web analytics
 
 
02.04.2023 Мирослав Иванов

Учени създадоха мишка от два мъжки екземпляра

Учени създадоха мишка от два мъжки екземпляра. Това е пробив в репродуктивната биология и е началото на нещо по-голямо и изключително важно за човешката раса. Яйцеклетката, която учените са  използвали, е направена от кожни клетки и е разработена в лаборатория.

Екипът на който се преписва разкритието е под ръководството на Кацухико Хаяши, професор по геномна биология в университета в Осака, Япония. Учените от екипа на Хаяши са имплантирали яйцеклетката на женската мишка и са получили здрави бебета. Това изследване със сигурност ще разшири възможностите за бъдещо лечение на стерилността, и ще помогне на еднополови двойки да имат собствени деца. Друг голям проблем, чието решение се крие в подобрението на това откритие, са изчезващите видове от които са останали представители от един и същи пол.

Мишки се раждат в лаборатория от изкуствено създадени яйцеклетки

Преди време учените създадоха мишки, които технически имат двама биологични бащи чрез верига от сложни стъпки, включително генетично инженерство. Това обаче е първият път, когато жизнеспособни яйцеклетки са култивирани от мъжки клетки и бележи значителен напредък за науката. Екипът на Хаяши сега се опитва да възпроизведе това постижение с човешки клетки, въпреки че ще има значителни пречки за използването на лабораторно отгледани яйца за клинични цели, включително установяване на тяхната безопасност.

Учените обаче предупреждават, че трябва още много да се работи и да се разучава, преди култивираните клетки да могат да бъдат използвани за производство на човешки яйцеклетки в лабораторни условия.

Тази техника може да се приложи и за лечение на жени със синдром на Търнър, при които едно копие на X хромозомата липсва изцяло или частично. Хаяши добави, че това приложение е основната мотивация за изследването. Други предполагат, че може да се окаже предизвикателство да се преведе техниката в човешки клетки. Човешките клетки изискват много по-дълги периоди на култивиране, за да произведат зряла яйцеклетка, което може да увеличи риска, клетките да придобият нежелани генетични промени.

Проф. Джордж Дейли, деканът на медицинското училище Харвард, описа работата на екипа на Хаяши като „завладяваща“, но добави, че други изследвания показват, че създаването на лабораторно отгледани гамети от човешки клетки е по-голямо предизвикателство, отколкото това да се създадат клетки на мишка. Той каза също и, че все още не сме напреднали до такава степен, че да разбираме достатъчно уникалната биология на човешката гаметогенеза, за да възпроизвеждаме работата на Хаяши при мишките.

Проучването, което е представено за публикуване във водещо списание, разчита на последователност от сложни стъпки за трансформиране на кожна клетка, носеща комбинацията от мъжката XY хромозома, в яйцеклетка, с женска XX версия. Мъжките кожни клетки са препрограмирани в състояние, подобно на стволови клетки, за да създадат така наречените индуцирани плурипотентни стволови клетки. След това Y-хромозомата на тези клетки са били изтрита и заменена с X хромозома, „заета“ от друга клетка, за да се произведат iIPS клетки с две идентични X хромозоми.

За финал, клетките са били култивирани в органоид на яйчник, система, предназначена да възпроизвежда условията в яйчника на мишката. Когато яйцеклетките са оплодени с нормална сперма, учените са получили около 600 ембриона, които са били имплантирани в сурогатни мишки, а скоро след това са се родили седем малки мишки. Ефективността е около 1% по-ниска от ефективността, постигната с нормални женски яйцеклетки, където около 5% от ембрионите продължават да произвеждат раждане на живо потомство.  Бебетата мишки са били здрави, имали са нормална продължителност на живота и дори са имали собствено потомство.

Видове Мишки

Google рейтинг
4.8
На база на 399 отзива
js_loader
Call Now Button