Знаете ли, че хлебарките са пъплили по нашата планета още по времето, когато е имало динозаври? Прадедите на същите тези гадини, които днес се крият в кухните ни, са оцелели след апокалипсис, който изтрива от лицето на земята две трети от всички растителни и животински видове, включително динозаврите. Как са го постигнали?
Съдържание
Астероидът Чиксулуб и опустошителният му ефект върху Земята
Учените установяват, че преди около 66 милиона години огромен астероид (с диаметър 10-15 км.) се сблъсква със Земята, отприщвайки серия от апокалиптични ефекти – взривна вълна, радиация, земетресения, цунами, шоково повишаване на температурите, последвано от вдигане на облаци прах в атмосферата, който предизвиква нещо като дълга зима по цялата планета.
Ударът с Чиксулуб не само бележи краят на една епоха – Креда – и началото на друга – Палеоген. След него Земята не е същата. Стихиите унищожават две трети от всички видове, растителни и животински, динозаврите отиват в историята. Хлебарките обаче оцеляват.
Каква е тайната на оцеляването на хлебарките?
Изглежда, че хлебарките са били царе в играта на криеница още тогава. Защото единственият начин да оцелеят пи време на първите часове след сблъсъка с астероида, когато освен всичко друго, и температурите са се повишили неимоверно, е бил да се мушнат в някоя пукнатина дълбоко в почвата – което вероятно и са направили.
Освен това, телата им са перфектно пригодени за това – хлебарките са дребни, със сплескани тела, което им позволява да се промъкват в много тесни пространства. Да не забравяме и твърда хитинова обвивка, която ги предпазва значително от външни влияния, включително от механични увреждания и дехидратация, което вероятно е било от решаващо значение в апокалипсиса, последвал удара на астероида.
По-едрите животни като динозаврите например, едва ли е имало къде да се скрият. А и дори да са оцелели в първите часове след сблъсъка с Чиксулуб, не са преживели последвалата дълга зима. Липсата на слънчева светлина е елиминирала основата на почти всички хранителни вериги – фотосинтезиращите растения – и е причинила колапс на съществуващите екосистеми – както във водата, така и на сушата.
Казано простичко, по време на дългата зима, повечето животни – тревопасни и хищници – са умрели от глад. Не и хлебарките, разбира се. Тези насекоми не са никак придирчиви към храната и ядат почти всичко – разлагаща се органична материя, отпадъчни продукти, изпражнения. Освен това е известно, че хлебарките могат да издържат доста дълги периоди без да приемат никаква храна.
Вероятно за оцеляването им е спомогнала и тяхната устойчивост на температурни влияния. В днешно време повечето видове хлебарки могат да понесат доста ниски температури – до около -1°C. Биха оцелели и на по-ниски, стига да не е за продължително време, и да имат достъп до храна и влага. Що се касае до високите температури, гадинките издържат на такива до 45°C.
Друг ключов фактор за успешната еволюция и оцеляването на хлебарките при бедствия и екологични катастрофи като Чиксулуб са забележителните им репродуктивни умения. Само една женска хлебарка може да снесе стотици яйца през живота си, като за целта дори не е необходимо всеки път да се чифтосва – защото има специализирани сакове за съхранение на сперма.
Що се касае до яйцата на хлебарките, те се снасят на партиди по много (of 50-60), и са снабдени със защитна обвивка, наречена оотека. Вероятно оотеките са изиграли съществена роля за оцеляването на хлебарките преди 66 милиона години – защото те предпазват яйцата както от механични увреждания, така и от неблагоприятни условия на средата.
Свикнали сме да мислим за хлебарките като за досадни, отвратителни буболечки, от които няма отърваване. Е, може би историята за това как са оцелели през едно от най-катастрофалните събития в историята на Земята обяснява в голяма степен защо борбата с тях е толкова трудна. Все пак, съвременните хлебарки са потомци на тези, оцелели след Чиксулуб – астероидът, който променя Земята завинаги, унищожавайки динозаврите и повечето от животински видове.