Оси – вредители ли са?

Осите нямат добра репутация и причината за това е ясна – жилят, и то болезнено. Но дали осите наистина заслужават славата си на агресивни вредители? Има ли изобщо някаква полза от тях?

В настоящата статия ще отговорим на тези въпроси и ще споделим много интересни факти относно тези насекоми.

Някои видове оси са се приспособили да живеят близо до човека и именно тях категоризираме като вредители. Човешката среда им предлага множество източници на храна, вода, а и удобни места за гнездене. Но дори и те носят опроделени позитиви за природата.

Повече за диетата на осите

Осите са социални насекоми, живеещи в колонии. Бидейки такива, диетата им се определя от нуждите на колонията.

През пролетта и ранното лято осите са предимно хищници – улавят инсекти и паяци, или отмъкват месо от нашите скари и замъкват плячката в техните гнезда. Правят го, защото потомството им се нуждае от протеини. Ларвите на осите по особен начин също помагат за храненето на осите – работнички. Финото, мъничко телце на големите възрастни оси не им позволява да се хранят с големи и солидни плячки. Те просто не могат да се поберат в миниатюрния им стомах. Ларвите, от своя страна, произвеждат високо концентрирана и изключително питателна течност. Осите – работнички облизват тази течност от ларвите и така си набавят необходимите хранителни вещества.

В края на лятото „кралицата – майка“ спира да снася яйца. Осите – работнички биват освободени от техните ежедневни задължения, свързани с изграждането на гнездото и отглеждането на малките новоизлюпени оси. Тогава е времето, в което могат да се погрижат за себе си и те, като истински дами, се насочват към сладките храни и напитки – всичко, което има захар в съдържанието си под каквато и да било форма.

Храненето при осите е по-специфично. Те, за разлика от пчелите, не притежават смучеща част. Поради това им се налага да се хранят чрез близане на храната, а не чрез засмукване. Това обяснява защо сладоледът, сладките напитки други подобни са по-апетитни за осите. Просто за тях това е храна, която могат да консумират по-лесно. В края на лятото, когато повечето плодове са узрели, а някои и презрели, осите се хранят и с ферментирали плодове. Тогава си имаме работа с „пияни“ оси, които са по-склонни да жилят. Очевидно са агресивни под въздействието на алкохол.

Ужилванията от оси

Разбира се, осите са най-опасни със своите ужилвания. Макар да не пренасят болести като комарите или кърлежите, осите, и особено стършелите, често предизвикват тежки алергични реакции – подване, обриви, отоци, диария, гадене, астматични пристъпи, проблеми с кръвното и други.

При отсъствие на алергична реакция, такова ужилване отминава за няколко дни и остава само неприятният спомен. Ако сравним ужилването от оси с това от пчели, основната разлика е, че осите могат да го правят многократно, докато пчелата оставя жилото си и умира. И при двата вида насекоми обаче най-опасни са случаите, в които колонията напада групово – най-често, когато гнездото или кошерът са застрашени.

Ползите от осите

Не всички оси са вредители. В света са познати повече от 30000 вида и повечето от тях изобщо не живеят близо до нас, хората. Най-често се сблъскваме с обикновената или Европейската жълта оса. Те са склонни да кръжат около нас, особено при наличие на храна, и в определени случаи жилят. Но дори и те имат някои полезни функции – ловувайки, могат да спомогнат за намаляването на популациите на други вредители – листни въшки и гъсеници например. Освен това, макар да не са ефективни колкото пчелите, все пак имат роля и в опрашването на някои видове растения.

Сред различните видове се срещат оси в разнообразни цветове – от добре познатите жълто и кафяво до синьо металик, червено и други. Обикновено осите с ярка окраска са с жило, но има и такива, които не жилят. Осите се разделят на два основни подвида – единаци и социални. „Социалните“ оси са едва около 1000 вида от всички видове. Всяка пролет „кралицата – майка“, която е оцеляла през зимата чрез хибернация, изгражда гнездо. В него тя снася яйцата на бъдещите оси. В края на лятото колонията има около 5000 члена, от които всички умират през зимата с изключение на новата „кралица – майка“. Повечето оси, дори и социалните, на се движат на рояци.

Осите, които са привлечени от сладкото, всъщност се хранят и с паяци, и други инсекти. Те не складират храна. Обикновено правят гнездата си под стрехи и тавани, или дупки в стени. В природата гнездата им са в дървета и храсти. Те са най-честите виновници за ужилвания сред хората. Всяка година в света близо 500000 човека търсят медицинска помощ след ужилване от оси и последвала алергична реакция.

   Другият масово познат сред хората вид са т.нар. „хартиени“ оси. Наречени са така заради гнездата им, които приличат на оформени от хартия. Тези оси предпочитат нектари и други сладки течности. Хранят се и с гъсеници. Те живеят в сравнително малки колонии. Гнездата си правят от малки клонки на дървета и храсти, поради което в завършен вид приличат на хартиени. По природа не са агресивни, но нападат, когато се чувстват застрашени и когато гнездото им е обект на атака. Ужилването е болезнено и също крие риск от алергична реакция. Все пак те носят и своите положителни качества. Хранейки се с нектар от цветята, те помагат за опрашването, чиято тяхна функция не бива да се пренебрегва. По отношение на биологическите и селско-стопански ползи може да им се признае положителното влияние, което, разбира се, косвено се отразява и на хората. Но при пряк контакт с човек и ужилване, не може да им се припише полезност. Все пак те жилят, когато се чувстват застрашени, така че и ние хората трябва да внимаваме и да съобразяваме поведението си в ситуации на среща с оси.

 Осите – единаци, които представляват по-голямата част от осите, не формират колонии. Живеят самостоятелно и не правят гнезда. Снасят яйца, но ги оставят да оцеляват сами. Някои видове паразитират и снасят яйцата си върху други насекоми, най-често гъсеници и паяци. Ларвите им продължават да се развиват върху тялото на животното, върху което са снесени.

 По-голямата част от осите – единаци убиват и изяждат други инсекти, както и техните ларви. Те са изключително полезни, защото видове, принадлежащи на тази група, убиват цикади, тарантули и други гадини. „Социалните“ оси използват своите жила само за отбрана, а единаците – за нападение и ловуване. По този начин те се оказват по-полезните оси, от гледна точка на хората. Съществуват практики, които използват нарочно осите в тази тяхна роля. Хората ги използват предимно в селското стопанство, като естествено средство за борба с инсекти и контрол върху популацията им. Осите не се използват системно за опрашване, защото не са достатъчно ефективни. Далеч по-добър вариант за това са пчелите. Причината се крие в това, че пчелите имат много повече косъмчета по телата си, в сравнение с осите. Това помага повече полени да се залепят за косъмчетата и да бъдат транспортирани към друго цвете. Осите също участват в опрашването, но в значително по-малка степен.