web analytics
 
 
09.06.2024 Превента България

Суперсила на хлебарките: Споделяне на антибиотична резистентност

Суперсила на хлебарките: Споделяне на антибиотична резистентност

Оказва се, че наред с други суперсили, които имат, хлебарките демонстрират и забележителна способност за споделяне на антибиотична резистентност. В тази статия ще ви разкажем за експеримента, който са провели датски учени с определен вид хлебарки, за резултатите, които са постигнали, и ще споделим други любопитни факти за тези иначе толкова отвратителни твари.

Колкото и да мразим хлебарките и да ни е гнус от тях, не можем да отречем, че те са едни от най-устойчивите организми на планетата, които демонстрират удивителни способности за приспособяване към променящи се условия на средата. Може би сте чували, че хлебарките дори развиват резистентност към инсектицидите, разработени срещу тях. Както може да се предположи, подобна придобита резистентност се предава от поколение на поколение, но се оказва, че това не е единственият начин, по който хлебарките го правят.

Докато работят върху изследване за антимикробна резистентност (АМР) у хората, Датски учени откриват, че хлебарките са способни да предават помежду си АМР гени чрез комуникация. Трудът им е публикуван в онлайн списанието mSystems.

Какво е антимикробна резистентност (АМР) и защо е важна?

Най-просто казано, АМР възниква, когато даден микроорганизъм оцелява, въпреки че е третиран с медикаменти, които целят да го унищожат.

Тъй като все по-малко и по-малко лекарства са ефективни срещу някои микробни патогени, инфекциите стават все по-трудни за овладяване и лечение, което има сериозни последици за здравето на хората. Ето защо учените активно работят в тази насока.

Експериментът с хлебарки Pycnoscelus surinamensis.

Екип от изследователи от Датския технически университет извършва експеримент с хлебарки, който цели да изследва механизма на предаването на АМР. За целта, учените взимат 250 хлебарки Pycnoscelus surinamensis и ги разделят на две групи в отделни терариуми. Едната група (терариум B) е третирана ежедневно с тетрациклин (вид антибиотик), а другата (терариум A) не е третирана с нищо. След това учените вземат проби от хлебарките и почвата от двата терариума за т. нар. метагеномно секвениране.

Съвсем очаквано, анализът на пробите показва намалено микробно разнообразие и увеличен брой гени за резистентност към тетрациклин в чревните микробиоми на хлебарките от терариум в сравнение с тези от терариум А. След като учените преместват няколко от третираните екземпляра в терариум А и в последствие изследват нетретираните хлебарки, се оказва, че те също имат увеличаване на гените за резистентност към тетрациклин в своите чревни микробиоми, а такова се наблюдава и в почвата на терариума.

Учените казват, че са избрали именно хлебарки за експеримента си, защото те имат разнообразен микробиом, което ги прави добър модел за изследване на микробиомите. Освен това, конкретният вид Pycnoscelus surinamensis е много социален, представителите му живеят нагъсто в колонии, което ги прави особено подходящи за изследване на предаването на микроби и резистентността към тях.

Това проучване е важна стъпка в изследването на механизма на АМР, но разбира се предвид съществените разлики между насекомите и бозайниците, на учените им предстои още много работа.

Какви други “суперсили” имат хлебарките?

Както вече стана ясно, хлебарките притежават много „суперсили“, които са им позволили да оцелеят в продължение на стотици милиони години и които изглежда продължават да развиват. Ето някои от най-забележителните сред тях:

  • Регенерация

Някои видове хлебарки имат способността да регенерират части на тялото си, като крайници или антени. Могат дори да живеят известно време без глава – около седмица.

  • Резистентност към отрови

Освен към антибиотици, хлебарките са способни да развиват резистентност и към инсектициди, което изключително затруднява борбата с тях.

Учени от университета Пърдю в САЩ откриват, че популация от немски хлебарки (Blattella germanica) в Южна Калифорния е развила резистентност към пет различни класа пестициди, които масово се използват в страната.

  • Устойчивост на екстремни температури и високи нива на радиация

Макар че предпочитат да им е топло (между 21°C и 27°C), хлебарките могат да издържат на температури от малко над нулата до 38°C.

При много ниски температури те могат да изпаднат в състояние, подобно на хибернация, наречено диапауза, в което метаболизмът им се забавя.

Освен това, хлебарките са доста устойчиви и на радиация. Проучванията показват, че те могат да оцелеят при излагане на относително високи нива на радиация, които биха били смъртоносни за много други организми.

 

 

 

 

Вижте още от нашия блог

 

, , ,
Google рейтинг
4.8
На база на 409 отзива
js_loader
Call Now Button