приемали своята доза отрова и ги сполетявала същата участ.
Но на определен етап чудатите хлебарки направили невъзможното.
През 1993 г. един изследовател от САЩ забелязал, че тези отровни капани на захарна основа не въздействат вече на популациите на някои хлебарки. Те вече съвсем целенасочено започнали да избягват да си хапват от „лакомствата“, съдържащи захар. По-прецизното вглеждане в тяхната жизнена дейност показало, че хлебарките вече си били намерили контрамярка. Те така успели да си модифицират вкусовите рецептори, че те вече трансформирали вкуса на сладкото в горчиво и започнали да избягват примамките. Размножението им отново почнало да върви възходящо. Не ги трови вече нито някогашното страшилище ДДТ, нито някои модерни отрови.
Нещо друго: как така хлебарките обитават най-мръсните и опасни обиталища, а това не ги засяга никак? Учените и тук си казват тежката дума: тези съвършени насекоми носят в телата си специални антибактериални молекули и при научни опити, открили, че те унищожават например на 100% златистия стафилокок.
Хлебарките не се плашат и от студа
Опитват се да ги уплашат със студ и ниски температури. Отначало като шок, може и да подейства, но после?!…Съвършената природа им е дала антидот и за тая смъртна заплаха. Хлебарките създават в организма си вещество, което действа като антифриз. Чрез него те понижават жизнената си температура и не допускат замръзване на тяхната кръвоносна система.
Какво още им е дала природата, за да оцеляват? – Скоростно размножение. Една самка от този вид отделя около два милиона яйца на година, а те пък за два месеца стават възрастни индивиди. Никаква демографска криза не ги заплашва.
При навлизане в нова територия хлебарското войнство първо изпраща отряд от около 30 бойци за разузнаване. Задачата им е да обследват терена и държат под контрол тези същества, които проявяват активност в него. Как го правят, те си знаят.
И радиацията не ги мори
Освен всичко друго оцеляват и при смъртоносно радиоактивно заразяване. Наблюденията в районите след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки са потвърдили това. Така че биха преживели и ядрена катастрофа, а славещият се с ум и технологии човек, може да се самоубие.
Най-малко хлебарките се безпокоят за храна. За тях има в изобилие – навсякъде. Могат да се хранят с растения, отпадъци от човешката дейност, хранителни микрочастици, останали от хората, фекалии, даже могат да си похапнат, ако им се наложи и от човешката кожа. Въобще хлебарките са истински властелини на тая Земя и тя е адски добра за тях. Естествено и те чудесно са се приспособили да живеят и оцеляват в нея.
Уязвими от безводие
Онова, с което са по-уязвими, е липсата на вода. Но дори тогава могат да издържат до три седмици без вода.
Напоследък в специализираните научни кръгове върви версията, че храните, създадени на основата на ГМО продукти, влияят на цялата екосреда – от човека да микроорганизмите. Тая намеса в естествения цикъл на творението, може да се окаже фатална за хлебарките, но пък много по-бързо би се сринал великанът на природата – човекът. За хлебарките навярно пак ще има известна отсрочка.
Лекарства от хлебарки
Оказва се, че хлебарките могат обективно да носят полза за човека. От хлебарки се изготвят лекарства. Жителите на Ямайка лекуват язва и рак като пият настойка от хлебарки. А американските индианци пък лекуват децата си от коклюш по следния начин:заболялото дете трябва да хване хлебарка, да я затвори в бутилка с тапа. Когато затворената хлебарка умре, тогава започва и оздравяването на детето. А любители от Мадагаскар пък си отглеждат хлебарки в терариуми като домашни любимци…
Защо ли не изчезват? Нека се позамислим…Навярно биоверигата все пак има нужда от тях.