Списание Popular Science съобщи, че учени от Япония и САЩ са заставили мишките да помнят това, което реално не е съществувало. Например, че по техните лапи е текъл електрически ток, когато са се намирали в неголямо изолирано пространство. Това не се е случило, но всеки път, когато изследователите поставяли мишките в това пространство, те замирали от страх.
Отдавна е известно, че у хората могат да се формират лъжливи спомени. Спомнете си някой епизод от детството, за който родителите са ви разказвали така често, че вече ви се наложило впечатление, че познавате детайлно всичко и то въпреки това, че сте били толкова малки, че не би трябвало да се помни. Или си помислете колко често показанията на свидетели се оказват неверни при обвиняване на човек, което после може да се докаже и чрез ДНК анализ.
“По този начин лъжливата памет може и да социален проблем” – казва Судзуми Тонегава, биолог от Масачузетския технологичен институт, водещ изследовател в новия експеримент. Тонегава е бил удостоен с Нобелова награда за физиология и медицина през 1987 г. „За откриване на генетичния принцип за образуване на разнообразни антитела“.
Какъв смисъл има в това да се формират лъжливи спомени у мишките? Имайки възможност да се създават такива, учените могат да ги изучат по-детайлно, използвайки опитните мишки. В бъдеще такива изследвания биха могли да доведат до по-хубаво разбиране на това как лъжливите спомени се формират у хората. Тонегава и неговият екип установили нещо важно. На молекулярно равнище лъжливите спомени у мишките силно приличат на истинските.
„Те действително приличат от гледна точка на основните механизми – казва изследователят.- Поради това не е неудивително, че някои хора, въпреки всичко, настояват на това, че техните спомени са верни.“
Съдържание
Каква е тайната на създаване на лъжливи спомени?
Изследователите преди Тонегава създали десетсекундни изкуствени спомени в култивирани в изкуствена среда клетки от главния мозък на мишката. Друг екип от учени пък създал лъжливи хибридни спомени у живите мишки. Екипът на Тонегава направил крачка напред, създавайки съвършено нова памет – за опасност в стая, където мишките никога не са били, чрез въздействие с ток.
За да се създадат фалшиви спомени у мишките, се опрели на изследванията на предишните изследователи. Първият бил чрез приложение на оптогенетика – способ, при който се променя генетиката на мишката така, че някои клетки на главния им мозък да станат чувствителни към лазерна светлина. Вторите изследователи, също използвайки оптогенетика, стимулирали връзка между клетките на главния мозък и определен спомен у мишката.
Накрая екипът поставил мишките в стаята, условно наречена „Среда А“. Тази стая можело да се счита безопасна зона. „Среда А“ имала особена форма, миризма и осветление. Изследователите фиксирали какви клетки в мозъците на мишките били свързани с изучаване на „среда А“.
След това учените преместили мишките в друга стая, наречена „Среда Б“.Тя имала други форма, мирис и осветление. Те пуснали няколко токови удари по лапките на мишките, докато те са в „опасната“ среда Б. В същото време изследователите, използвайки лазерна светлина, стимулирали клетки на главния мозък, свързани у мишките с изучаването на безопасната зона на „среда А“.
Това е рецептата за създаване на лъжливи спомени. Мишките замирали от страх всеки път, когато изследователите ги поставяли в „среда А“, въпреки че те там нито веднъж не са постявани под токов удар. Не станало и така, че мишките да се страхуват от всички стаи. Когато ги поставели в нова зона, наречена „среда В“, мишките не замирали от страх, а започвали спокойно да изучават пространството.
Екипът провел също и допълнителни експерименти, които показали, че формирането както на истински, така и на лъжливи спомени предизвиква молекулярни изменения в мозъка, които си приличат. По този начин става ясно защо човек не усеща разликата между фалшивите и действителните спомени.
Генетичните спомени у мишките
Мишки, чиито прародители са се научили да свързват миризмата на черешов цвят с токов удар, стават нервни при наличието на една и съща миризма, дори при ниски концентрации, отколкото нормалните мишки.
Този експеримент се ръководел от Брайън Диас в университета по медицина на Атланта, САЩ. Той хвърля светлина върху биологичния механизъм, чрез който тези черти могат да бъдат предавани в поколенията.
Предишни изследвания са доказали, че стресови събития могат да повлияят на емоционалното поведение или метаболизма на бъдещите поколения, вероятно чрез химични промени в ДНК. Така се формират гени по механизъм, наречен епигенетично наследство.
При наблюдавани епигенетични промени е трудно идентифицирането на кои точно гени са повлияли на процеса. Например доста гени контролират метаболизма у човека. Но при миризмата е по-различно. Индивидуалното възприемане на миризмата на ацетофенон (който мирише на черешов цвят) често се свързва със специфични рецептори на обонятелния интерфейс между носа и мозъка – обозначен е като рецептор, наречен M71. “Тъй като ние знаем гена, кодиращ този рецептор, ние можем да го идентифицираме по-лесно“, казват учените от екипа на Диас.
Мъжки мишки са обучени да асоциират миризмата на ацетофенон с токов удар. Резултатът е бил впечатляващ. Те също развиват M71 рецептори, което им дава възможност да открият ацетофенон и при много по-ниски концентрации.
Чрез семенна течност от тези мъжки мишки са осеменени женски мишки. Когато поколението от тези двойки е било изложено на ацетофенон те станали по-нервни, отколкото когато имало неутрален мирис – въпреки че те никога не са миришели ацетофенон преди. Същото се отнася и за техните мишки прадеди.
Мозъчните промени
Поколението имало повече M71 рецептори в мозъка си, отколкото мишките, родени от родители, които не са имали усета за тази миризма и са по-чувствителни към нея.
Секвениране на ДНК на сперматозоидите от мишките деди и синове разкрило, че епигенетични белези на гена, кодиращ M71, не са били наблюдавани в контролните мишки.
Женските мишки, кондиционирани да се страхуват от ацетофенон, също предават тази “памет” на следващото поколение, въпреки че все още не са анализирани епигенетични белези по техните яйца.
Ученият Моshe Szyf в McGill University в Монреал, Канада, описва резултатите като безпрецедентни и стряскащи. “Това показва, че там има нещо много специално, специфично, така че да се предаде така организирано през поколенията тази информация”, казва той.
Marcus Pembrey в университета в Бристол, Великобритания се съгласява. “Крайно време е в интерес на общественото здраве изследователите да направят такъв анализ и на човешкия генетичен материал“, казва той. “Мисля си, че няма да разберем покачването на невропсихичните разстройства или затлъстяването, диабета и метаболитните смущения, без да се вземе предвид именно този мултипоколенчески подход.”