Хлебарките са един от най-приспособяващите се видове на нашата планета. Съпътстват ни от каменната ера до сега, надживели са динозаврите и няма да изчезнат лесно от лицето на Земта. Нещо повече – според някои учени, хлебарките могат да преподават на човека уроци по еволюция. Ето кои са най-впечатляващите и любопитни факти за тях:
Съдържание
Физиологично съвършенство
Може да звучи странно, но хлебарката е съвършено творение на природата – естествено с оглед на задачите, които тя й е поставила. Като се започне от удивителните й антени, тези многофункционални сензори, и се стигне до крайниците, с които развива удивителна скорост и се придвижва по всяка повърхност – включително вертикално.
Тук трябва да споменем и регенеративните умени на хлебарките – докато растат, нимфите на хлебарките са способни да възстановяват както антените, така и крайниците си.
Друг впечатляващ факт от анатомията и физиологията на хлебарките е тяхното зрение – очите им са снабдени с множество малки лещи и са способни да виждат в тъмното, използвайки абсорбирана преди това светлина.
Бързо и ефективно размножаване
Всички сме чували израза “мнножат се като хлебарки”, обаче какви са фактите? Само една женска хлебарка е способна да снесе около 2000 яйца в живота си – пи оптимални условия. Никаква демографска криза не ги заплашва. Особено като се има предвид, че за да снасят оплодени яйца, на женските дори не им се налага да се чифтосват – първо, защото могат да съхраняват сперма в специализирани сакчета в тялото си, и второ – при липса на мъжки хлебарки, се размножават и без чифтосване. Този процес е известен като партеногенеза.
Всеядност
Функцията на хлебарките в екосистемата е да бъдат чистачи на органични отпадъци. Тази роля ги е научила да се хранят с почти всичко и да оцеляват в най-разнообразни среди. Ядат гниещи материи, вскакви видове храни, остатъци, мръсотия, лепило, картон, хартия, фекалии и какво ли още не. Тази разнообразна диета е една от причините експертите да твърдят, че хлебарките ще надживеят повечето други видове, дори при глобални катаклизми.
Резистентност към отрови
В научните среди вече са разпространени достатъчно данни, че отровните примамки, които им готвим, вече не им действат. Например в капаните за хлебарки се поставя нещо захарно, смесено с отрова. В началото това имало успех, защото хлебарките умирали, а пък тези, които се хранели с телата на загиналите, също приемали своята доза отрова и ги сполетявала същата участ.
Но на определен етап чудатите хлебарки направили невъзможното. През 1993 г. един изследовател от САЩ забелязал, че тези отровни капани на захарна основа не въздействат вече на популациите на някои хлебарки. Те вече съвсем целенасочено започнали да избягват да си хапват от „лакомствата“, съдържащи захар. По-прецизното вглеждане в тяхната жизнена дейност показало, че хлебарките вече си били намерили контрамярка. Те така успели да си модифицират вкусовите рецептори, че те вече трансформирали вкуса на сладкото в горчиво и започнали да избягват примамките. Размножението им отново почнало да върви възходящо. Не ги трови вече нито някогашното страшилище ДДТ, нито някои модерни отрови.
Нещо друго: как така хлебарките обитават най-мръсните и опасни обиталища, а това не ги засяга никак? Учените и тук си казват тежката дума: тези съвършени насекоми носят в телата си специални антибактериални молекули и при научни опити, открили, че те унищожават например на 100% златистия стафилокок.
Устойчивост на ниски температури
Както повечето насекоми, и хлебарките не обичат особено студа. Независимо от това, те оцеляват на доста ниски температури. Как го правят ли? Произвеждат в организма си вещества, които действат като антифриз и предпазват тяхната хемолимфа (която играе ролята на кръв) и тъкани от замръзване, позволявайки им да оцелеят при ниски температури.
Поносимост към високи нива на радиация
Освен всичко друго, хлебарките са способни да оцелеят и при високи нива на радиация, които са фатални за нас, хората. Не биха преживели ядрена катастрофа (това е широкоразпространен мит за хлебарките), и не са толкова устойчиви на радиация, колкото други насекоми, но в сравнение с човека са железни.
Дехидратация – слабата им страна
Хлебарките могат да оцелеят сравнително дълго времебез храна, но това не важи със същата сила за водата. Те имат нужда от вода за поддържане на основните им физиологични функции и без достъп до такава, оцеляването им е застрашено.
