Известно е, че паяците прилагат много и успешни ловни тактики, които далеч не се изчерпват с паяжините. Скорошно изследване, публикувано в Current Biology, навежда на мисълта, че някои видове са не само отлични ловци, но и изкусни манипулатори, които използват определен вид насекоми (светулки), за да хванат повече плячка. Ако искате да разберете повече за тези събратята на паяците, които плетат пажини по ъглите на дома ви, тази статия е за вас.
Съдържание
Паякът Araneus ventricosus: изкусният манипулатор
Екип от учени от Аграрния университет в Хуажун, Китай, начело със Синхуа Фу (Xinhua Fu), забелязва, че в мрежите на един вид кръглоплетен паяк (Araneus ventricosus) се хващат почти само мъжки светулки от вида Abscondita terminalis.
При този тропически вид светулки, и мъжките, и женските екземпляри използват светлинни сигнали, когато са готови за чифтосване. Сигналите им обаче се различават съществено едни от други: първо, защото мъжките имат по две примигващи “фенерчета”, а женските по едно; и второ, защото мъжките примигват на много по-бързи интервали от женските. Така или иначе, и едните, и другите, би трябвало да бъдат лесна плячка за паяка, но в мрежите му се откриват предимно мъжки.
Учените решават да разплетат този казус, като за целта провеждат серия от експерименти със 161 мрежи на този вид паяци. Те поставят във всяка мрежа по една мъжка светулка, като затъмняват светещите коремчета на някои от насекомите с мастило и наблюдават какво се случва, когато в мрежата има паяк и когато отсъства.
Така китайските изследователи установяват, че в мрежите, в които има паяк и светулка, чиято светлина се вижда, улавят далеч повече от същите насекоми, отколкото останалите. Нещо повече, те забелязват, че в присъствието на паяк мъжките светулки използват не обичайния си светлинен сигнал, а този, който е характерен за женските, ефективно привличайки мъжки насекоми.
Учените предполагат, че това се случва в резултат на междувидова комуникация, посредством която паякът успешно манипулира мъжките светулки да имитират любовния зов на женска, за да привлекат повече мъжки, превръщайки ги в предатели на собствения им вид. Това все още не е доказано категорично, нито е известно как точно се случва, но изследователите смятат, че отровата на паяка вероятно играе ключова роля в процеса.
Интересно е, че паяците Araneus ventricosus очевидно отлагат момента на хранене, за да уловят повече жертви. Екипът на Фу става свидетел на това как, когато уловената светулка спре да излъчва светлинни сигнали, паякът повтаря операцията с друга, и чак след около два часа започвал да пирува с богатия улов.
Araneus ventricosus е кафеникаво-сив кръглоплетен паяк, разпространен в южна Азия – Япония, Китай и Корея. Отличава се с това, че е активен нощем, когато плете мрежите си и ловува, а на сутринта ги разрушава.
Какви други ловни стратегии имат паяците
Gasteracantha westringi
Свикнали сме да възприемаме паяците като хищници, които използват мрежите си като капан – и с много видове наистина е така. Но царството на паякообразните е многобройно, разнообразно и пъстро, а ловните техники на някои видове са наистина впечатляващи.
Някои скачащи паяци например имитират поведение на плячка в чужда паяжина, за да изядат стопанина им. Други видове паяци пък имат окраска, която служи като примамка за жертвите им. Такива са крабови паяци (Misumena vatia), които могат да променят цвета си, за да изглеждат като част от цветето, в което са се скрили, или Gasteracantha westringi, които сами по себе си наподобяват цвете.
Има и такива, които използват паяжини, за да ловят жертвите си, но не какви да е, а блестящи. Учените смятат, че това не е просто декорация, а ефективна примамка, която привлича насекомите като отразява ултравиолетовите лъчи.
Кръглоплетният Araneus ventricosus, който като изкусен манипулатор превръща мъжките светулки в лесна плячка , е само един от примерите, свидетелстващи за изключително разнообразие в ловните тактики при паякообразните.
