На първо четене това изглежда почти невероятно и сякаш попада в сферата на научната фантастика, но не е сцена от филм на ужасите, а реален процес.
В продължение на десетилетия учените са се опитвали да разберат сложната и страшна връзка между паразитната изумрудена оса Ampulex Compressa и нейната по-голяма жертва – кафявата хлебарка.
Тези странни отношения оса-хлебарка са документирани още през 1940 г., но доскоро учените не успяваха да разберат как точно осата изпълнява тази прецизна манипулация.
Съдържание
Ето как протича фаталната среща между двата инсекта
[/dt_call_to_action][dt_gap height=”30″]
Подобно на всички паразити, женската оса ужилва хлебарката, снася яйцето си във вътрешността й, то се излюпва и ларвата започва да се храни с хлебарката. Различното в случая е, че вместо да парализира жертвата си, както правят почти всички паразити, осата има способността да манипулира поведението на хлебарката и я превръща в покорен слуга.
С две прецизни ужилвания хлебарката запазва способността си да се движи, но губи волевата си сила за извършване на каквито и да е съзнателни движения.
След ужилванията осата е изморена и откъсва върховете на антените на хлебарката, откъдето пие кръв, за да възстанови силите си. Готова да продължи с пъкления си план, осата захапва някоя от антените на хлебарката и подобно на куче на каишка започва да я води към леговището си.
С жива, но лишена от всякаква самоинициативна дейност жертва, осата снася яйцето си във вътрешността й и то се излюпва за 3-4 дни. Новоизлюпената ларва започва да се храни с вътрешностите на хлебарката, но ги яде в точно определен ред, за да запази хлебарката жива достатъчно дълго и да завърши трансформацията си в пашкул.
След известно време, от тялото на хлебарката излиза възрастна оса, готова да продължи делото на родителите си.
Наблюденията показват, че в процеса на формиране на пашкула, хлебарката не проявява никакво желание да се бори или да бяга, въпреки че бива изяждана отвътре.
Как да “дресираш” хлебарка?
[/dt_call_to_action][dt_gap height=”30″]
Първото ужилване попада в група нерви намиращи се в гръдния кош на хлебарката. Отровата съдържа големи количества гама-аминомаслена киселина (GABA), таурин и бета аланин. GABA е невротрансмитер и заедно с другите два химикала, блокира изпращането на двигателни сигнали от мозъка към предните крака на хлебарката. Загубила възможността си да бяга, хлебарката очаква втория ключов удар.
Второто ужилване е директно в мозъка с хирургическа прецизност и съдържа невротоксичен коктейл, който блокира рецепторите за друг невротрансмитер, наречен октопамин. Октопаминът е отговорен за спонтанните и сложните волеви движения, като например ходенето.
Има съществена разлика от възможността да ходиш и възможността да инициираш волево подобно движение. Инжектираните хлебарки запазват напълно възможността си да ходят, но само, когато са водени от осата.
Изследванията показват, че ужилените от паразитната оса хлебарки не проявяват никакво желание да бягат, въпреки че върху тях са правени опити с подаване на ток и опити за удавяне. В същото време мускулните им контракции са същите като на неужилени хлебарки. Това доказва, че отровата на паразитната оса действа върху волята, а не върху способността за движение.
Тъй като паразитната оса е доста по-малка от хлебарката, еволюцията я е принудила да създаде перфектното оръжие, което й позволява да хване жертвата си без да се налага след това да я носи до гнездото си.
Ако паразитната оса може с лекота да контролира 2-3 пъти по-голям противник, дали има възможност в бъдеще същият процес да се прилага като ново биологично оръжие?
