Съжителството между плъховете и човека датира от ранните векове, още когато сме обитавали пещерите. И макар това съжителство да ни е донесло повече негативи, отколкото ползи, не можем да отречем и някои позитиви на тези гризачи.
Тази статия ще ви отведе на едно историческо пътешествие, проследяващо връзката между плъховете и хората – от първите ни срещи с тях в праисторическите пещери, през ролята им в чумните епидемии, до икономическите щети, които нанасят, ползите, които са донесли за науката, и съвременните методи за борба с тях като вредители.
Съдържание
Обща информация за плъховете
Плъховете наброяват над 100 вида и са разпространени във всички кътчета на планетата. Размножават се бързо и са всеядни. Макар някои от видовете са приспособени към живот на открито, като цяло плъховете възприемат съжителството си с хората като сигурен и постоянен източник на храна и подходящи убежища. Това, заедно с факта, че причиняват щети и пренасят болести, ни дава основание да определме плъховете като вредители.
Щетите, които плъховете нанасят
През вековете плъховете са доказали способността си да причиняват значителни икономически и материални вреди. Гризачите ежегодно унищожават и замърсяват огромни количества хранителни продукти. По данни на Световната здравна организация (СЗО), около 33 милиона тона зърнени култури (което представлява 3,5% от световните запаси) се повреждат или унищожават от плъхове всяка година. Това е храна, която би могла да изхрани 130 милиона души. А както знаем, гладът все е още е голям проблем в някои части на света. В Индия, например, щетите от плъхове варират от 10% до 50% от земеделските култури, докато в Югоизточна Азия загубите на ориз достигат до 90% в години на висока популация на гризачи.
Освен това, плъховете имат изключително остри предни зъби, които растат през цели им живот. За да ги изпиляват, те гризат постоянно и всичко, включително кабели, напоителни съоръжения, дървени постройки и предмети, електропроводи, превръщайки ги в потенциална причина за катастрофи, наводнения и пожари.
Болестите, които плъховете пренасят
Плъховете са основни преносители на множество инфекциозни заболявания, някои от които са изключително опасни за човека. Заразяването при хората често става опосредствано, чрез ухапвания от бълхи (или кърлежи), които преди това са паразитирали върху заболели гризачи. Сред тях са:
- Чума – още известна като “Черната смърт”.
Може би сте чували за чумната епидемия през средните векове, отнела хиляди животи, за която основна вина имат гризачите – плъхове или джербили.
- Коремен тиф – бактериална инфекция, разпространявана чрез плъховите изпражнения.
- Лептоспироза – заболяване, което засяга бъбреците и черния дроб и може да бъде смъртоносно.
Освен това, редица научни изследвания доказват връзката между числеността на популациите на гризачите и предаваните от кърлежи заболявания и в частност Лаймската болест.
Трябва да споменем, че в някои региони числеността на плъховете надхвърля тази на хората, което драстично увеличава риска от разпространение на болести. Например, в Париж и Ню Йорк има приблизително 10 милиона плъха, а в Куба – по трима плъха на човек.
Ползата от плъховете
Макар че плъховете са възприемани най-вече като вредители, те не са съвсем безполезни. Известно е, че играят ключова роля в науката. Благодарение на тях са разработени множество лекарства и ваксини. Лабораторните плъхове са основен модел за изследвания в генетиката, физиологията и медицината, като са създадени над 20 генетични линии с научна цел.
Освен това, тъй като се поддават на дресировка и имат отлично обонние, някои видове плъхове се използват за идентифициране на мини в някои райони на Африка и Азия, а също и за хващане на бракониери, които изнадят през граница слонова кост, ценни кожи или други животински продукти. Става дума за “плъховете-герои” или “плъховете в жилетки”, както ги наричат, обучавани от белгийската благотворителна организация Apopo. Те буквално спасват животи.
Борбата с плъховете
Борбата с плъховете датира от древни времена. Още в пещерите на първобитните хора са открити рисунки на гризачи, както и кости от такива, а в древните митологии и текстове – от Египет до Япония – плъховете са представени като нежелани и нечистоплътни гости. През Средновековието различни култури са използвали котки, капани и дори средства и ритуали за борба с тях.
Едва през XX век се поставят основите на научно обоснованата дератизация. Първите мащабни акции за унищожаване на плъхове датират от началото на века – например, борбата с чумата в Одеса и Сан Франциско. Днес дератизацията включва комбинация от модерни технологии, химични средства и екологични методи, които минимизират риска за хората, домашните любимци и околната среда.
