Някои оси се превръщат в настойчиви и агресивни същества, когато около тях има човешка храна. Ако множество оси се съберат около Вас или бройката постепенно се увеличава, то проследете от къде идват. Твърде вероятно е да се намирате в близост до гнездо на оси. В такъв случай по-добре се отдалечете от него, защото осите са много и няма да откриете ефикасен метод да се преборите с тях. Единственото, което ще се случи като краен резултат от една такава борба е, че и Вие и осите ще се окажете нервни и нападателни, което няма да реши проблема, а тъкмо обратното – ще го задълбочи.
През пролетта и ранното лято осите представляват хищници, които улавят инсекти и паяци в техните гнезда. В края на лятото „кралицата – майка“ спира да снася яйца. Осите – работнички биват освободени от техните ежедневни задължения, свързани с изграждането на гнездото и отглеждането на малките новоизлюпени оси. Тогава е времето, в което могат да се погрижат за себе си и за набавянето на необходимата им енергия чрез храната. Ларвите на осите по особен начин също помагат за храненето на осите – работнички. Финото, мъничко телце на големите възрастни оси не им позволява да се хранят с големи и солидни плячки. Те просто не могат да се поберат в миниатюрния им стомах. Ларвите, от своя страна, произвеждат високо концентрирана и изключително питателна течност. Осите – работнички облизват тази течност от ларвите.
След като ларвите се развият, осите – работнички се насочват към сладките храни и напитки, изобщо към всяко нещо, което има сладко в съдържанието си. Храненето на осите е по-специфично. Те, за разлика от пчелите, не притежават смучеща част. Поради това им се налага да се хранят чрез близане на храната, а не чрез засмукване. Това обяснява защо сладоледът, сладките напитки други подобни са по-апетитни за осите. Просто за тях това е храна, която могат да консумират по-лесно. В края на лятото, когато повечето плодове са узрели, а някои и презрели, осите се хранят и с ферментирали плодове. Тогава си имаме работа с „пияни“ оси, които са по-склонни да жилят. Очевидно са агресивни под въздействието на алкохол.
Най-големият проблем, който могат да предизвикат осите за хората, е ожилването. При никакви други специфични обстоятелства то отминава за няколко дни и остава само неприятният спомен. Но проблемът може да бъде и много сериозен, ако ужиленият е алергичен. Има случай на много тежки алергични реакции, дори анафилактичен шок.
Не всички оси са вредители. В света са познати повече от 30000 вида. Най-често хората се сблъскват с жълтите оси, които досадно кръжат около тях и ги жилят. Със сигурност не е приятно и в такава ситуация, едва ли някой би мислил за осите като за нещо различно от вредители. Но се оказва, че сред тези 30000 вида по-голямата част не са такива. Още повече, че помагат на хората в борбата им срещу инсекти, като се хранят с някои от тях.
Сред различните видове се срещат оси в разнообразни цветове – от добре познатите жълто и кафяво до синьо металик, червено и други. Обикновено осите с ярка окраска са с жило, но има и такива, които не жилят. Осите се разделят на два основни подвида – единаци и социални. „Социалните“ оси са едва около 1000 вида от всички видове. Всяка пролет „кралицата – майка“, която е оцеляла през зимата чрез хибернация, изгражда гнездо. В него тя снася яйцата на бъдещите оси. В края на лятото колонията има около 5000 члена, от които всички умират през зимата с изключение на новата „кралица – майка“. Повечето оси, дори и социалните, на се движат на рояци.
Осите, които са привлечени от сладкото, всъщност се хранят и с паяци, и други инсекти. Те не складират храна. Обикновено правят гнездата си под стрехи и тавани, или дупки в стени. В природата гнездата им са в дървета и храсти. Те са най-честите виновници за ужилвания сред хората. Те са причината и за повечето случаи на алергичен шок в следствие ужилване от оса. Всяко година в света близо 500000 човека търсят медицинска помощ след ужилване и последвала алергична реакция.
Другият масово познат сред хората вид са т.нар. „хартиени“ оси. Наречени са така заради гнездата им, които приличат на оформени от хартия. Тези оси предпочитат нектари и други сладки течности. Хранят се и с гъсеници. Те живеят в сравнително малки колонии. Гнездата си правят от малки клонки на дървета и храсти, поради което в завършен вид приличат на хартиени. По природа не са агресивни, но нападат, когато се чувстват застрашени и когато гнездото им е обект на атака. Ужилването е болезнено и също крие риск от алергична реакция. Все пак те носят и своите положителни качества. Хранейки се с нектар от цветята, те помагат за опрашването, чиято тяхна функция не бива да се пренебрегва. По отношение на биологическите и селско-стопански ползи може да им се признае положителното влияние, което, разбира се, косвено се отразява и на хората. Но при пряк контакт с човек и ужилване, не може да им се припише полезност. Все пак те жилят, когато се чувстват застрашени, така че и ние хората трябва да внимаваме и да съобразяваме поведението си в ситуации на среща с оси.
Осите – единаци, които представляват по-голямата част от осите, не формират колонии. Живеят самостоятелно и не правят гнезда. Снасят яйца, но ги оставят да оцеляват сами. Някои видове паразитират и снасят яйцата си върху други насекоми, най-често гъсеници и паяци. Ларвите им продължават да се развиват върху тялото на животното, върху което са снесени.
По-голямата част от осите – единаци убиват и изяждат други инсекти, както и техните ларви. Те са изключително полезни, защото видове, принадлежащи на тази група, убиват цикади, сини и оранжеви тарантули. „Социалните“ оси използват своите жила само за отбрана, а единаците – за нападение и ловуване. По този начин те се оказват по-полезните оси, от гледна точка на хората. Съществуват практики, които използват нарочно осите в тази тяхна роля. Хората ги използват предимно в селското стопанство, като естествено средство за борба с инсекти и контрол върху популацията им. Осите не се използват системно за опрашване, защото не са достатъчно ефективни. Далеч по-добър вариант за това са пчелите. Причината се крие в това, че пчелите имат много повече косъмчета по телата си, в сравнение с осите. Това помага повече полени да се залепят за косъмчетата и да бъдат транспортирани към друго цвете. Осите също участват в опрашването, но в значително по-малка степен.