Богомолките са едни от най-удивителните създания на нашата планета, макар някои от техните странности да са шокиращи за нас, хората. Известни са с това, че след брачния ритуал, а понякога и по време на него, женската изяжда мъжкия. Но това не е единственото впечатляващо нещо за вида.
Съдържание
Богомолките – име, външен вид и особености
Нека започнем с наименованието. То е дадено от шведския изследовател на природата Карл Линей през 1758 г. Той забелязал, че когато е в засада или пък пази своята плячка, насекомото заема поза, която доста прилича на позата на молещ се човек. Така и го кръстил: «Mantis religiosa», което буквално преведено от латински означава „религиозен жрец“, а до нас е стигнало леко изменено и опростено. В някои държави насекомото има съвсем не благовидни и не толкова богоугодни имена. Например в Испания се нарича Caballito del Diablo или дяволско конче.
Тя има по-издължено тяло от останалите членестоноги насекоми. Богомолката е може би единственото от живите същества, което без никакво усилие може да си върти главата на 360 градуса. Тази способност позволява на насекомото да е информирано за всички опасности наоколо. Има триъгълна глава, само едно ухо, но въпреки това се отличава с прекрасен слух.
Очите на богомолката са изградени на фасетъчен принцип. Те са разположени отстрани на главата, но освен тях тя има и още три по-прости очички, намиращи се в основата на мустачките. Те пък са във вид на гребен, на нишки или като крилца – според вида.
Почти всички видове богомолки имат добре развити крила, но да летят могат само мъжките. Женските са по-тежки и поради размера си не могат да летят. Крилата са съставени от две части – предна и задна. Предните са като своеобразни надкрилки, защитаващи задните, основните крила. Имат обикновено ярки цветове, даже „изографисани“ с разни рисунки. Един от видовете богомолки, земният/Geomantis larvoides/, няма въобще крила.
Земната богомолка има добре развити предни крайници. Те самите са съставени от няколко фрагмента. Най-впечатляващато е, че в основата на бедрата им има остри шипове на три реда. По-малки остриета има и по долната част на крайниците им, които завършват с остри кукички. Служат за захващане на плячката между краката им, докато не си ги хапнат.
Богомолките имат кръв, но кръвообращението им е примитивно. Причината е в необичайната система на дишане. При нея насекомите се снабдяват с кръв по сложна система от тръби-трахеи, които са съединени с дихателни точки, разположени по коремчето в средната и задната част на тялото. В трахеите са поместени въздушни емкости, които усилват вентилацията на цялата дихателна система.
Женските екземпляри са по-едри от мъжките и това им е основното различие, освен способността за летене. Африканската богомолка от вида Ischnomantis gigas достига 17 см дължина и това е рекордьорката по големина в света. С малко по-малки размери е Heterochaeta orientalis, която достига 16 см дължина. Обичайните размери на богомолките са далеч по-малки – 0,5-1,5 см дължина.
Богомолката е отявлен хищник. Напада и изяжда по-малки насекоми, но е толкова напориста, че може да атакува и такива с по-големи размери от нейните. В менюто й са включени мухи, комари, пчели, оси, пеперуди, бръмбари и др. подобни. Най-големите екземпляри от този вид могат да нападнат даже дребни гризачи, птички и неголеми земноводни като жабки и гущерчета.
Как атакува? Обикновено от засада като неочаквано захваща плячката си с предните „щипци“ и не пуска, докато не изяде всичко. Има толкова силни челюсти, че е способна да разкъса и по-проблематични с размера и вида си жертви.
Размножаване и канибализъм при богомолките
Това е най-пикантната част от историята. Както казахме, тя завършва печално за мъжкия екземпляр от двойката. С настъпването на брачния период (през есента) мъжките екземпляри започват да търсят женски, които са готови да се чифтосват. Като открие подобна партньорка, мъжкият играе своя брачен танц, чрез който демонстрира, че е готов да стане неин брачен партньор. След това започва самият процес на чифтосване, в хода на който женската често и съвсем буквално откъсва главата на своя партньор, а след това го изяжда целия. Изследователите считат, че такова драстично поведение има своето биологично основание. По този начин женската богомолка си допълва запасите от хранителни вещества, най-вече протеини, които са й нужни за създаване на жизнено потомство.
Макар и рядко, на мъжкия му се отдава да се измъкне от смъртоносната хватка на своята партньорка преди да е стано късно.
След оплождането, женската богомолка отделя яйцата, които са обвити със специален леплив секрет, който ги защитава от външни въздействия. Тя отделя от 10 до към 400 яйца наведнъж.
Личинките прекарват в яйцата от три седмици до половин година, след което изпълзяват навън. По-нататъшното им развитие е в доста бърз темп и след известно време се превръщат във възрастни богомолки.
Кои са естествените враговете на богомолките?
Богомолките са отлични ловци-хищници, но самите те често стават плячка на други по-едри хищници – змии, прилепи, някои видове птици. Интересно е, че често стават жертва на свои събратя. Воюват и помежду както за плячка, така и за партньори. Тези съпернически боеве са доста зрелищни, защото преди да остане в битката, богомолката се опитва първоначално да изплаши противника. Заема застрашителна поза, изхвърля напред щипките си и повдига коремчето. Това понякога е съпроведено и със съответните заплашителни звуци.
Богомолките са отчаяни храбреци и с огромна енергия и смелост се хвърлят в такива единоборства. Даже, както казахме, посягат и на далеч по-големи по размери противници. Заради тази си смелост много често излизат победители в схватките.