Ние всички сме свързани в кръга на живота, многоцветен гоблен, деликатна мрежа от независимост. Но няма как да променим факта, че любовта ни към животните не се разпростира до хлебарки, дървеници и други подобни. Но можем ли да живеем без тези близо осем милиона същества?
Да вземем за пример хлебарката, най-омразният за човека вредител. Ако можехме да го накараме да изчезне, дали някой човек, някое животно или растение би почувствало загуба?
‘’Повече от 5000 познати вида хлебарки, и може би още толкова, които още не са изследвани, имат огромно екологично значение’’, казва Чоби Шал, професор по ентомология в Държавния университет в Северна Каролина, който изучава малките същества.
Съдържание
Хлебарките могат да бъдат намерени почти навсякъде, където може да се открие живот
Микробите в краката на горските хлебарки разграждат умрелите листа и други растителни материали, които са несмилаеми за много бозайници. Те са опрашителите на тропиците. Пустинните гущери се хранят с хлебарки. В югоизточната част на САЩ, професор Шал отбелязва, че хлебарките представляват повече от 50% от диетата на застрашения Червеноглав кълвач – малка черно-бяла птица с червена глава при мъжките. Ако тези хлебарки изчезнат, птиците и гущерите, които се хранят с тях, ще пострадат, а някои могат и да бъдат застрашени от изчезване.
Но какво да кажем за ползата от онези досадни хлебарки, водещи до нощни бунтове в градските ни домове?
“Не виждам никаква голяма екологична стойност от тях”, казва професор Шал. “Повечето от тези хлебарки в домовете са немски хлебарки, а понякога и американски хлебарки. С някои изключения те едва оцеляват сред хората ‘’.
Немските и американските хлебарки имат уникална способност за адаптация към човешката среда. Те могат да живеят в голям температурен диапазон, както и да оцелеят в продължение на седмици без никаква храна. Хлебарките могат да ядат почти всичко, от спагети до пържоли, докато други насекоми са малко по-капризни. Хлебарките имат восъчно покритие, което ги предпазва от изсъхване например в твърде гореща среда.
Опасността и страхът от хлебарките често е преувеличен. Да, хлебарките носят бактерии: фекалната материя се задържа по тях. Когато я поглъщат по време на хранене, същевременно и я пречистват. Въпреки това, Шал казва, че малко проучвания убедително доказват фактът, че хлебарките редовно предават болести на хората. Всъщност, основната им опасност за хората е производството на алергенни протеини във въздуха, които се вдишват от хората. Градските деца по-често страдат от астматични или алергични атаки.
Е, каква е присъдата за хлебарките? Единодушно е мнението на ентомолозите, че можем без последствия да се лишим от германските хлебарки. Те са толкова силно адаптирани към живота с хората, че не запълват никаква друга екологична ниша.
Тогава какво да кажем за креватните дървеници?
Ако никога не сте били жертва на нападение на тези насекоми, тогава сте късметлии. Техните ухапвания могат да причинят огромни белези и опитите да се отървем от тези същества е изпитание, особено след като някои от най-ефективните в борбата с тях химични вещества са забранени, защото са токсични за околната среда. Има ли нещо хубаво, което можем да кажем за креватните дървеници?
„Някои видове мравки се хранят с дървеници, както и някои паяци”, казва Михаел Потър, градски ентомолог в Университета в Кентъки. “Често ги намираме уловени в паяжини в жилища. Но това ли е основният източник на храна на паяка? Дали цялата система ще се разпадне без тях? Съмнявам се.”
В САЩ са успявали да се отърват успешно от дървениците, но те се връщат отново с приходящите пътници от Африка, Азия, Близкия Изток и части от Източна Европа. Хората профилактично взимали мерки за матраците си и проверявали хотелските легла, когато пътували, но тези навици постепенно изчезнали. Също така и са спрели да изобретяват нови вещества за борба срещу дървениците, а те са вече устойчиви към старите.
Когато се зададе най-общия въпрос за това кои вредители биха могли да бъдат безопасно унищожени, в отговор излиза следната теория: видовете, живеещи в техните естествени граници при нормални концентрации, трябва да бъдат толерирани. Онези, които живеят извън границите си и са в изобилие, могат поне да бъдат намалени, ако не и да бъдат премахнати. Германската хлебарка, например, няма родствена връзка извън нашите домове.
А какво да кажем за комарите?
Те са труден случай. Никое създание не е по-опасно за хората от тях. Болестите, носещи комарите, убиват повече от един милион души годишно. Но те са важна част от екосистемата.
“Комарите представляват значителна биомаса от храна за други видове”, казва Михаел Потър. “На места като Аляска има огромна поява на възрастни комари, когато температурата се покачва и те са важен източник на храна за мигриращи птици и други същества.”
Унищожаването на комарите може да е рисковано, но ще се почувстваме много по-добре, ако успеем да се отървем от немските хлебарки и креватните дървеници. Изглежда, че някои клони на Дървото на живота могат безопасно да бъдат подрязани малко по-късо.