Страшният свят на богомолките

13.12.2017
13.12.2017 admin

страшният свят на богомолките

Насекомото със странното име “богомолка” е едно от най-удивителните създания на нашата планета – със своя начин на живот, особености и странности, някои от които шокират нас, хората. Известни са с това, че по време на брачния ритуал, след съешаването между самеца и самката, а понякога и по време на самия процес, самката изяжда своя кавалер. Но има и други особености, които впечатляват.

Нека почнем с наименованието. То е дадено от шведския изследовател на природата Карл Линей през 1758 г. Той забелязал, че позата на насекомото, което е в засада или пък пази своята плячка, доста прилича на позата на молещ се човек. Така и го кръстил: «Mantis religiosa», което буквално преведено от латински означава „религиозен жрец“, а до нас е стигнало леко изменено и опростено. В някои държави насекомото има съвсем не благовидни имена. Например в Испания е Caballito del Diablo или дяволско конче.

 

Как изглежда богомолката?

Тя има по-издължено тяло от останалите членестоноги насекоми. Богомолката е може би единственото от живите същества, което без труд боже да си върти главата на 360 градуса. Тази способност позволява на насекомото да е информирано за всички опасности наоколо. Има триъгълна глава, само едно ухо, но въпреки това се отличава с прекрасен слух.

Очите на богомолката са изградени на фасетъчен принцип. Те са разположени отстрани на главата, но освен тях тя има и още три по-прости очички, намиращи се в основата на мустачките. Те пък са във вид на гребен, на нишки или като крилца – според вида.

Почти всички видове богомолки имат добре развити крила, но да летят могат само мъжките. Самките са по-тежки и поради размера им не могат да летят. Крилата са съставени от две части – предна и задна. Предните са като своеобразни надкрилки, защитаващи задните, основните крила. Имат обикновено ярки цветове, даже „изографисани“ с разни рисунки. Един от видовете богомолки, земният/Geomantis larvoides/, няма въобще крила.

Земната богомолка има добре развити предни крайници. Те самите са съставени от няколко фрагмента. Най-впечатляващато е, че в основата на бедрата им има остри шипове на три реда. По-малки остриета има и по долната част на крайниците им, които завършват с остри кукички. Служат за захващане на плячката между краката им, докато не си ги хапнат.

Богомолките имат кръв, но кръвообращението им е примитивно. Причината е в необичайната система на дишане. При нея насекомите се снабдяват с кръв по сложна система от тръби-трахеи, които са съединени с дихателни точки, разположени по коремчето в средната и задната част на тялото. В трахеите са поместени въздушни емкости, които усилват вентилацията на цялата дихателна система.

Като размери: самките са по-крупни от самците и това им е основното различие. Африканската богомолка от вида Ischnomantis gigas достига 17 см дължина и това е рекордьорката по големина в света. С малко по-малки размери е Heterochaeta orientalis, която достига 16 см дължина. Обичайните размери на богомолките са далеч по-малки – 0,5-1,5 см дължина.

богомолка

 

Богомолката е отявлен хищник

Напада и изяжда по-малки насекоми, но е толкова напориста, че напада и такива с по-големи размери от нейните. В менюто й са включени мухи, комари, пчели, оси, пеперуди, бръмбари и др. подобни. Най-големите екземпляри от този вид могат да нападнат даже дребни гризачи, птички и неголеми земноводни като жабки, гущерчета.

Как атакува? Обикновено от засада като неочаквано захваща плячката си с предните „лапки“и не пуска, докато не изяде всичко. Има толкова силни челюсти, че те и позволяват да разкъсва и по-проблематични с размера и вида си жертви.

 

Размножаване и канибализъм

Това е най-пикантната част от историята. Както казахме, тя завършва печално за мъжкия екземпляр от двойката. Самците-богомолки с настъпването на брачния период, това е през есента, започват да търсят женски, които са готови да се съединят полово с тях. Като открие подобна партньорка, мъжкият играе своя брачен танц, чрез който демонстрира, че е нейният брачен партньор. След това започва самият процес на съединяване, в хода на който самката има привичката да откъсне главата на своя полов партньор, а след това и го изяжда целия. Изследователите считат, че такова драстично поведение има своето биологично основание. След като изяде своя жених, самката по този начин си допълва запасите от хранителни вещества, най-вече протеини, които ще са й нужни за отглеждане на бъдещето потомство.

Макар и рядко на самеца му се отдава да се измъкне от смъртоносната хватка на своята партньорка преди да е станал угощение за нея.
След известно време оплодената самка отделя яйцата, които са обвити със специален секрет, който като лепило защитава от външни въздействия. Отделя се от специални жлези на женската богомолка. Тя отделя от 10 до към 400 яйца наведнъж.

Личинките прекарват в яйцата от три седмици до половин година, след което изпълзяват навън. По-нататъшното им развитие е в доста бърз темп и след известно време се превръщат във възрастни богомолки.

богомолка 2

 

Кои са враговете на богомолката?

Богомолките са отлични ловци-хищници, но и самите те стават плячка. За тях ловуват змиите, някои птици, прилепи. Но главен техен враг си остават техните събратя–сестри от същия вид – другите богомолки. Воюват и помежду си за някаква партньорка или за плячка. Тези съпернически боеве са доста зрелищни, защото преди да остане в битката, богомолката се опитва първоначално да изплаши противника. Заема застрашителна поза, изхвърля напред лапките си и повдига коремчето. Това е съпроведено и със съответните заплашващи звуци.

Богомолките са отчаяни храбреци и с огромна енергия и смелост се хвърлят в такива единоборства. Даже, както казахме, посягат и на далеч по-големи по размери противници. Заради тази си смелост много често излизат победители в схватките.

Историята на богомолките е пълна с любопитни и занимателни истории. Те са част от трогателната от гледна точка на човека интрига на живота, но абсолютно логични и рационални в действията си според биологичната им същност.

 

 

,
Call Now Button